Черни каси и корупция: Защо България е сляпа за триковете

Коментар на Емилия Милчева:

Когато чрез обществени поръчки се раздават 40-50% от бюджета - или 36,161 милиарда лева за 2024 г., а институциите не откриват корупция, има три обяснения: слепи са, некадърни са и/или работят по поръчка. Която и от трите хипотези да е вярната, значи са за оставка, разследване и съд.

Но в България изглежда невъзможно да се случи разследване като това на “Каса Б” на дясната Народна партия в Испания. Оказа се, че десетилетия наред партията е поддържала нелегално счетоводство за дарения и подкупи от бизнесмени в замяна на обществени поръчки и други облаги. Част от парите отивали за партийни кампании, друга - за лични бонуси на високопоставени политици от Народната партия. Разкритията свалиха правителството на Мариано Рахой през 2018 г., той самият напусна политиката, а ковчежникът Луис Барсенас получи 29-годишна присъда.

Фокус върху партията, но не и върху проблема

Корупционният скандал в София с кадри на “Продължаваме промяната” (ПП) фиксира общественото внимание в партията, но не идентифицира генералния проблем - защо обществените поръчки не са постоянно в радара на институциите, които контролират публичните разходи. Корупцията в тях е видима, а в местната власт формират странни коалиции, които изкарват необезпокоявани по няколко мандата.

Мазни тестени закуски със съмнителни колбаси за ученици. Пакети храни за социално слаби с консерви с ниско качество. Униформи, негодни след няколко изпирания. Медицинска техника и изделия, автомобили, доставени от точно определени компании, защото техническите спецификации са били писани (като) за тях. Твърде скъпи седалки за стадион. Ненужен софтуер. Некачествен асфалт. Евтина боя за маркировка на пътно платно, която бързо се изтрива - за да се положи нова. Списъкът е твърде дълъг.

Триковете са добре известни - например с “най-ниската цена”. След подписване на договор, стойността или обемът на проекта се увеличава чрез анекси. Използват се “непредвидени обстоятелства”, за да се увеличат средствата. Така реалната стойност надхвърля оферираната с „най-ниска цена“ и се заобикаля конкуренцията. Известен е процедурният рекет, при който някои фирми обжалват не за защита на правата си, а за блокиране на процедури. Те имат практика да подават жалби системно, за да получат „такса мълчание“ - или да бъдат включени във финалното изпълнение.

Висок риск от корупционен натиск

В кои сектори е най-голямата корупция в обществените поръчки в България? Антикорупционната комисия така и не е представила публично проучване, което да определи най-рисковите от тях, независимо от увеличения брой поръчки - 22 736 за миналата година, удвоени спрямо 2014 година. По данни от годишния доклад на Агенцията за обществени поръчки за 2024 г., в строителството се разпределят най-много публични средства - почти 10 милиарда лева, следвани от тези за доставки - за 8,13 милиарда лева, което означава, че там корупционният риск е най-висок.

Обоснованите предположения сега бяха разпалени от записа, в който кадри на ПП обсъждат не само как се печелят обществени поръчки, но и как се “връщат” проценти - класическа схема за комисиони. Не като “модела ГЕРБ, които отиват и казват 20%”, а 5-6%, се чува в аудиото. Но кой досега е разследвал за такава корупция? Говоренето за корупция обаче отново се инструментализира, не за да се пристъпи към разследване на мрежите на влияние и двойното дъно на политическите каси, а за прехвърляне на вина.

Когато президентът Румен Радев пита например какво става “с източените пари за магистрала “Хемус”, с половин милиард за свлачища, половин милиард за язовири, раздадени авансово на фирми”, лидерът на ГЕРБ Борисов и други политици му отвръщат с въпроси за аферата “Боташ”.

Какво стана с инхауса

Третият кабинет на Борисов (2017-2021 г.) превърна инхаус възлагането в централен инструмент за пренасочване на огромни публични средства без контрол и конкуренция. Тази практика показа как инхаус схемите действат като легален механизъм за заобикаляне на обществените поръчки и прозрачността. Общата стойност на вътрешно възлаганите договори е за 4-5 млрд. лева и е сред най-големите рискови практики в българските обществени поръчки.

Онлайн изданието “Сега” разкри, че делото за източването на “Хемус”, шумно започнало през ноември 2021 г., върви към провал. Според прокуратурата “9 лица са привлечени в качеството на обвиняеми за ръководене и участие в организирана престъпна група, длъжностни присвоявания и пране на пари”, а изтеглените за ден в сакове и чували 60 милиона лева за лот 5 на магистралата така и не стигнаха до съда. Но инхаусът не действа само в строителството. Използва го и варненската болница “Света Марина”, изхарчила над 500 милиона лева за лекарства без обществена поръчка през своя дъщерна фирма.

Загубите са огромни

Преди 12 години Антикорупционният център БОРКОР към МС съобщи, че държавата губи над 1 млрд. лева годишно от обществени поръчки с корупционен риск. По онова време те не надхвърляха 4-5 милиарда лева годишно. При ресурс от над 36 милиарда лева за обществени поръчки днес, при същото ниво на корупционен риск, биха били поне 7-9 милиарда лева годишно - пари, които вместо да отиват за обществени услуги, пълнят каси „Б“.