България е готова за еврото: ето какво трябва да знаем за доклада за конвергенцията

Вижте всички детайли и подробности за доклада за конвергенцията за 2025 г. под формата на въпроси и отговори:

Какво представлява докладът за конвергенцията?

Докладите за конвергенцията се публикуват на всеки две години или когато е налице конкретно искане от държава членка за оценяване на нейната готовност за присъединяване към еврозоната. Последният редовен доклад относно България беше публикуван през юни 2024 г. Докладът за конвергенцията за 2025 г. на Европейската комисия комисия беше изготвен по искане на България от 25 февруари 2025 г.

В доклада за конвергенцията за 2025 г. на Европейската комисия се стига до заключението, че България изпълнява условията за приемане на единната валута. Докладът е основата за предложението на Комисията за решение на Съвета относно приемането на еврото от България.

В доклада за конвергенцията се разглежда изпълнението от страна на България на четирите номинални критерия за конвергенция и съвместимостта на нейното законодателство с изискванията на Договора и устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ). В оценката на Комисията се вземат предвид и допълнителните фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенцията, включително промените в платежния баланс и интеграцията на продуктовите, трудовите и финансовите пазари.

Докладът на Европейската комисия за конвергенцията се публикува отделно, но успоредно със собствения доклад на ЕЦБ за конвергенцията, посочват от пресслужбата на Представителството на Европейската комисия в България.

Какво представляват критериите за конвергенция?

От държавите членки, приемащи еврото, се изисква да постигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция. Това е разгледано в доклада за конвергенцията чрез позоваване на критериите за конвергенция. Тези критерии (наричани също „критериите от Маастрихт“) са посочени в член 140, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Те имат за цел да гарантират, че дадена държава е готова да приеме еврото и че нейната икономика е достатъчно подготвена за това.

Устойчивостта е възлов аспект от оценката на критериите от Маастрихт, което означава, че постигнатият напредък по отношение на конвергенцията трябва да се основава на структурни елементи, гарантиращи неговата трайност, а не на временни фактори. Илюстрирани по опростен начин, критериите са следните:

Договорът предвижда също така проверка на съвместимостта на националното законодателство на съответната държава членка с Договора и с устава на ЕСЦБ и ЕЦБ. Правната съвместимост засяга основно три области: независимостта на централната банка, забраната за парично финансиране и интегрирането на националната централна банка в Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).

Освен това в Договора се изисква също така да бъдат разгледани и други фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенция. Тези допълнителни фактори включват интегрирането на пазара на труда, финансовия пазар и пазара на стоки и услуги и промените в платежния баланс. Оценката на допълнителните фактори се възприема като важен признак за това дали интеграцията на дадена държава членка в еврозоната би се осъществила безпроблемно.

Какво означава изпълнение на критериите за конвергенция?

Изпълнението на тези критерии показва, че икономиката на съответната държава е достигнала разумна степен на конвергенция с икономиката на еврозоната. То отразява способността на държавата да поддържа икономическа стабилност и да се интегрира в икономическата рамка на еврозоната.

Икономическите условия за влизане имат за цел да гарантират, че икономиката на въпросната държава членка е достатъчно подготвена за приемане на единната валута и може да се интегрира безпроблемно в еврозоната без риск от смущения за държавата членка или еврозоната като цяло.

Изпълнението на тези критерии не води автоматично до членство в еврозоната. Решението изисква одобрение от Съвета на ЕС въз основа на предложение на Европейската комисия, след като Европейският парламент и ЕЦБ са дали своите становища.

Задължени ли са всички държави членки извън еврозоната да се присъединят към нея?

Всички държави членки, с изключение на Дания, която е договорила в Договора от Маастрихт клауза за неучастие, са правно задължени да се присъединят към еврозоната. От отделните страни зависи обаче как ще оформят пътя си към еврото и за това не е предвиден график.

Държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., 2007 г. и 2013 г., тоест след създаването на еврото, не отговаряха на условията за влизане в еврозоната към момента на присъединяването си. Ето защо в техните договори за присъединяване е предвидено време да направят необходимите корекции.

Докладът за конвергенцията съдържа ли насоки към държавите в оставащата част от пътя им към еврото?

В доклада за конвергенцията се прави оценка дали държавите — членки на ЕС, извън еврозоната отговарят на необходимите условия за приемане на еврото. В него се предоставят подробен анализ и информация за икономическата конвергенция на тези държави и е възможно да се предложат области, в които е необходимо по-нататъшно подобрение. В доклада обаче не се предвиждат конкретни мерки и политики.

Докладът за конвергенцията е изключително важен документ както за страните, които се стремят да се присъединят към еврозоната, така и за институциите на ЕС. Той гарантира прозрачността и дава ясна оценка на готовността на държавите. Това спомага за поддържането на икономическата стабилност и съгласуваност в рамките на ЕС.

Докладът представлява и основа за възможно предложение на Комисията до Съвета, с което да се позволи на дадена държава членка да приеме еврото.

Какви са основните констатации в специалния доклад за конвергенцията за 2025 г., поискан от България?

В доклада за 2025 г. се констатира, че България изпълнява условията за приемане на еврото:

- Законодателството на България е съвместимо с изискванията на Договора и устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ.

- България изпълнява критерия за ценова стабилност. Средният темп на инфлация в България през 12-месечния период преди април 2025 г. беше 2,7 %, което е под референтната стойност от 2,8 %. Прегледът на широк набор от показатели не установява причини за безпокойство по отношение на устойчивостта на ценовата стабилност.

- България изпълнява критерия за публичните финанси, тъй като не е предмет на решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит.

- България изпълнява критерия за обменния курс. Тя се присъедини към валутния механизъм II (ERM II) през юли 2020 г. и участва в механизма в продължение на почти пет години към момента на приемане на настоящия доклад.

- България изпълнява критерия за конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти. Средният дългосрочен лихвен процент през 12-те месеца до април 2025 г. беше 3,9 %, което е под референтната стойност от 5,1 %.

Комисията разгледа също така допълнителни фактори, включващи промените в платежния баланс, интеграцията на пазарите и институционалната среда.

С оглед на тази оценка Комисията счита, че България е готова да приеме еврото на 1 януари 2026 г.

Какъв е процесът за приемане на еврото от страна на дадена държава членка и какви са следващите стъпки за България?

След като дадена държава членка изпълни всички необходими критерии, докладът за конвергенцията на Европейската комисия представлява основата за вземане на решение относно приемането на еврото. Комисията внася предложение до Съвета, който — след консултация с Европейския парламент и след обсъждане в Еврогрупата и между държавните и правителствените ръководители — решава дали страната отговаря на условията за приемането на еврото.

Ако решението е положително, Съветът по икономически и финансови въпроси предприема необходимите правни стъпки и — въз основа на предложение на Комисията и след консултации с Европейска централна банка (ЕЦБ) — приема обменния курс, по който националната валута ще бъде заменена с еврото. След това този обменен курс става окончателно фиксиран.

В случая с България Комисията стигна до заключението, че страната изпълнява четирите номинални критерия за конвергенция и че нейното законодателство е съвместимо с изискванията на Договора и на устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ. Като се вземат предвид допълнителните фактори от значение, Комисията счита, че България е готова да приеме еврото.

В резултат на това Комисията прие предложения за решение на Съвета и за регламент на Съвета относно въвеждането на еврото в България. Очаква се Съветът на ЕС да вземе окончателното решение през първата половина на юли след необходимите консултации и обсъждания.

Междувременно България трябва да продължи практическата подготовка, необходима за осигуряването на плавен преход към еврото. Службите на Комисията поддържат тесен контакт със заинтересованите страни от публичния и частния сектор, участващи в тази подготовка, и са готови да предоставят необходимата техническа помощ на българските органи.

В каква степен докладът за конвергенцията се отнася до процеса на влизане в ERM II?

Валутният механизъм ERM II е създаден на 1 януари 1999 г. като наследник на първоначалния валутен механизъм ERM, за да се гарантира, че колебанията в обменния курс между еврото и други валути на държави членки не нарушават икономическата стабилност в рамките на единния пазар. Той също така има за цел да подпомогне държавите членки извън еврозоната да се подготвят за участието си в еврозоната.

Критерият за конвергенция по отношение на стабилността на обменния курс изисква участие в ERM II. Участието е доброволно, но критерият за обменния курс за влизане в еврозоната съдържа правилото, че страната трябва да участва в механизма без сериозно напрежение за период от поне две години преди приемането на еврото. Съгласно ERM II валутният курс на държава членка извън еврозоната е фиксиран спрямо еврото и може да варира само в определени граници.

Решението за присъединяване към ERM II се взема по искане на държава членка извън еврозоната по взаимно съгласие на всички участващи в ERM II държави членки: държавите членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите членки извън еврозоната, участващи в механизма, т.е. понастоящем Дания.

България обяви намерението си да се присъедини към ERM II през юли 2018 г. и се ангажира да приложи редица мерки — т.нар. предварителни ангажименти — преди да влезе в механизма, за да се гарантира безпроблемното участие във ERM II. Тя се присъедини към ERM II през юли 2020 г., след като изпълни тези ангажименти. Освен това тя се ангажира и изпълни редица допълнителни мерки (известни като ангажименти след присъединяването към ERM II), предназначени да запазят икономическата и финансовата стабилност и да постигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: “Еврото е ясен символ на европейската сила и единство. България е една стъпка по-близо до приемането му като валута. Благодарение на еврото икономиката на България ще стане по-силна, ще се възползва от повече търговия с партньорите от еврозоната, преки чуждестранни инвестиции, достъп до финансиране, качествени работни места и реални доходи. България ще заеме полагащото ѝ се място в оформянето на решенията в основата на еврозоната. Поздравления, България!”

Валдис Домбровскис, комисар за икономиката и производителността и за изпълнението и опростяването, заяви: “Докладът е исторически момент за България, еврозоната и Европейския съюз. България изпълни всички критерии за конвергенция, за да стане 21-вия член на еврозоната. Съобщението е кулминацията на петгодишен процес, откакто България влезе във валутния механизъм ERM II през 2020 г. Еврото ще донесе осезаеми ползи за българските граждани и предприятия: стабилни цени, по-ниски трансакционни разходи, защитени спестявания, повече инвестиции и ръст в търговията. Разбира се еврото е нещо повече от валута. След като България стана пълноправен член на Шенгенското пространство по-рано тази година, еврото доближава държавата все повече до сърцето на Европа. Успешната интеграция на България в еврозоната ще изисква непрекъснати силни политики за укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на българската икономика.”