Колко атентата ще допусне Нетаняху?

Половин година след започването на войната между "Хамас" и Израел, Бенямин Нетаняху е изправен пред все повече и незаобиколими проблеми, които имат различен и често допълващ се характер.

Когато "Хамас" осъществи терористичното нападение от 7-ми октомври миналата година, палестинската групировка като че ли рани не само Израел, но и самия Нетаняху. Министър-председателят, изградил дълголетна политическа кариера като "господин сигурност", изведнъж се оказа като онзи ръководител на страната, под чийто взор тя е изживяла най-големия и безочлив пробив именно в сигурността си. Израел, водил няколко войни за своето оцеляване, никога не бе давал давал толкова много жертви за един ден от Холокоста насам.

Тази равносметка превърна Нетаняху в основен обект на критика поне по няколко направления. Един път, тъй като политическото ръководство на страната не е обърнало внимание на сигналите, които е получило за предстоящата атака (усложняващо вината на израелския министър-председател обстоятелство е това, че контролът върху службите от премиера бе централизиран именно под ръководството на Нетаняху). Втори път, тъй като дългогодишната политика на израелския министър-председател е подхранвала радикализма на "Хамас", използвайки фундаментализма на палестинската групировка като алиби за отказа на Нетаняху да придвижи концепцията за "две държави" (създаването на палестинска такава, успоредно на еврейската). Тоест, Нетаняху е нямал нищо против чудовището в Газа, понеже с чудовища човек воюва, а не преговаря. В такъв случай съществуването на "Хамас" бе легитимиращ фактор за Биби, така че той да продължи съответните си политики - от блокадите на Ивицата Газа, през продължаването на незаконната политика на заселничество на Западния бряг, до съставянето на най-радикалното правителство в Йерусалим.

По този начин израелският министър-председател бе привидян от своите съграждани като човекът, едновременно провокирал и допуснал трагичните събития от 7-ми октомври миналата година. Оттогава насам той е и премиер на малцинството, показват системно израелските социолози. Едно от последните им проучвания, проведено в средата на миналия месец от Channel 12, показва, че коалиция около Биби Нетаняху би имала 46 места в Кнесета на страната, на фона на 69 мандата за такава около Бени Ганц. Лидерът на "Ликуд" изостава от този на Кахол Лаван и спрямо желанието на респондентите кой от двамата да бъде министър-председател (Биби се движи в диапазона 29-34% , а Бени - 41-47% ). Покрай Нетаняху, позиции губи и неговата партия: в момента "Ликуд" има 32 мандата, но при следващи избори те биха намалели до около 17, показват данните на Maariv от края на миналия месец.

Успоредно на електоралните си затруднения, израелският министър-председател трябва да се справя и с кризата на доверието, която се създаде между него и американския президент Джо Байдън. В последните няколко седмици САЩ предприеха две остри движения: не наложиха вето на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, призоваваща за преустановяване на военните действия в Газа, а впоследствие обвързаха подкрепата си за Израел, изразяваща се в доставката на боеприпаси, с императива близкоизточната държава да допуска хуманитарната помощ за палестинския анклав и да ограничи цивилните жертви.

В основата на тази промяна на отношението на Вашингтон спрямо Тел Авив стоят няколко фактора.

Един път, това е дълбокото и споделено в международната общност неудовлетворение от големия брой цивилни жертви, давани в Газа. Редица инциденти - ударът по православната църква "Свети Порфирий" в Газа, загиналите палестинци от суматохата покрай желанието им да стигнат до хуманитарна помощ, убитите цивилни граждани на други държави в буса на Световната централна кухня (WCK) - направиха така, че за САЩ ставаше все по-трудно да защитават в международен план действията на Израел. За Вашингтон става невъзможно едновременно да критикува Русия за украинските цивилни жертви и да мълчи спрямо палестинските такива на Израел. Оттук американците са и критични спрямо плановете на Израелските отбранителни сили да нахлуят и в южния град Рафа, където, освен 4-ри батальона на "Хамас", има изключително струпване на палестинци, избягали от другите части на Газа.

Втори път, администрацията на Байдън не споделя целеполагането на Нетаняху, според което продължаването на бойните действия срещу "Хамас" е приоритетно спрямо преговорите за освобождаването на държаните от терористичната организация заложници. Сред тях са поне 8 американци, за които все още се твърди, че са живи. Тяхното освобождаване е важно за Байдън и с оглед на това, че текущата година е изборна такава за американския президент. На този етап обаче израелският министър-председател е като воденичен камък на врата на американския държавен глава, доколкото Нетаняху поставя Байдън в много трудно положение - и вътрешно-, и външно-политически.

Втвърдяването на позицията на Байдън спрямо Нетаняху кореспондира с влошаването на имиджа на Израел, ръководен от Нетаняху, в международен аспект изобщо. Ако американците се въздържаха от това да наложат вето на спомената по-горе резолюция на ООН, призоваваща за спиране на военните действия, то европейските държави от Съвета за сигурност на въпросната организация - Великобритания и Франция - директно я подкрепиха (Русия и Китай също). Именно в Париж и в Лондон, обезсърчени от нежеланието на Нетаняху да предостави план за Газа и Западния бряг след войната, все повече се говори за превантивно признаване на палестинската държава (междувременно французите обикалят арабските столици, търсейки подкрепа и консолидация). На фона на войната в Украйна и нейната висока социална цена, на европейците също им става все по-трудно от морална гледна точка да подкрепят действията на Израел спрямо Газа.

В тази ситуация се стесняват и опциите за идеологически отдушници на Бенямин Нетаняху, тъй като войната между "Хамас" и Израел доведе до известни катаклизми и в дясното в САЩ. Така например, Кандис Оуенс напусна медийната платформа на Бен Шапиро покрай разногласията им, касаещи палестинско-израелския конфликт. Но по-важното е, че бившият президент на страната и настоящ кандидат за такъв на Републиканската партия Доналд Тръмп междувременно заяви, че Израел трябва да приключи конфликта бързо и да се върне към нормалността, доколкото Тел Авив "губи ПР-войната", при това "губят я яко". Ако има консенсус между Байдън и Тръмп по казуса, то той се състои именно в това, че и според двамата с действията си Израел се вкарва в ситуация, в която имиджа на страната страда "яко".

Всичко това предполага следните изводи:

Бенямин Нетаняху е изправен пред сериозен електорален проблем в Израел. Това е и причината, поради която той се опитва да отложи провеждането на предсрочни парламентарни избори колкото се може по-напред във времето, така че на тях да се яви не само с пасиви, но и с активи;

Електоралният проблем на Нетаняху кореспондира с този, касаещ релативизацията на авторитета му в страната. Последният бива атакуван както отвътре на "Ликуд" (от министъра на отбраната Йоав Галант), така и извън "Ликуд" (от Бени Ганц);

Като риск пред Нетаняху се очертава кризата на доверие между него Байдън да не прерасне в криза на подкрепата на САЩ спрямо Израел. Ако дипломатическата такава от Вашингтон започва да "пристига" в Тел Авив с все повече условия, предстои да видим дали ще има разколебаване и във военната подкрепа на американците спрямо израелтяните, изразяваща се в доставката на боеприпаси и хардуер;

В контекста на партньорствата си със Запада, Нетаняху влошава имиджа на страната си. В Европа и САЩ все повече започва да си пробива път разбирането, че ако на 7-ми октомври агресорът бе "Хамас", а жертвата - израелтяните, то половин година по-късно агресорът е Израел, а жертвата - палестинците;

Интерпретацията на войната между "Хамас" и Израел като сблъсък между лявото и дясното се проваля, доколкото либерални управления като германското се очертават като най-големите защитници на Израел, а политически лидери и лидери на мнение на популисткото дясно като Доналд Тръмп, Тъкър Карлсън и Кандис Оуенс адресират критично действията на Израел. Затова Нетаняху не може да разчита на иначе стандартната му техника за печелене на международна подкрепа, в която той заобикаля левите правителствени лидери, говорейки на десните им народи.

Половин година след започването на войната между Хамас и Израел, терористичната организация концентрира усилията си в своето оцеляване, а единствената победа, която тя може да получи, би била тази на компрометирането на отношенията между Израел и Запада, и влошаването на имиджа на Тел Авив в международен аспект.

А това би било нов атентат, допуснат от Биби Нетаняху.