Националната ни памет е временно затворена

Това става, когато световния мениджър е преценил, че на тази територия вече не са останали хора, а само потребители. Той знае как сe работи с потребители. Достатъчни са два черни петъка, една розова събота и имитиращи продукти на промоция. За потребители това е предостатъчно. Разни лиготии като национални символи и празници са ненужни, освен ако не се обвържат с покупки.

Забелязали ли сте как вече не се дискутира дали национален празник да бъде трети март или нещо друго? Оказа се, че този разговор е излишна рекламна кампания. Мениджърът реши - затваряме го тоя празник и толкова. Като начало, и за да няма потребителски скимтеж, ще го караме няколко години без символ и да видим какво ще се случи? Нека пророкувам – нищо.

Демократичния розов мениджър има максима: „Има празник – има проблем. Няма празник – няма проблем.“ Прав е!

Чували ли сте за вече непотребна история? Такава, която като стар тостер, който въпреки, че още работи трябва да се разкара, защото не се връзва цветово с кухнята. И на негово място да дойде чисто нов винтидж тостер-история, опакован в найлон и с инструкции за ползване на дванадесет езика. Без български, но на кой му пука, при положение че всички знаем чужди езици?

За по-любопитните ще разкажа и за технологията по изтриване на национален символ: Първо символът се огражда за безопасността на хората. После се допуска ненормалник с чук малко да го поблъска. Пускат се медиите, които трябва да обяснят, че това не е вандалски акт, а себеизразяване. Вижда се, че на лицето с акта нищо не му се случва, че дори става нещо като национален герой. Казано по новому – инфлуенсър. После следват по-сериозни заграждения под претекст, че се пази паметника от други инфлуенсъри. Появяват се случайни вандали с цветни спрейове. Изхарчват се много пари за почистване. Води се полемика какво е накарало хората да мразят символа. Накрая, за ваша безопасност, паметникът се демонтира, за да може да се пренесе на някое по-достъпно място. За ваше удобство, разбира се. Фирмата, която ще пренареди камъните ще е фирма с опит. Да кажем някоя, като тази която прережда през няколко месеца паветата в София.

Също така, за да не стои пространството необживяно на мястото на ремонтирания паметник ще се монтира мощен електрически вибратор, захранван от фотоволтаична станция, който по коледа ще изпълнява „джингъл белс“, а през останалото време „Боят настана“. Разбира се, и за изкуствен интелект ще има място. Той ще разказва на потребителите какво би станало ако турците бяха спечелили тази битка (няма да я назовавам, за да не обидя някоя общност) и ще обрисува една бъдеща България без да я има България. Вечер ще има и заря, но безшумна и невидима, за да не се шашкат домашните ни любимци.

В крайна сметка всичко това ще се окаже незаконно и паметникът ще се възстанови, но заради дупки в бюджета възстановката ще е от гипскартон, а лъвът ще е от дунапрен и без топки, за да се обезопаси обекта, пък и историята. Защото за какво са му на един съвременен лъв топки при положение, че ще е символ не на народ, а на неутрални потребители?