Левски има спешна нужда от нова клубна политика

Футболната марка Левски София бавно и постепенно се обезценява, като вече е заплашена да
достигне кота нула и да подпечата пътя на отбора към посредствеността. Клубът навлиза в 100-годишния си юбилей с разрушен стадион, празна каса и разпокъсан отбор. Ръководството толкова се е отчаяло от липсата на средства, че продава най-добрите си футболисти на безценица, за да закърпи бюджета, като ги замества с никому неизвестни чужденци, неиграли футбол по няколко месеца, че дори година. Нещата не вървят към подобряване, те от няколко години само се влошават, а ръководните фактори от Герена кръстят ръце и редят красиви думи, надявайки се да се случи чудото и отнякъде да потекат реки от пари, които да спасят институцията Левски.

Е, настъпи моментът да кажем, че чудо явно няма да се случи. Евентуалното влизане на „Газпром“ в клуба вече е по-скоро мираж, който може и някога да се превърне в реалност, но след доста дълго време. Единственото спасениe за Левски е рестартиране на клуба. Зарязване на високите цели, съкращаване на бюджета и обръщане на поглед към школата.

Шефовете на клуба трябва да излязат пред медиите и феновете, да признаят, че на този етап няма как да преследват високите цели пред тима и да започнат поне тригодишна програма, насочена към сглобяването на отбор, съставен главно от юноши и български играчи. Не е ясно дали така скоро Левски отново ще стане шампион, но е сигурно, че ще си върне любовта на феновете, която все повече се стопява.

Шефовете на отбора постоянно се оправдават с това, че Левски е голям клуб, изисква бързи резултати и експерименти не могат да се правят. Подобно твърдение увисва още в момента, щом се погледне статистиката и се види, че от 5 години тимът не е печелил нито един трофей. А в него бяха налети милиони. Милиони за чужденци, повечето от които си взимаха високите заплати по няколко месеца, не показваха нищо, а след това си тръгваха със сериозна неустойка в джоба. Естествено, това не доведе до нищо, но тъпо и упорито тази политика бива продължавана, за да не би феновете да се настроят срещу ръководството.

Време е потокът на пари към чужбина  да бъде спрян. Левски трябва да инвестира малкото останали средства в клубната каса на две места: в школата и в скаутската мрежа. В школата на отбора незабавно трябва да бъдат доведени специалисти от чужбина, било от Холандия, Испания или Германия. Техните заплати спокойно могат да бъдат покрити от парите, които сега се плащат на безполезни играчи като Кевин Бру, Алехандро Перес и Блажевич.

Специалистите ще образоват юношите на клуба. Не е вярно, че децата у нас нямат футболен талант. Въпросът не е до талант, а до подготовка. Просто в родните школи (с изключение на тази на Литекс) няма хора, които да подготвят младите футболисти физически и тактически, така че да са готови за големия футбол. В България постове в школите се дават на хора, които просто трябва да работят нещо в клуба. И тъй като в даден момент няма какво друго, биват пращани да тренират юношите, без да имат и най-малка представа как се прави.

Чуждите специалисти пък са посветили живота си на това. Те не само ще подготвят следващите звезди на Левски, а и ще обучат родни експерти, които да продължат делото им. Клубът трябва да се прочисти от излишните скъпоплатени играчи, да се зареди със свои подготвени кадри и в крайна сметка да изтърпи преходния път. А той ще е дълъг и тежък, но поне ще се знае накъде води. Пътят на клуба и в момента е тежък, но никой не знае накъде води.

Левски може да почерпи пример от световни марки като Аякс, да речем. Холандският гранд въведе политиката на масово налагане на юноши в първия състав преди 10 години. Изтърпя 6 поредни години без титла и спорадично участваше в европейските турнири. За сметка на това обаче започна да произвежда качествени играчи, да ги продава на европейските грандове за много пари и да изгражда собствен стил. Клубът е с чисти финанси, верни фенове и пълни трибуни. От 2011 г. насам пък спечели 3 титли на своята страна и играе редовно в груповата фаза на Шампионската лига. През ноември миналата година дори победи Барселона в паметен мач на „Амстердам арина“. Клубът се рестартира, но сега бере плодовете на правилната си политика и постоянно върви по възходяща пътека.

Левски трябва да направи абсолютно същото. Освен в школата, клубът трябва да инвестира и в силна скаутска мрежа. Това ще рече доказани специалисти, които да водят в клуба не изхабени за футбола бивши звезди с визитки, а много млади и талантливи играчи, които поради някаква причина не са успели да развият таланта си навън. Тоест, нешлифовани кристали, които в Левски да се дооформят и реализират. Така се гради спортен бизнес. Инвестираш в свои кадри и външни надежди, а после избиваш многократно вложеното.

Така клубът ще си върне идентичността и, когато свикне с новата си политика, ще започне да постига резултати. Важно е обаче Тодор Батков, Христо Йовов и Иво Тонев веднъж завинаги да обърнат гръб на грандоманията и да обърнат отбора по трудния, но правилен път. Само по него ще се излезе от финансовата криза и само чрез него клубът ще се стабилизира.

Не знам дали Левски някога ще бъде сред топ имената в Европа, но с подходяща политика клубът може да се превърне в марка, гарантираща качество на излизащите от нея футболисти и ползваща се с уважение както сред чужденците, така и сред своите фенове.