Дългият път към дома

Дългият път към дома. Украйна поправя трагичните си грешки от миналото

Решението на срещата на върха на Европейския съюз за започване на преговори с Украйна и Молдова за присъединяването им към ЕС е своеобразен „пролог“ към реално историческо събитие – самото присъединяване на Украйна към ЕС. Когато това въведение се случи, може да се каже, че то завършва поредица от важни събития от 20-ти и 21-ви век, които трябва колективно да върнат Украйна у дома.

Първото от тези събития може да се счита за обявяването на независимостта на Украинската народна република (УНР) с последващото обявяване на обединението на украинските исторически земи.

Възникването на независима Украйна доведе и до създаването на Украинската автокефална православна църква (УАПЦ). Болшевишката окупация на Украйна обаче доведе до смъртта както на държавата, така и на автокефалната църква. И когато съветските войски стигнаха до западна Украйна, Украинската гръкокатолическа църква (УГКЦ) също беше забранена.

Унищожаването и рухването на комунистическия режим, с активното участие на украинците, създаде възможности за обявяването на независима Украйна, възстановяването на УГКЦ и провъзгласяването на Украинската православна църква на Киевската патриаршия (УПЦ КП) и УАПЦ, което допринесе за друго историческо събитие – томос от Вселенския патриарх относно образуването на местна църква в Украйна.

И ето сега, на фона на жестоката война с Русия, започват преговори за присъединяване на Украйна към Европейския съюз.

От януари 1654 г. до ноември 1917 г. събитията се развиват в обратна посока. От Европа украинците се насочват към трона на московския цар, в „прегръдките” на един жесток и лъжлив деспотизъм, който сменя имената и лицата на своите тирани, но никога не променя най-важното – искрената и неприкрита омраза към всичко украинско.

Буквално от първите дни след Переяславския събор традициите на украинското самоуправление бяха унищожени, езикът и културата бяха репресирани, а историята беше фалшифицирана.

В края на 17 век древната Киевска митрополия става част от Московската църква, подчинена на царете (а по-късно и на генералните секретари) и се превръща в инструмент за русификация и деградация на обществения живот,а в съвременния си вариант (УПЦ МП) този инструмент се използва успешно и днес).

Изглеждаше, че Руската империя най-накрая победи украинците и ги убеди, че Европа никога не е била тук. Но, както виждаме, само изглеждаше така.

Студен душ за Путин

Разбира се, Русия не е от онези държави, които се отказват лесно. В деня, когато европейските лидери решиха да започнат преговори с Украйна и Молдова, Владимир Путин проведе резонансна „пряка линия“ – първото подобно пропагандно събитие от 24 февруари 2022 г.

Руският ръководител още веднъж даде да се разбере, че е готов за дълга и изтощителна война с Украйна и не се отказва от условията за капитулация, които ще бъдат предложени, за да се улесни окончателната окупация на Украйна от руските войски. Беше очевидно, че Путин не вярва в по-нататъшната подкрепа на Украйна от цивилизования свят и затова за него и неговото обкръжение решението на срещата на върха в Брюксел се превърна в истински студен душ.

А за украинците това решение означава, че дългият път към дома продължава – въпреки че битките, обстрелите и разрушенията продължават. Ние трябва да преминем през този труден път на историята, дори само защото сега не само ние, но и милиони хора по света вярват, че сме способни на това. Трябва да коригираме трагичните грешки и погрешните изчисления от миналото. Трябва отново да сме в Европа.

Източник: Виталий Портников за radiosvoboda

Бесарабски фронт