Ралица Симеонова пред ФАКТИ: Кабинетът „Главчев“ ще е параван на задкулисието

Смените по върховете на държавата започнаха още в първия ден на служебното правителство „Главчев“. Те се случват на фона на скандали в МВР и митниците. Как да гледаме на случващото се и какво да очакваме от партиите… Пред ФАКТИ говори политологът Ралица Симеонова.

- Г-жо, Симеонова, ако погледнем реално на нещата, кой носи отговорност за този служебен кабинет и действията му?
- В контекста на конституционните промени, на практика, това е ключовият въпрос. Преди беше ясно, че президентът назначава служебен кабинет, носейки и съответната отговорност за избора на министри и за управлението на този кабинет. Тази отговорност почиваше на ясна логика с оглед специфичната институционална роля на държавния глава в системата на разделение на властите в България. Да, връзката на политическата отговорност и отчетността пред парламента се прекъсва, доколкото последният бива разпуснат, но легитимността при този подход все пак остава висока, доколкото произтича от високата легитимност, свързана с прекия избор на държавния глава от българските граждани.
След конституционните промени политическата отговорност, доколкото можем да говорим за такава, се носи от служебния министър-председател. Назначаването на този министър-председател е функция на избор от определен списък от длъжности, а не на преценка за качества и компетенции. Това е предпоставка служебният кабинет да бъде оглавяван от силно партизирани личности, веднъж, заради самата процедура за избор на принципали за тези длъжности, и втори път, доколкото често те се заемат от партийни функционери. С конституционните промени се снема отговорността от президента по отношение на избора при назначаването на служебен кабинет, но тя не се прехвърля върху друг субект с реципрочна легитимност. При тези условия, на практика, никой не носи в достатъчна степен отговорност за този избор.

Такъв вакуум по отношение на отговорността открива поле за външни влияния в процеса на взимането на решения в рамките на този кабинет.

Същевременно новият "модел" на служебен кабинет се очаква да отговаря пред действащ в този период парламент, който всъщност не го е избирал и който няма ефективни механизми да го контролира. С други думи политическата отговорност, която се носи в този контекст, е силно минимизирана на всички нива - кабинет, парламент и президент.

- Преди беше ясно, че президентът назначава служебен кабинет, а сега стана администратор на печат? Каква е политическата логика на това и колко е работещо…
- Логиката е именно да се минимизира отговорността. Защото ако приемем, че идеята на тези промени беше да се ограничат правомощията на президента по повод назначаването на служебни кабинети, то това можеше да се осъществи доста по-елегантно, като кабинетът в оставка просто продължи да управлява до избора на нов кабинет. Това е един утвърден в много демокрации модел на преход от едно правителство към друго и нямаше да създаде такъв институционален хаос. Фактът, че се направиха тези екзотични промени, поставя много въпроси, най-вече за това кой иска да управлява без да носи отговорност и какви решения предстои да се взимат.

В този контекст е много вероятно кабинетът "Главчев" да бъде инструмент за взимането на непопулярни, но ключови решения, както по кадрови въпроси, така и за политики.

Това ще са решения, за които никоя партия няма да бъде склонна да носи политическа отговорност. По всичко изглежда, че кабинетът „Главчев“ ще е параван на задкулисието.

- Тези конституционни промени не скриват ли под „служебен кабинет“ реално партиен?
- В голяма степен е така. Механизмът за избор на служебен министър-председател сам по себе си е предпоставка за установяване на практика служебните кабинети да бъдат реално партийни. Първият служебен кабинет от този вид дава доказателства в тази посока. Г-н Главчев е ярка партийна фигура от редиците на ГЕРБ, което няма как да не провокира съмнения, че върху неговия избор на министри има партийно влияние, както и че такова ще бъде оказвано и по отношение на предстоящите решения на кабинета.

- Парламентът работи в някакво безвремие. Това ли е най-доброто време за използването на ситуационни мнозинства?
- Ситуацията действително крие рискове парламентът, който вече няма достатъчно висока легитимност с оглед насрочените нови избори, да приема ключови решения и законопроекти чрез ситуационни ("плаващи") мнозинства. Основателно може да се постави въпросът за легитимността на тези решения, за това доколко е редно такива решения да бъдат взимани от парламент, който скоро ще преустанови своето съществуване. Така че, в този контекст - не, не е най-доброто време за взимане на важни решения, но вероятно определени политически сили ще се възползват от момента.

- Организацията на избори или случващото се в МВР. Кое е по-важно и по-интересно?
- Двете са свързани. МВР има важна роля по отношение на провеждането на избори. Ведомството има ключови охранителни функции и е една от структурите, които са призвани да гарантират честността на изборите. Трябва да имаме предвид това, когато говорим за проблемите, свързани с контролирания и купения вот, с изборните престъпления. Ожесточената политическа борба за това кой ще контролира МВР, с оглед предстоящите избори, няма да помогне за повишаването на доверието в електоралния процес.

Напротив - засилва се усещането, че ведомството ще бъде използвано в услуга на определени партийни интереси.

Това може да демотивира гражданите да упражнят правото си на глас и да доведе до ниска избирателна активност. При ниска избирателна активност знаем, че твърдите ядра на партиите определят крайните резултати. В този смисъл се досещаме кого обслужва тя.

- Компромати. Това ли е важно да имаш за човек, който ще заеме висш пост в МВР?
- За съжаление, практика е до високи публични длъжности да се допускат лица, за които вече има натрупани компромати, гарантиращи, че впоследствие същите ще бъдат успешно контролирани. Това са уродливи прийоми, типични за определени среди, но се прилагат масово в политическата сфера. Подобни практики правят осезаема липсата на прозрачност във взимането на политически решения по важни въпроси и усилват усещането за намеса на задкулисието в тези процеси. Понякога, естествено, се получават пробиви и в системата на МВР влизат чисти хора, но тези случаи са редки и кукловодите бързо поправят "грешките". А и изключенията винаги потвърждават правилото.

- И какво излиза - който не слуша, бързо го приключват с компромати…
- Да, който не слуша, обикновено бързо го приключват с компромати, а когато няма подходящи такива, "фабриката за лъжи", т.е. определени медии произвеждат и разпространяват скалъпени истории, така че непослушните бързо биват приключени във всякакъв смисъл - социален, политически и икономически.
Това е причината, поради която свестни и стойностни хора не могат да оцелеят дълго в тази политическа среда. Това е причината и да имаме такова лошо качество на политическото представителство, както и липса на професионализъм и ниска компетентност на много от лицата, заемащи висши публични длъжности.
А в тази безобразна информационна среда, в която никой не носи отговорност, когато разпространява лъжи, българските граждани тотално губят ориентир коя информация е достоверна и коя не е. Това е и целта. Когато не разполагаш с коректни данни, когато не можеш да разграничиш истината от лъжата, тогава не можеш да взимаш адекватни решения и ставаш лесно контролируем. Така често се направлява поведението на цели обществени групи.