Димитър Маргаритов пред ФАКТИ: В Закона за еврото се дава опция цените да растат, но при определени условия

Парламентът прие на второ четене Закона за въвеждането на еврото, който включва и редица механизми за контрол върху цените на стоките и услугите от първа необходимост. Сред тях са хляб, мляко, яйца, ток, вода, парно и лекарства. Министерският съвет вече ще може да предприема временни мерки срещу резки и необосновани увеличения на цените на тези продукти, без да се изисква одобрение от Народното събрание. Новите разпоредби ще влязат в сила от 8 август и ще действат до 8 август 2026 г. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори Димитър Маргаритов, бивш заместник-министър на икономиката и бивш председател на Комисията за защита на потребителите.

- Г-н Маргаритов, депутатите приеха промените в Закона за въвеждане на еврото на второ четене, но съкратиха срока, в който ще действат. Вече няма да е година и половина, а ще важат само за една година. Това като стъпка добре ли е….
- Това са едни извънредни поправки, които се направиха във вече действащия Закон за въвеждане на еврото. Мисля, че във вида, в които бяха приети промените от Народното събрание, те са позитивен сигнал към обществото, което е напрегнато и очакваше някакви мерки от страна на държавата. Относно периода ми е трудно да преценя дали е добър, защото имахме и по-дълъг вариант – година и половина, а в първоначалния вариант на закона бе един месец. Трудно ми е да видя икономическата логика в извеждането на точно такъв период, защото не бяхме запознати с аргументите на вносителите. Но за мен това е второстепенен въпрос, защото основното нещо, основното послание е, че държавата дава знак към хората и е готова да предприема в случай на необходимост мерки, които биха довели до успокояване на цените, респективно на обществото. Това, реално, е най-важното, защото в момента наблюдаваме едно напрежение в обществото.

- Как тълкувате термина „необосновано повишение на цената“, което ще даде повод за санкция?
- С последните промени се направи опит да се въведе максимално ясно обяснение, защото вече има застъпени определени сектори, които ще са обект на следене. Ако в първоначалния вариант на закона това понятие беше абсолютно неясно и недобре дефинирано, вече имаме конкретни изброени обективни икономически фактори, при които всяко повишение, което не е обосновано от обективни икономически фактори, ще се приема, че е нарушение. Разбира се, този голям кръг от причини не може да бъде изчерпателно изброен в закона. И тук вече е тънкият момент за възможностите и капацитета на контролните органи.

- Това щях да питам. Имат ли контролните органи нужния капацитет и хора, за да проверят всички търговци какво и как правят, какви цени образуват в този едногодишен период?
- Очевидно е, че това няма да бъде възможно. Няма как да се проверят абсолютно всички търговци, но не е и това целта. Ако се върна назад във времето, защото седем години бях начело на Комисията за защита на потребителите, мога да ви кажа, че винаги сме имали хроничен недостиг на хора. На година се получаваха по около 20 000 жалби, а по всяка жалба трябва да се направи проверка. И тогава пак имаше няколкостотин хиляди търговски обекта. Така че един контролен орган не може да хване абсолютно всичко, а по-скоро трябва да се помисли, че с вменяването на допълнителни функции и правомощия е добре да се увеличи капацитетът на контролния орган, за да не пострада останалата част от работата му, която също трябва да се върши.

- Промените в Закона за въвеждане на еврото влизат в сила на на 8 август 2025 година и ще действат до 8 август 2026 година. Какви ще са цените на 9 август 2026 -а…
- Въпросът е много интересен, но точен отговор няма. В последно време ние се фокусирахме върху тези промени в закона, но те бяха приети много бързо и почти не остана време да обсъдим някои други теми, които паралелно си вървят. В този ред на мисли, нека не забравяме, че има още един законопроект, който предстои да бъде разгледан, след като мине парламентарната ваканция. Става въпрос за законопроекта на Министерството на земеделието и храните, касаещ веригите на доставки, където също има предвидени някои ограничения при ценообразуването. А промените в този закон се предвижда да бъдат прилагани в един по-дълъг период от време. Мисля, че в последния вариант, който излезе за обществено обсъждане, ставаше въпрос за времето до към средата на 2027 година. Така че ще има някакво застъпване на нормативни актове, което означава, че дори, ако този период сега в Закона за еврото остане едногодишен, не бъде удължаван, ще има и други механизми, през които ще може да се реагира от страна на държавата при увеличение на цените.

- Според много анализатори цените ще бъдат потиснати за една година, а след това какво ще случи. Прогнозират ръст на инфлацията…
- Бих го споделил, ако в закона бе записано, че цените не могат да растат. А това не е така. Промените в Закона за въвеждане на еврото дават опция цените да растат, да бъдат увеличавани, но при определени условия, които, според мен, не противоречат на предишните механизми на ценообразуване. Със сигурност трябва малко да се омекоти презумпцията, че контролните органи ще действат спрямо фирмите като към виновни, като към някакви нарушители. От друга страна и бизнесът трябва да си дава сметка, че добросъвестно ще прилага закона, когато формира цена. Самият факт, че законодателят даде два месеца отлагателен период, в който няма да се налагат глоби…

- Да, ще има само предупреждения, ще се дават предписания…
- Точно така. Това означава, че по-скоро логиката е да се търсят начини, при които прилагането на промените в закона да е в полза за бизнеса, а оттам, разбира се, и за потребителите. Но в никакъв случай това не означава, че не могат да се повишават цени, когато има основание за това.

- От началото на годината сме изтеглили 16 милиарда лева заеми, за да покриваме различни увеличения в бюджета. Тегленето на заеми е удобно средство, но то може ли също да рефлектира върху цените от 9 август 2026 година?
- Не мисля, че този въпрос има връзка с ценовите условия към потребителя. При бюджет и дълг говорим за макроикономически показатели, а те си имат своето обяснение. След като се разбра, че ще се присъединим към еврозоната, България стана атрактивна от гледна точка на инвестиции, респективно и за емитирането на дълг при много изгодни условия. Със сигурност има макроексперти, които са по-добри от мен, и могат да го обяснят по-добре. Не мисля, че емитирането на дълг ще се отрази пряко върху ценовите равнища. По-скоро това, което има значение в случая, е да се върне спокойствието на пазара, защото много се говори през изминалите месеци, а наративът беше по-скоро в посока, че ще се случи нещо страшно, лошо. Това в психологически план създаде предпоставки за инфлационен натиск. Ако се успокоим, ако прилагаме законите такива, каквито са, ако всеки контролен орган си върши работата, както е разписано в тези закони, много скоро ще разберем как ще се случи всичко. Така че е добре да гледаме по-скоро позитивно на нещата, отколкото да живеем в страх и напрежение.