Радев не иска истински референдум за еврото, а взрив

Коментар на Емилия Милчева:

В действителност президентът Румен Радев не иска истински референдум за еврото, а взрив, чийто детонатор да държи в ръцете си. Въпреки че днес президентството внася в парламента формалното искане за такъв с въпроса: "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.", самият Радев отлично знае, че подобно допитване няма как да се състои.

Конституционният съд (КС) вече е постановил, че не може да има референдуми по въпроси, уредени в международни договори, ратифицирани от България. "Правно необосновано е президентът на Републиката да предлага на българския парламент да пренебрегне конституционната уредба на страната и задълженията ѝ като член на Европейския съюз", пише в позиция, подписана от над 40 преподаватели от юридическите факултети на четири български университета. Според тях подобно искане руши доверието между България и европейските ѝ партньори.

Този нов опит за референдум не е за или против еврото, какъвто беше по същество предложеният от "Възраждане" преди две години и отхвърлен от парламента. Инициативата на президента месец преди конвергентните доклади от ЕК и ЕЦБ е инструмент в една друга битка, която Радев и политическите му съюзници не водят отсега - битката между бъдещето на България в Европа и сенките на евразийското влияние. Накратко: целта е дестабилизация.

Антиевропейските сили в България са наясно, че след влизането в Шенген приемането на еврото е необратимата стъпка за дълбока интеграция в ЕС - и за откъсването на България от кремълската геополитическа орбита. 28 години след декларацията за национално съгласие на 38-ия парламент за пълноправно членство на България в ЕС и НАТО, дойде време държавата отново да препотвърди съгласието - макар и да е част от тези общности.

Как Радев влиза в ролята на мъченик

Бързата реакция на парламентарно представени партии със заявката им да блокират референдума в зародиш изглежда като институционална победа. Обединени зад еврото, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало, БСП-Обединена левица разполагат с напълно достатъчните 150 гласа. А днес, 12 май, премиерът Росен Желязков дори директно призова парламента да не допуска за разглеждане искането на президента за референдума. "Призовавам Народното събрание да не допусне за разглеждане искането на президента за референдум за еврото, защото то е противоконституционно." Той отбеляза, че присъединяването към европейския икономически паричен съюз е решено още с подписването преди 20 години на договора за присъединяване към ЕС.

За едни продиктуван от ценности, за други - от тънки сметки за "усвояване" на европейски средства, този на пръв поглед логичен отговор обслужва следващия политически ход на Радев: да влезе в ролята на мъченик, на "истинския народен глас", потиснат от партиите. Така онзи наратив, който Костадин Костадинов, също евроскептик и прокремълски настроен, се опитваше да изгради, тук звучи по-силно. "Страх ги е от народа. Аз исках хората да решат, а те убиха референдума за три дни." Това внушава и Радев сега - че ако политиците в парламента наистина бяха демократи, не би трябвало да ги е страх от референдум.

А президентът се позиционира като "истинския демократ", манипулирайки с референдум, осъден да се провали изначално. По този начин обаче създава опасен емоционален разказ: партиите бягат от народа, елитите прикриват истината, а Брюксел налага волята си. Познато?

Двама кандидати за президент на Румъния, единият вече изгубил шанса си, но другият борещ се за победа на 18 май - Калин Джорджеску и Джордже Симион, говорят точно така. Те използват реторика срещу "задкулисието" и "дълбоката държава" и се обявяват за защитници на "истинския народен суверенитет". В тази тоналност са и речите на Костадинов, Радостин Василев, Ивелин Михайлов в 51-ия парламент.

Подривна атака

Бързото "приключване" на референдума - само за три дни, не е краят, а отваряне на темата в друг регистър. Радев не търси резултат от референдум, а влиза в предизборен конфликт, използвайки евроинтеграцията като бухалка и внушения от типа: "Няма дебат, всичко е решено задкулисно."

Това е не просто антиевропейска реторика, а подривна атака срещу самите устои на представителната демокрация, при това се търси остра конфронтация. Отваря се възможност за Радев да саботира самия парламентарен ред - по руски/унгарски модел.

Колко човека биха се събрали под вдигнатия юмрук, пардон - референдум, на президента срещу еврото е най-новата задача за българската демокрация. Не толкова много, колкото през 2020 година, когато държавният глава излезе през централния вход на "Дондуков" 2, за да се включи в протестите за оставките на третия кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев.

Партийните стражи

Политиците са наясно, че европейските институции внимателно следят случващото се. Дестабилизация на държавата би изключила приемане на еврото, въпреки че България почти е извървяла пътя си от приемането в Механизма на валутните курсове-ΕΡΜ II през 2021 година.

Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов президентът си играе със страховете на хората, а парламентът не просто трябва да отхвърли предложението му за референдум, но и не трябва да го разглежда. "Да се направим, че не се е случвало", предложи и председателят на ДПС-Ново начало Пеевски. Особено остри бяха партиите от "Демократична България" - "Да, България" и ДСБ, докато от "Продължаваме промяната" (ПП) са по-сдържани в реакциите си. В позиция на ПП във Фейсбук се отбелязва, че "вместо да защитава бъдещето, президентът действа срещу стратегическите интереси на страната".

Съпредседателят на "Да, Бг" Ивайло Мирчев допусна и друга причина за искането на Радев за референдум - "страх от текущото разследване на аферата "Боташ", което може да разобличи ролята на президента за договор, от който България губи милиарди". През януари 2023 г. назначеното от Радев служебно правителство сключи 13-годишен контракт с турската държавна компания, задължаващ България да плаща на Турция близо 500 000 долара на ден такса за достъп до турските терминали за втечнен газ и за пренос по турската инфраструктура.

В социалните мрежи вече се появиха иронични коментари защо президентът не поиска референдум за договора с "Боташ". Решен е задкулисно, уврежда енергийните, а значи и националните интереси на България, и "Булгаргаз" върви към фалит - със загуба от над 280 млн. лева за 2024 година.

Истинското лице на Радев

Руската война срещу Украйна и пренареждането на геополитическата сцена разкриха истинското лице на президента, който в първия си мандат говореше за корупция и свобода на медиите. Така създаде илюзията, че е съюзник на демократичната общност в битката срещу задкулисието - и тя го подкрепи за втори мандат. Но именно този втори мандат, осигурил му власт и влияние чрез поредица от служебни кабинети, показа другия образ: евроскептик, системно противопоставящ се на подкрепата за Украйна - позиция, съзвучна с унгарския премиер Виктор Орбан.

Инициативата на президента с референдума може и да го приближи до политическия му проект, за който всички говорят, но пък ще му струва скъпо откъм кадри. Съветникът му по правни въпроси и бивш министър на правосъдието Крум Зарков депозира оставката си с аргумента, че искането за допитването е "конституционно недопустим въпрос", с който не може да се съгласи. Друг негов съветник и бивш вицепремиер Атанас Пеканов се обяви за "пълна интеграция и задълбочаване на връзките с Европа". Младите надежди на "Дондуков" 2 се оказаха представители на европейската социалдемокрация, не на мрежа от евразийски автократи.

За партньор на Румен Радев повече ще подхожда Корнелия Нинова с нейната "Непокорна България". Защо не и "Възраждане", които коментираха предложението му за референдум с думите, че след като две години е обяснявал, че е невъзможен, сега техните дипломатически усилия са дали резултат - "и президентът получи инструкции". Не казват дали и те са ги чели. Но президентът вече се хлъзна по национал-популисткия терен и загуби височина.

А България ще се присъедини като 21-ия член на еврозоната именно през 2026 година - от 1 януари. Така че въпросът му отпада от само себе си.