Барутният ни вътрешен продукт

На икономически форум в София президентската дубльорка Илияна Йотова се изказа днес в духа на завоя, предприет от путлеристката пропаганда да открои ЕС като своя нов най-голям враг. Без да споменава конкретика, Йотова изрази несъгласие с това, че в “целия свят днес се говори повече за оръжие и се правят сметки как да се развиват предприятия в оръжейната промишленост”.

Всъщност Европа най-сетне се събуди и реши да вземе мерки за своята отбрана срещу руzката заплаха, но се превърна в главна мишена на рашизма и неговата хибридна война. Ехото не закъсня да отекне и у нас.

Макар да става дума все още за немерения, планиране и координиране на европейските усилия в тази посока, путлеристите бързат да засипят Европа с упреци за някаква милитаризация. И това след години на подигравки в “руския свят” колко слаба е Европа и как може да бъде прегазена под лозунга “можем да повторим”!

Нашите другарки и другари, както винаги, са скарани с причинно-следственото мислене, когато това им е удобно. Би трябвало да се замислят, преди да говорят, защо изобщо “в целия свят”, но най-вече в Европа, се налага да се “говори” за въоръжаване. Кой предизвика най-страшната война в Европа от Втората световна война с “Крим е Руски” и с мащабно нахлуване на войски в Украйна след това?

И още нещо относно логиката: в България, където президентът и неговият антураж изповядват лицемерно миролюбие в полза на агресорите, държавата най-буквално спечели от войната на континента. Докато други подаряваха оръжие и оказваха подкрепа за милиарди евро на жертвата, българските военни предприятия заработиха на пълни обороти и смени, за да продават, а не да подаряват оръжия на Украйна. Милиарди се изсипаха в хазната от тези продажби, платени от западни съюзници.

Барутният ни вътрешен продукт скочи с милиарди!

Как ли щеше да изглежда притихналата все още България без тези огромни печалби, с които безбройните ни правителства потушаваха в зародиш различни потенциални огнища на социално недоволство?

Миролюбието на недоразумението на вицепрезидентския пост е застинало на нивото на съветското лицемерие от времето, когато СССР водеше борба за мир чрез такова бясно въоръжаване, че беше постигнал десетократни нива на надмощие спрямо западните си съседи в бройките танкове, бронетранспортьори, оръдия, снаряди и прочее плодове на миролюбивите си намерения, че едва след три години завоевателна война срещу Украйна започна да изчерпва запасите си от тях.

Но ще кажа и нещо, което може да учуди като моя позиция някого : съветската пропаганда в полза на мира, колкото и да беше лицемерна, май беше по-симпатична-дори на естетично ниво. Дечица с пионерски връзки и прочее лица на комунизма все пак агитираха за мир. На съответния плакат може да се види дори западна символика, като Айфеловата кула.

Днешните им наследници са впрегнати да проповядват война на унищожение срещу съседите. Учат ги на това още от пелените. Вождовете им час по час заплашват с ядрени удари по западни столици-нещо,, което никога не се беше случвало дори в империята на злото, както я определи Рейгън.

Злото днес е забранило в московията да се говори за мир и арестува самотни демонстранти, застанали на площада с искане за мир. Нима това не е известно на нашите “миролюбци”, вкл. на онези товаришчи в нашия парламент, които издигнаха плакати в пленарната зала с думата МИР, забранена в царството на Путлер?