90 години от рождението на Владимир Башев – между пилот и поет… Д-р Мариана Кирова пред ФАКТИ

Националният литературен музей организира честване на 90-годишнината от рождението на поета Владимир Башев днес пред паметника му в Борисовата градина от 11 часа. В знак на почит към литературното му дело двама от лауреатите на наградата „Владимир Башев“ – Димитър Христов и Надя Попова, ще прочетат свои стихове. Пред ФАКТИ говори д-р Мариана Кирова, главен уредник в Националния литературен музей.


Д-р Мариана Кирова

- Г-жо Кирова, честваме 90 години от рождението на поета Владимир Башев (28 юли 1935 – 19 ноември 1967). Каква следа остави той в българската литература?
- Владимир Башев е различен от своето поколение на така наречените „Априлски поети“. Той е приемал социализма като обществена система и по младежки е вярвал в това, но в същото време основната емоционална линия в творчеството му е отделният човек, който търси философския смисъл на живот и който се уповава на любовта като изходна точка към този смисъл. Не случайно са го наричали „Аристократът“ на „Априлското поколение“. В архивите му, сред непубликуваните негови творби, има едно стихотворение, в което той говори за „лявото“, но „не по-ляво от сърцето“. Владимир Башев е син на прокурор, работил в Лом и Шумен преди 1944 г., и макар младият поет да е бил лансиран от комунистическата власт заради таланта си, тази власт винаги е имала към него известни резерви. Той си пробива път в литературата абсолютно сам – праща стихотворения до българското радио за анонимни конкурси, стихотворенията му се оказват наградени, а родителите му научават за това от самото радио. Така мечтата му да стане пилот отстъпва пред любовта към литературата.

- В периода от 1957 до 1967 г. Башев оставя 7 стихосбирки, а творчеството му е емоционално отражение на социалната, нравствена и културна епоха в социализма. Кое го прави толкова характерен?
- Първо искам да кажа, че за културна епоха на социализма може да се говори с много условности. Има творци пропагандатори, които не оставят художествена стойност. Има обаче и други, които се взират в личността и там търсят смисъла на нещата. Башев е от втората категория. Тук говорим за талант, поставен в условията на обществената система на социализма. Творец, който се опитва да търси нравствените измерения на личността. Активният творчески период на Владимир Башев е само 10 години – от 1957 до 1967 г., когато издава седем стихосбирки – „Тревожни антени“ (1957), „Преодоляване на гравитацията“ (1960), „Желязно време“ (1962), „Нецелунати момичета“ (1963), „Магазин за часовници“ (1964), „Възраст“ (1964) и „Ателие“ (1967), която излиза посмъртно. Владимир Башев умира в автомобилна катастрофа на 19 ноември 1967 г., като колата му е била пометена от камион в центъра на София. Интересното е, че в архивите му фигурират спомени и бележки, които звучат прощално, същото виждаме и в стихотворенията от последната му година. А е бил само на 32 години.


- Много любима за него тема е животът на човека в големия град. Той предава това по свой си начин, но в днешно време как звучат неговите стихове? „Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?“ Как ще продължим тези негови думи днес…
- Разбирането на поколението на Башев е било, че непременно нещо трябва да се остави на поколенията. И ако психологически е било мотивирано от идеологията, че непременно нещо материално трябва да се остави, поетът разширява това разбиране – според него е достатъчно да оставиш искрена мисъл и стих. Ето това го прави по-различен от неговото поколение поети. Във времето на апогея на комунистическата пропаганда, той не пише за „светлия комунизъм“, а за „спасението“ в духовността. В едно от стихотворенията си – „Познание“, той изповядва: „И така, живейте си в числата! Мене стиховете ме спасиха!“ С днешна дата можем да попитаме – от какво са го спасили, но тогава не са се задавали такива въпроси.


- Националният литературен музей и Националният дарителски фонд „13 века България“ обявяват конкурс за Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“, която се връчва на всеки две години на автори до 32-годишна възраст. Как се участва и какъв е срокът?
- Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“ се оказва една от най-дълго връчваните награди за поезия в България. Учредена е през 1969 г. от вестник „Пулс", чийто първи главен редактор е Владимир Башев. Кандидатите за участие в конкурса могат да изпращат своите книги, издадени през 2024-а и 2025 година, лично или чрез издателствата, до 15 септември 2025 година на адрес: София 1000, ул. „Г.С. Раковски“ 138, Национален литературен музей – за Национален конкурс „Владимир Башев“. Наградата се връчва през месец ноември, в дома на Владимир Башев, днес превърнат в Литературен кабинет при Националния литературен музей. Литературният кабинет се намира на столичния булевард „Ситняково“ 79 и е утвърден като място за срещи на съвременни творци. В юбилейната за Владимир Башев година 2025 г., когато се навършват 90 години от рождението му, 14 от тях се включиха в сборника „Око на времето“, финансиран по програма „Помощ за книгата“ при Министерството на културата, като част от тиража бе предоставен на читалища и болници, до които трудно стигат нови български книги.