Дафовска: Тежки години чакат българския биатлон

Екатерина Дафовска е най-успялата българска биатлонистка. В кариерата си има олимпийско злато, европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенства.

Катя завоюва първия и единствен златен медал за страната ни от Зимни олимпийски игри, в Нагано на 9-ти февруари 1998 г. в дисциплината 15 километра индивидуално.

Българката печели и златен медал в индивидуалната дисциплина на 15 километра за жени на Европейското първенство по биатлон през 2004 г. в Минск.

През март 2007 г. обявява, че прекратява състезателната си кариера. В момента е председател на Българската федерация по биатлон. Дафовска оглави централата през 2010 г. след форума във Ванкувър.

Шефката на БФ Биатлон говори пред Факти.бг за състоянието на биатлона в България, представянето на олимпийците ни в Сочи, както и за бъдещите планове за развитието на този спорт в страната ни.

Какво трябва да се направи за да се подобрят условията за развитието на зимните спортове в страната и в частност – биатлона. Има ли нужда от подобряване на материалната база и изграждането на нови съоръжения?

Разбира се, това е едно от основните неща, за да върви всеки един спорт напред. На този етап от няколко години се опитваме да работим в тази насока, откъм това с което разполагаме като материална база, но всичко е много остаряло и това е една от причините, поради които клубовете на местно ниво не могат да развиват дейност адекватно и все по-малко деца да искат да спортуват.

Какви са останалите предизвикателства, които Федерацията и развитието на биатлона в страната ни срещат?

Останалото идва от факта, че от треньорска гледна точка, кадри почти нямаме вече. Треньорската професия е ниско платена, млади треньори, които завършват ВИФ почти не остават да работят в тази професионална сфера. И оттам има един дефицит, който също се отразява в базово  ниво, където трябва да се изгражда едно дете.

Може ли да се каже, че също липсват достатъчно инвестиции в този спорт?

Скъпи са инвестициите в зимните спортове и изискват едно постоянство – да се поддържа едно ниво. В последните няколко години имаше едно изоставане в това отношение. Единственото ново нещо, което успях, още председателя преди мен, да направи, бе базата в Банско – Центъра по биатлон, който обаче в най-скоро време няма да има вече право да провежда състезания, защото предстои подновяване на лиценза, а в момента както е, той няма да отговаря на международните изисквания и правила. За други центрове не може и да става въпрос. В Троян направихме едно стрелбище по европейски проект, чрез Министерството на спорта. Там обаче пък остава да се довърши ролбан, който ако не се дооправи, става безсмислен целия труд до този момент.

Какви са отношенията на Федерацията с държавата?

Силно се надявам най-вече на държавната подкрепа при подновяването на тези центрове, за които Ви разказах. Иначе с наши средства е много трудно и много бавно, дори невъзможно. Надявам се, че ще имаме възможност да бъдем подпомогнати за още подобни проекти, защото има нужда и много идеи в тази посока.
Преди игрите Федерацията имаше недостиг от едни  90 000 лв. Проблемът се реши със смяната на министрите, с начина на работа, изчистихме недоразуменията в комуникацията. За съжаление в олимпийска година, в България има избори, което е един огромен минус, усложняващ нещата.

А как бихте коментирали представянето на нашите състезатели в Сочи?

Не бе задоволително. Не мога да кажа, че очаквахме подобни ниски резултати. Имахме надежди за много по-добро класиране в края на спринта. Показахме добри бегови възможности, но не можахме да реализираме въобще стрелбата и всичко приключи с това. С такава стрелба няма никакви шансове въобще да си в челните позиции.

Казахте, че има недостиг освен на треньорски кадри, така и на хора, заинтересувани от биатлона. В тази насока, как върви работата с подрастващите, с бъдещето на този спорт у нас?

Засега успяваме да поддържаме някакво ниво. Имаме и Б национален отбор, провежда се целогодишна подготовка. Сега, след олимпийска година, ще трябва да направим равносметката какво сме изработили, какво е направено и дали се налагат някакви промени в треньорските постове. Общо-взето нещата вървят към положението, в което бяхме преди 4 години – губим квоти и при мъжете и при жените, имаме намаляване на квотите при Световната купа. Става сложно. А и все по-малко деца се насочват към биатлона.

Преди самата Олимпиада стана малко недоразумение с рокадата на треньорския пост при мъжете? Вие бяхте против. Оказа ли се този ход все пак сполучлив?

Да, наложи се тази промяна. Моето мнение не съм го крила. Бях против тази рокада. Управителният съвет взе друго решение. Ние ще представим 4-годишен отчет, в който могат да се видят и беговите разлики и всичко останало. Никой голям отбор не смее в олимпийска година да прави такива големи реформи и ще се окаже, че каквото ние сами сме си направили, никой друг не може да ни го направи. Според мен, всеки може сам да прецени до колко е бил успешен.

Какво ни предстои оттук нататък? Чакат ли ни други големи форуми за изява, с участие на родните ни състезатели по биатлон?

Предстоят три световни купи до завършване на сезона, Световно младежко и юношеско първенство, което е в Америка. Много от държавите не пращат хора за него. Ние обаче направихме всичко възможно, Министерството на спорта осигури самолетни билети, които бяха страшно скъпи, да съумеем да пратим пълни състави, имаме представителство и дори хора, които имат шанса за повече от 10 дена климатизация там, тези с най-големи шансове за добро класиране.

Очакваме ли България да  започне да приема стартове в близкото бъдеще?

Трябва да подготвим база по изискване на Международната федерация, за да кандидатстваме за лиценз, тъй като този в Банско изтича пред 2015г. След това може да помислим да кандидатстване за състезание. Засега не е много вероятно в близките години.

Още една тема, което бе много  коментирана – смяната на състезателната принадлежност на талантливата Ния Димитрова? Как се разви случая с нея?

Нещата там са много ясни. Преминаването от държава в държава не може да става без пари камо ли пък без най-малкото договорка с ответната федерация. Трябва да бъде стриктно уточнено при какви условия трябва да премине спортист, защото всяка една държава влага ресурс за израстването на този човек, за неговото изграждане. И за това си имаме правила. Ние не стигнахме до никаква договорка. Словенците едва ли не искат да им я подарим, и то в конкурентния отбор на нашите жени. Това няма как да стане. Точка.

A често ли се се случва отборите да искат наши състезатели и те радушно да забравят родното знаме?

Най-често интересът идва от страна на руски републики. Във всеки спорт обаче е едно и също. Дори със Сани Жекова коментирахме и тя каза „при нас това не може да стане без пари“. При тях е прието 1 година да бъде срокът, за да преминеш в друга държава. Но такова нещо - с подарени състезатели, вече не съществува. Може да сме малка държава, но сме влагали средства и надежди. За да стане един спортист професионалист, се изискват много усилия и много години работа. Това няма как да не бъде отчетено, така че важното е всичко да бъде коректно и в рамките на правилата. Другото е въпрос на разговор.

Смятате ли, че големият Ви успех от Нагано 98' може да бъде повторен от друга българка в бъдеще?

Винаги ме е приятно да се връщам към този успех. Сега работя този успех да се повтори и се надявам наистина това да се случи. Колкото до този старт наистина беше много трудно. В последната обиколка разбрах, че се боря за медал и дадох всичко от себе си. Спомням си, че стартирах с преден номер и ми се наложи да изчакам финалът на около 70 спортистки, за да мога да се зарадвам. Напрежението беше огромно, но след това радостта – неописуема.

В хода на сезона, а и по време на Игрите състезателите често се оплакваха от лоши ски и че те са причината за слабите времена

Направили сме всичко по силите си да им осигурим най-добрите ски. Но като отидеш при производителя, той иска класиране.Грешките на нашите в Сочи дойдоха в стрелбата, не от ските.