Вашингтонският спектакъл: какво всъщност се случи и защо не можем да мълчим

Миналото време от срещата на президентите на САЩ и Украйна в Белия дом позволява да се погледне на нея без бомбастичните заглавия и драматични реакции. Първоначалният ефект вече е изчезнал, а реалността е ясна: след големите думи и показната дипломация конкретни решения няма. Самитът по-скоро приличаше на политическа сцена, където всеки играе дадената му роля, отколкото на място за създаване на истинска стратегия.

Тръмп говореше уверено и на висок тон. Обеща на Украйна „гаранции за сигурност като член 5 на НАТО“, но веднага уточни, че американски войници няма да стъпят на украинска земя (Washington Post). За Зеленски това звучеше като подкрепа, но по същество беше празен жест. Американският президент също спомена за „тройната среща“ – той, Зеленски и Путин. По думите му, обаждането до Москва вече е направено, но Кремъл е отговорил с мълчание (Guardian). Това мълчание само по себе си е политически сигнал: Русия знае, че времето работи за нея, а Вашингтон и Киев са принудени да чакат.

Европейските лидери пак се ограничиха с приказки. Дойдоха във Вашингтон, шумно обявиха „коалиция на желаещите“ (Atlantic Council), но три месеца разговори не родиха нито план, нито реален бюджет, нито военна база. Германия все още не се справя със собствената си армия: само половината техника е боеспособна, доставките се бавят, а специалният фонд може да свърши още през 2027 г. (Reuters, FT). Франция обявява бюджет до 64 милиарда евро, но не казва откъде ще дойдат парите (Politico). НАТО на юнския самит в Хага обеща 5% от БВП за отбрана (Reuters), но това повече е мечта, отколкото реален ход. Инициативата „Readiness 2030“ за 800 милиарда евро остава цифра на хартия (Wikipedia).

Фактът е ясен: Европа пак само говори. Освен това делегациите съзнателно адаптираха стила на преговорите към Тръмп, за да не го дразнят (WSJ). Не като независима позиция, а като подчиняване на „домакина на сцената“.

Зеленски изглеждаше различно този път. Забрави армейската си якета, дойде в костюм, говореше спокойно и дипломатично. Ясно се виждаше, че се насочва към американската публика и лично към Тръмп. Но голямата грешка е, че Украйна все още чака външни гаранции вместо да прави собствена стратегия. Киев остава зависим, което го прави уязвим. Руски медии вече формулираха простата картина: „Решението ще се вземе във Вашингтон и Москва, Киев и Брюксел – статисти“ (Moscow Times). Звучи като пропаганда, но не е далеч от истината.

Сцената в Белия дом показа реалните сили. Европа говори, но не действа. Украйна благодари, но не предлага план. САЩ се правят на арбитър, а Русия тихо държи лидерството. Изводът е прост: без сделка между Вашингтон и Москва мир няма да има. Европа е твърде слаба, Украйна – твърде зависима, а всичко останало е просто декор за камерите и журналистите.

Теодор Радев