След изборите: опасността, надвиснала над България

Коментар на Емилия Милчева:

Българската демокрация, шамаросана от апатията на избирателите, се сви до шепа бюлетини. Ниската активност на балотажа на местните избори показа, че в седмицата след първия тур партиите така и не са мотивирали повече граждани да гласуват. Това отвращение и отчуждение, но и затаен гняв към политическото, скрит зад високия процент "не подкрепям никого" - около 5%, заглушава фанфарите за победителите.

В краткосрочен план слабата гражданска активност не работи в полза на управляващите, за да им спечели съюзник и по-висока подкрепа за реформи и дълбока трансформация на България. Резултатите ще тестват още тази седмица еластичността на управленския съюз, но едва ли ще предизвикат разпада му. От една страна, по-големият партньор ГЕРБ има два пъти повече общински съветници от ПП-ДБ, но пък ПП-ДБ направи пробив, печелейки кметове и в няколко големи областни центъра освен София - Варна, Пазарджик, Благоевград.

Местната власт е стълб за централната и, за разлика от нея, има гарантиран 4-годишен мандат. Общинските съвети не могат да бъдат съборени от вот на недоверие или оттегляне на някой от съюзниците. Каквото и да се случи, четири години управление им е сигурно.

А крайният резултат от настоящите местни избори са едни приглушени победи. ГЕРБ са първи не защото спечелиха, а защото притежаваха монопол в местната власт, вече ограничен. ПП-ДБ се добраха до трудни победи. БСП и ДПС повишиха подкрепата си и като брой кметове, и като общински съветници, което за социалистите си е победа предвид несекващия спад на влияние от години. А "Има такъв народ" (ИТН) за първи път взе областен град в България - кмет в Ловеч, с подкрепата на създадената от бивш кадър на президента партия "Български възход". "Възраждане" изостана от Българската социалистическа партия, която спечели кметове в Дупница, отново в Русе и Шумен, Разград, Силистра.

Интригата в София

В София - репер за баланса в управлящата не-коалиция - разликата от под 5000 гласа в полза на Васил Терзиев, кандидат на ПП-ДБ, "Спаси София" и "Екип за София", и Ваня Григорова, зад която се е наредила кохорта от БСП, две бекапета, "Атака" и още русофили от куп формации, се запази до края на преброяването. При почти сто процента обработени протоколи разликата е около процент и половина - 48.28% спрямо 46.76%. В сравнение с първия тур Григорова успя да мобилизира още няколко десетки хиляди гласа. В щаба на Терзиев пък бяха толкова изненадани, че срещу тях е синдикалистката, а не номинираният от ГЕРБ-СДС и кандидат на досегашното статукво Антон Хекимян, че така и не намериха точния "разказ".

Едва ли е възможно да се разчита на призивите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който сменяше като ветропоказател посланията към избирателите си. Резултатите показаха, че симпатизантите на ГЕРБ са избрали Ваня Григорова и потвърдиха известното, че няма как да се прелее такъв вот.

Макар да няма знак за равенство между парламентарни и местни избори, нека припомним, че на вота за парламент седем месеца по-рано ПП-ДБ получи 192 343 гласа в София, а сега бъдещият кмет Васил Терзиев взе с около 15 000 гласа по-малко. Този път малко повече са гласувалите в София с "не подкрепям никого" - 17 778 или близо 5% от избирателите.

Трудни местни "сглобки"

Но победа в ключовата столица, където ПП-ДБ печелят и 19 районни кметове, не е равнозначна на лесно управление и смяна на модела, наложен от 18 години. В Столичния общински съвет (СОС) никоя формация няма мнозинство от 31 общински съветници. ПП-ДБ разполагат с 23-има, ГЕРБ-СДС - с 14, деветима са за БСП, осем за "Възраждане", по трима за КОД и за ИТН и един съветник за ВМРО.

Резултатите показват, че теоретично има шанс сглобката да се възпроизведе на софийско ниво - но също и плаващите мнозинства, патент на ГЕРБ. Как ще се (взаимо)действа ще проличи съвсем скоро при две ключови гласувания - за избор на председател на СОС, който е на тайно гласуване по сегашния правилник, и на новата структура на Столична община, която новият кмет трябва да представи. Предизвикателството за Терзиев и екипът му ще бъде да предложат достатъчно подготвени кадри, които да подменят част от администрацията на Столична община. В противен случай може да се окаже задно колело за каквито и да било промени, а и да ги саботира.

В почти всички общински съвети, които бяха избрани на първия тур с куп хартия и над 500 хиляди невалидни бюлетини, ситуацията е като в СОС - мнозинства няма. Практиката в България досега е показала, че такива се формират на база местни бизнес интереси и около конкретни проекти. Пример за това е Хасково, където добре работещата сглобка между ГЕРБ и ДПС в общинския съвет гарантира и победа на досегашния кмет и кандидат на ГЕРБ на балотажа.

"Роди се звезда…"

С това заглавие от американски филм политолози характеризираха появата на Ваня Григорова и нейния силен резултат в София. Както за Васил Терзиев, така и за нея работата в управлението на София - защото тя ще е съветник, може да е коридор за нови политически цели. Въпреки това не е ясно доколко има потенциал да е старт за ново ляво, тъй като гръбнак за подкрепата ѝ е старото ляво и неговите бизнес кръгове - БСП, Левицата и изобщо политици, запомнени покрай националната катастрофа през 1996-1997 и прокремълски симпатии.

Григорова не е заявила политически амбиции, а дистанцията между нея и лидера на БСП Корнелия Нинова е видима с невъоръжено око. Докато синдикалистката е в СОС, двете ще поддържат студен мир. В изборната нощ обаче политолози коментираха, че ферментацията на европейско ляво по-скоро се очаква откъм ПП-ДБ, (все по-рядко са припознавани като десница), а не от силите зад Григорова и нея самата.

Кадифен преврат

Както пролича в снощните изказвания на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, вътрешният натиск в коалицията се засилва в контекста на предстоящия бюджет за 2024 и последващата ротация през март, свързана с оценка на дейността на министрите в правителството. Към това се прибавят и конституционните промени, насрочени за гласуване през декември, и крайното решение за Шенген, което, ако е негативно, ще засили натиска върху правителството на акад. Николай Денков от страна на ГЕРБ и ДПС. За Бойко Борисов обаче е изгодно непопулярни решения и отговорността за тях да се вземат именно от кабинета на ПП-ДБ. В крайна сметка с депутатите на ГЕРБ, ДПС, а защо не и на други формации винаги може да блокира такива, които пречат на подкрепящите го бизнеси - например предложението на Министерството на финансите да отпадне намалената на 9% ДДС ставка за ресторантьорите. Но пък не е ясно какво ще се случи със заявката на кабинета да бъде сменен шефът на ДАНС.

От друга страна и "Граждани за европейско развитие на България" са пресирани. Както коментира по БНТ политологът Огнян Минчев, натискът върху ГЕРБ и Бойко Борисов в настоящата политическа ситуация е много висок, когато се опитват да се релегитимират, а политическото им поведение се наблюдава много внимателно "от всички".

След два дни Борисов ще поиска от партията да реши дали да остане в сглобката. Такива демонстрации на пехливанлък вече са познати - нищо чудно в тях да се включи и Делян Пеевски, първият съпредседател на парламентарната група на ДПС в политическата история на партията. Липсващата брънка - коалиционно споразумение между ГЕРБ и ДПС, все така липсва. А лидерът на ГЕРБ отбеляза вчера гласовете на "Възраждане", трета политическа сила във Варна, дадени за кандидата на ПП-ДБ и бъдещ кмет Благомир Коцев. Няма как преднината (на Иван Портних, кандидата на ГЕРБ, б.а.) да се стопи без платен вот от мутрите и варненските групировки, коментира Борисов от Пловдив. Но така и не обясни странните си избори за непопулярни кандидати - Хекимян в София и Портних за Варна, натрупал значителни негативи в досегашните си два мандата.

Ако апатията на избирателите продължи, ще нулира демокрацията.