Гюнер Тахир пред ФАКТИ: Само и единствено Ахмед Доган е виновник ДПС отдавна да е корпоративна партия

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган наруши мълчанието си и разпространи своя позиция за случващото се в партията. Той поиска оставката на Делян Пеевски, който му отговори, че няма да я даде, защото пред партията има „ново начало“. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори Гюнер Тахир – бивш зам.-председател на ДПС и председател на Националното движение за права и свободи.

- Г-н Тахир, ще се разпадне ли ДПС предвид на последните обстоятелства, на които ставаме свидетели?
- След като прочетохме както изявлението на почетния председател Ахмед Доган, така и отговора на Делян Пеевски можем да кажем, че и двете страни са непримирими и битката ще е до края. Въпросът е дали някой ще надделее, но според мен, по-скоро взаимно ще се неутрализират.

- Корпоративният интерес ли ще надделее над емоционалното в ДПС?
- Смятам, че отдавна Ахмед Доган направи тази партия корпорация, където само финикийските знаци и финансовите интереси са на преден план, а не проблемите на избирателите на самата партия. В началото на януари, когато Доган обяви, че партията трябва да има двама съпредседатели - с оглед на редица въпросителни, сред които беше и че има опасност ДПС да се превърне в корпоративна партия, според мен тогава, образно казано, той се направи на „ощипана госпожица“. Защо? Защото само и единствено Ахмед Доган е виновник ДПС отдавна да е корпоративна партия. Партия, която взема гласовете на хората, но не прави нищо в тяхна полза. ДПС като политическа сила бе използвана за облагодетелстване на шепа дерибеи. Като се почне със самия Ахмед Доган, мине се през Делян Пеевски, през Рамадан Аталай и всички онези, които ги знаем в парламентарната им група и по регионите.

- Това обръщение на Ахмед Доган не беше в типично негов стил, но конкретно поиска оставката на Делян Пеевски, който му отговори, че няма да яде. Самата ситуация каква е…
- Ситуацията с поисканата оставка не е като предишните, когато Доган е искал оставки на председател на партията, когато трябваше да освободи от поста Лютви Местан, а после и Мустафа Карадайъ. Тези рокади минаха много по-безболезнено.

- Те са били доста по-заменими, така ли да разбираме…
- Не че са били по-заменими, а защото тяхната политическа култура, техният интелект, ако щете, беше друг. Те са минали през структурите на ДПС, знаят какво е партиен живот, а може би бе и въпрос на характер. Но всичко това направи по-различно тяхното оттегляне. А сега нещата са съвсем други. Тук искам да отворя една скоба. Нали знаете, че в живота всичко се връща. Онова, което Пеевски направи в края на месец декември 2015 година, когато в качеството си на никакъв, наистина на никакъв в ДПС - нито партиен функционер, нито като част от ръководството на партията, той се обади на Лютви Местан и му разпореди, че има 24 часа да си подаде оставката. Естествено, Пеевски направи това със знанието на Доган. Но като играеш ролята на маша в ръцете на някого, идва момент, когато и ти изпадаш в същата ситуация. Животът е един кръговрат и сега Пеевски го усеща.

- Да се върнем на обръщението. Какво ви прави впечатление в него?
- Изложението на Ахмед Доган, което прочетохме, наистина е по-различно, защото Доган не може да отреже главата на единия съпредседател, събирайки Централния съвет. И това е така, защото не се знае какво е разположението на силите в този Централен съвет, този ръководен орган на партия ДПС. Виждаме, че Доган няма достатъчно влияние в парламентарната група. Доган се забави, защото добре е обмислил това свое изложение към структурите на ДПС. Той е търсил баланс. Досега не виждам някой открито това да го коментира, но се задава въпросът: „Защо в този списък с шест имена липсват имената на Искра Михайлова и Йордан Цонев, които са едни от най-близките до Пеевски?“ Според мен няколко може да се причините. Едната е, че двамата - понеже са свикнали да правят „плонжове“, може предварително да са отишли в Росенец, за да поднесат чувствата си и своята привързаност към почетния председател. А другото обяснение е, че Ахмед Доган, както винаги търси някакъв баланс, защото в този списък от 6 имена виждаме двама българи, двама помаци и двама турци. Никой не може да каже, че е посочил повече от едните или от другите.