Доц. д-р Борислав Цеков: След Хегел - Разпадът на либералния мит

Историята има своите повтарящи се архетипи. Събитията могат да носят различни исторически окраски, героите – да се сменят, но структурните процеси и идеи, които движат обществата, проявяват удивителна устойчивост.

Когато на 30 януари 1933 г. Хинденбург назначава Хитлер за канцлер на Германия, големият германски конституционалист Карл Шмит проникновено пише:

„Може да се каже, че днес Хегел умря.“

Това е неговата диагноза за краха на либерално-рационалната държава, каквато я проектира хегелианската философия на правото и политиката – държава, въплъщаваща върховенството на разума, универсалната правна норма и помирената социална цялост.

Днес, почти век по-късно, тази метафора оживява по нов начин и с особена актуалност. Руската агресия срещу Украйна, започнала през 2022 г., която в най-груба форма нарушава основополагащите принципи на международния правов ред, се съчета с кулминацията на радикалния либерал-прогресизъм в западния свят, доведен до истерично себеотричане под формата на woke-идеология, политика на идентичностите и джендър-фундаментализъм. Това сякаш погреба илюзията за рационално-универсалната държава на модерността в нейния хегелиански смисъл. Бруталността на авторитарния режим в Москва по парадоксален начин се съчета с „ядрената“ атака срещу същността на свободното общество, организирана от „пробудените“ либерал-прогресисти на Запад. Либерал-пргресистите се опитаха да релативизират нацията, националната държава и семейството, да обезцърквят обществото, като подменят светското начало с агресивен атеизъм и въобще - да разрушат мета-наратива на съвременния демократичен свят, основан на идеята за баланс между свободата и общото благо. Върху неговите руини да създадат свят, основан на всеобемаща тирания на малцинствата и превръщане на догмите на либерал-прогресизма в императивни социални норми.

Хегел учеше, че държавата е въплъщение на обективния дух – форма,

чрез която свободата се реализира в общност, в която частното и общото съществуват в хармония. Държавата, според него, не е просто институционална рамка, а етичен организъм, който обединява индивидите в разумен ред чрез правото. Това е държава на умерената бюрокрация, на просветения конституционализъм, на баланса между институциите – с една дума, държава на разума.

През 1933 г. Шмит отбелязва символичната „смърт на Хегел“, защото именно тогава става ясно, че никакви правни формули и институционални фетиши не могат да удържат държавността, когато народът е в криза, когато легитимността на елитите е разклатена, а суверенитетът – изпразнен от съдържание. И ако тогава това беше заключение спрямо рухването на Ваймарския режим, то днес тази метафора има глобален резонанс – Хегеловата държава умира пред очите ни в международен мащаб. От една страна – бруталната реалност на агресията, осъществена от Русия срещу независима държава, разкри тоталния фалит на международния либерален правов ред. Всички политически и правни канони – „международно право“, „колективна сигурност“, „ненарушимост на границите“, „суверенно равенство“ – се оказаха безсилни. Организации като ООН демонстрираха традиционната си неспособност да реагират, когато велика сила отхвърли нормите. Това, което остана, бе не правото, а политическата воля и военната способност на държавите да се противопоставят или да капитулират. Възстанови се чистият политически реализъм, в духа на Макиавели и Хобс, който Шмит дешифрира и използва, за да покаже, че не правната норма прави реда, а политическото решение.

От друга страна, същата тази 2022 година се оказа връх на социо-културната деградация в либералния Запад, където разложението на универсалисткия правов модел идва не отвън, а отвътре. Универсалните права на човека, върху които уж е изграден западният ред, бяха дълбоко ерозирани от фрагментарната логика на политиката на идентичностите, която разделя обществата на малцинствени и привилегировани групи, всяка от които води унищожителна война за специален правен и морален статус. Под влияние на радикалния прогресизъм – най-видимо в американските кампуси, в корпоративната култура и в наднационалната бюрокрация на ЕС – се разми понятието за човешката природа, за биологичния пол, за свобода на словото, за върховенство на закона. Така се роди нова квазирелигиозна ортодоксия, в която различното мнение се наказва, дискусията се забранява, а правото се замества с квазиморалистична тирания. Хегеловият разумен етически ред се превърна в тирания на ирационалното усещане за обида и травма.

Така в рамките на една-единствена година хегеловата държава беше разпъната между две катастрофи – геополитическа отвън и културна отвътре.

Независимо от политическите пристрастия, следва да се признае, че 47-ят президент на САЩ Доналд Тръмп и неговата политика са израз на дълбоката цивилизационна реакция срещу пагубното разложение на либерал-прогресисткия ред, довело до крушение на хегелианската държава. Тази реакция е концентрирана върху възстановяването на националния суверенитет, защитата на традиционната ценностна система, укрепването на границите, икономическия протекционизъм и борбата с културния марксизъм в американските институции. С други думи – въплъщава една крайно необходима корекция на западния цивилизационен проект. Това е връщане към основите на политическото, така както го описва Шмит – отхвърляне на неутрализираната „либерална безполова държава“, в която приятел и враг са размити, а суверенът е парализиран от институционален формализъм.

В този контекст, Тръмп не е разрушител, а възстановител. Неговата политика не е антипод на правния ред, съчинен от либерал-прогресизма, а неговият необходим суверенен коректив. Защото без политическо решение в извънредната ситуация, пред която ни изправя разпадът на либералния мит, няма правен ред, а само фетиш от миналото. Консервативното възстановяване, което Доналд Тръмп и неговата политика олицетворяват, предлага завръщане към баланса между универсалното и националното, между човешките права и политическия ред, между свободата и реда, между институциите и идентичността.

Затова днес, когато се опитваме да разберем политико-правната топография на нашето време, Карл Шмит отново се оказва пророк. Не като апологет на диктатурата, а като аналитик, който очертава на границите на либералната идеология, като глас, който ни напомня, че политиката е не само дискусия, а в крайна сметка - пооитическо решение за това кои сме „ние“ и кои са „те“, и че редът предхожда закона, така както битието предхожда морала.

Хегел е мъртъв, защото неговият идеализиран проект за разумна, безконфликтна, универсалистка държава бе разпънат между кремълските ракети и калифорнийските кампуси.

Трябва да бъде възкресен. И в същото време - приспособен към реалностите на XXI век и консервативната реакция на нашата епоха.

Титанична задача, която на пръв поглед изглежда непостижима, заради разрушаването на експертната йерархия в обществото, „знаещи-незнаещи”, амплифицирана от социалните мрежи (по Хабермас). Но това е стратегическата дълбочина, която стои зад привидния хаос, който целенасочено се продуцира от новата американска администрация. Началото се нарича disruption by design, т.е. прекъсване по замисъл. Рискът е огромен, но успехът би бил исторически - нова основа за устойчив и демократичен политико-правен ред, основан на факти и реалности, а не на илюзии, и гарантиращ баланса между индвидуалната свобода и общото благо.