Държавата Израел – може ли да съществува в Палестина или не?

От 7 ноември се отвори рана, която изглежда никога не е зараствала. Държавата Израел – може ли да съществува в Палестина или не?

Както Русия няма никога да приеме Украйна – член на НАТО под носа си, така и Израел ще изравни Газа със земята, но с Хамас няма да съжителства. В устава на фанатизираните терористи изрично се казва, че унищожаването на Израел е тяхната цел. Докато това условие съществува, съжителството е невъзможно.

Един ден Украйна и Русия ще преговарят. В Близкия Изток Израел няма с кой да преговаря.

Първият конфликт е геополитически с огромни икономически последствия. Вторият съдържа същите параметри, но при него религиозният заряд е преобладаващ. Докато убитите израелските войници и цивилни са „жертви“, тези на палестинците са „мъченици“. Те се считат за „Chahids ». Това е определението което им дава „Корана“. Тази мотивацията, бойците на Хамас втълпяват на цивилното население на Газа, което им служи за Щит срещу ЦАХАЛ. Саможертвата отваряла вратата към Задгробния живот. Тя е вид месиянство, предвестник на световния „Халифат“, с победа на Исляма.

От настоящето население на планетата мюсюлманите са над 2 милиарда. Ако всички прилагаха законите на Корана и споделяха пророческата саможертва на Хамас, до сега целия свят щеше да е в пламъци и кръв. И не само, че не е, но дори страните с преобладаващо мюсюлмански население поддържат с половин уста съпротивата на Хамас в Газа. Арабските страни гласуват всички декларации в ООН, но не предприемат нищо конкретно. Най-бурните манифестации в подкрепа на палестинците се провеждат в американските университети и западно-европейските столици. Изключение прави, както често се случва, турският президент Ердоган, който не може да преглътне, че Меката не е в Диарбекир, а в Саудитска арабия.

Тук-там се прокарва идеята, че Хамас се бие срещу израелските колонизатори. Докато на тази идея в Йерусалим гледат с безразличие, в Алжир я считат за опит за кражба, на тяхната революция за деколонизацията от Франция. Освен това, в близкото минало, в дюните на Сахара, от 1992 до 2002г. алжирската армия воюва срещу различни джихадистки движения, които споделят идеологията на Хамас. 150000 алжирци загубиха живота си в тези смътни години в борба срещу фанатиците.

Арабските страни порицават военната разправа на ЦАХАЛ в Газа, но не отварят вратите си за палестински бежанци. Защо? Защото всички са им сърбали попарата. Ислямистите, заредени с религиозен фанатизъм и с промити мозъци са готови на саможертва в името на въображаемия „Халифат. Средство за постигането на целта е „Джихад“. Война срещу неверниците, срещу корупцията, но и срещу мюсюлманите, които се отклоняват от заветите на Мохамед.

Първа се опари най-гостоприемната за палестинците страна - Йордания. С участието на Ал Кайда те организираха атентат срещу Краля на страната домакин. Опитът обаче се оказа неуспешен, но отговорът на йорданската армия бе жесток. Той е познат като „Черния септември“ за палестинците.

Най-предпазлив към радикалния Ислям е Египет. И има защо. Създателят на „Ислямските братя“ и командир на Ал Кайда - Ал Заухири е египтянин. Преди да бъде убит в Афганистан от американски дрон, той изигра съществена роля в разпространяване на идеите на Хамас в Газа. Кандидатът на неговата партия „Ислямските братя“ - Мохамед Морси печели изборите през 2012 година с малко, но ги спечели. В целия арабски свят, както и в САЩ и Европа, този избор предизвиква истинско сътресение. Последователят на Насър и Садат – националиста генерал Абдел ал Сиси не прие този избор и взе властта чрез военен преврат. Западният свят си отдъхва и държавните ръководители на страните, които днес обявяват Владимир Путин за диктатор, превъзнасят египетския диктатор. Както често се случва, аршинът се мени в зависимост на интересите.

Войните в Украйна и Газа взимат многобройни жертви. Медиите всекидневно отчитат техния брой. Както споменах по-горе, в Западния свят защитници на палестинците редовно организират протести. Начело на манифестациите са интелектуалците. Те са най-образовани, най-информирани и чувани. По настоящем жестокостта на Хамас, е израз на „съпротива“, а военните действия на ЦАХАЛ са агресия.

Тази медийна еднопосочна чувствителност не обръща никакво внимание на смъртта, които мюсюлмани причиняват на други мюсюлмани. Отново се връщаме на разликите между значението на смъртта, в зависимост от мястото където тя се случва.

За седем години, войната в Йемен според ООН е отнела живота на 377000 души. Отминават се с мълчание атентатите причинени от радикализирани мюсюлмани. Според тинк-танка „Fondapol“, между 1979 и 2019 година от джихадисти, салафисти и крайни ислямисти в целия свят са извършени 33769 атентата. Тези атентати са причинили смъртта на 167096 невинни хора. Според същият източник 91,2% от жертвите са мюсюлмани.

Защо от началото на войната в Газа, въпреки бедственото положение на населението, Египет отваря границата си при „Рафах“ само за камиони с хуманитарна помощ. Защото Египет, а и останалите арабски страни, отказват хора с промити от исляма мозъци.

„Парен каша духа“ - казва българската мъдрост. За жалост, европейците още не са се „опарили“ достатъчно.