Турция - разпъната между икономическа криза, Сирия, Кавказ и Газа

Дали разговорите между Путин и Тръмп в Аляска „ще дадат нов тласък на търсенето на начини за прекратяване на войната в Украйна” е въпрос, на който все още няма отговор. Но Ердоган бързо реагира на събитието с „приветстваме срещата на върха в Аляска” като допълни „Турция е готова да направи всякакъв принос за установяване на мир”. С подчертаване, че „в този процес задължително трябва да участва Зеленски”.

Външният министър Фидан „държи пръста си в течение” и незабавно се обажда на колегите в Москва и Киев по темата за „резултатите от преговорите в Аляска”. Ердоган открито заявява, че „ще продължи да настоява за провеждане на среща между Путин и Зеленски в Истанбул”. В сряда се обажда на Путин по телефон, за да „обсъди резултатите от срещата в Аляска и двустранните отношения между Турция и Русия, по специално търговските връзки”. Няма конкретика.

В турската преса обаче настроенията са „колебание между скептицизъм и предпазлив оптимизъм”. Едни пишат за провал, други за начало на цикъл от преговори, а всички остават убедени, че „управляващите са в нервно състояние”. И дори се твърди, че „британците, които съвсем открито действат с турски ръце в Източна и Централна Европа, са осезаемо притеснени”.

Всичко това на фона на тревоги около икономическото състояние на държавата на Ердоган, събитията в Сирия, случващото се в Газа и гордостта, че Ердоган ще присъства на срещата на ШОС в Китай на 31 август-1 септември заедно с Путин, Моди, иранския президент Пезешкиян, индонезийският президент Субианто, премиера на Пакистан Шариф, египетският премиер Мадбули, на Малайзия, че и Антонио Гутериш. С домакин Си Дзинпин, разбира се.

За икономиката се казва, че „тревожни камбани бият много силно за нашата индустрия”, че „растежът е недостатъчен”, че „министър Шимшек не предлага програма за реформи”, че „инфлацията пада, но няма други фундаментални показатели за подобряване на картината на турската икономика”. Турският статистически институт отчита ръст на безработицата до 8.6%, младежка безработица 16%, средните работни часове са вече 42 часа, промишленото производство е претърпяло най-резкия спад през последните 10 месеца, докато няма приток на ресурси и „горчивото лекарство е много болезнено”. Намаляването на производителността на труда /нулев или отрицателен!/ е довело и до неефективност, което е в основата и на „среден годишен темп на растеж на Турция от само 3%”. А трябвало да е много повече.

Отминали са славните времена от началото на политическата кариера на Ердоган като премиер и после президент. Отчитаният растеж се дължи на заеми и чрез потребление.Отчита се, че нивото на бедност сред възрастните е 17-18 %, а на детската -34%! Прави се извод, че „неефективните политики се усложняват от институционално и правно недоверие”, че постъпват само „горещи пари”, а чужди инвестиции се оттеглят към Мароко, докато Централната банка е похарчила 60 млрд за спиране падането на турската лира.

„Файненшъл Таймс” пише, че „скандалът с фалшивите дипломи е разтърсил доверието в системата”. Става въпрос за отмяната на дипломата за висше образование на намиращия се в затвор кмет на Истанбул Имамоолу.Така той няма да има възможност да се кандидатира за президент срещу Ердоган от името на опозиционната НРП, народнорепубликанска партия. Когато и да са изборите. Рано-рано опитният в избори Ердоган отстранява противници, които имат шанс за добър резултат срещу него.

Темата Сирия е една от главните за Анкара, защото там усилията за сваляне на Асад от власт постигнаха желания резултат и на този етап в Дамаск управлява правителство начело с инсталирания Шараа, ислямист до мозъка на костите си. Контролът и охраната е от страна на турски представители, главно от МИТ. Стари османски носталгии по минало величие и нови амбиции за роля и влияние в ключов регион за Близкия изток като Сирия.

Всичко се следи под лупа, а войските са готови аха-аха да започнат военни действия извън вече контролираните от Анкара сирийски територии. Засега обучават бойци от сирийската армия на Дамаск и я снабдяват с нови оръжия. Болезнен за Турция е въпросът за сирийските кюрди, които несъмнено действат в много отношения в пакет с ПКК и кюрдите от Иракски Кюрдистан. Известно е, че САЩ подкрепят сирийските кюрди с тяхната военна организация PYD /SDF,сирийски демократични сили.

Има информация, че американци са събрали племена в Ракка, провели учения с бойна стрелба в Хасеке, а членове на Конгреса във Вашингтон успокояват Сирийските демократични сили, обезпокоени от тези събития. Техният лидер, Абди, е изпратил писмо до Конгреса, защото има напрежение между арабски племена и сирийските кюрди, където не може да не се отбележи дългата ръка на Анкара. Търси се намесата на САЩ. Проведена е среща в Ракка с лидери на арабски племена, сирийски кюрди и общественици. Отбелязана е ролята на SDF в битките с „Ислямска държава” в Сирия. Исканията са да не се разоръжават сирийските кюрди, но може да бъдат прехвърляни към армията на Дамаск.

Изявленията са за „решение в Сирия е възможно само чрез административна децентрализация и продължаване на международния гарант в преговорите за автономна администрация и правителството”. Нещо, което Анкара посмъртно не би приела. Затова сблъсъци между някои арабски племена и организациите на сирийските кюрди идват дюшеш, както се казва. Кюрдите остават с исканията за децентрализация в управлението на Сирия, но във Вашингтон има опасения за „нестабилността и монотонността в Сирия”. И затова „не можем безусловно да отменим санкциите към Сирия”. Искали правителството в Дамаск да бъде правителство на всички сирийци, но да има защита на правата на кюрдите в Сирия.

Бъдещето на Сирия е несигурно, ако не се постигне споразумение между Дамаск и SDF, сирийски демократични сили. Те търсят гаранции и партньорство и това е била целта на среща в Париж с правителството в Дамаск. Но представителите на Дамаск са се оттеглили от тази среща и отново дългата ръка на Анкара може да се привиди. Тревогата расте заради опасения, че липсата на договореност между Северо-Източната част на Сирия, където са кюрдите, и Дамаск може да доведе до директен конфликт и той може да започна наистина с незначителен инцидент. Още повече, че Том Барак, посланик на САЩ в Анкара и представител при преговори в Сирия заявява, че „федерализмът не е подходящ за Сирия”.

Точка за Анкара, но и път към разделение на Сирия. Всъщност Франция е страната, която във висока степен симпатизира на сирийските кюрди и затова бе предвидена срещата им с Дамаск в Париж. Считаше се, че това е победа за SDF, но след отказа на Дамаск да участва има риск не само от разпад на самите организации, за радост на Турция, но и възможност за САЩ да напуснат Сирия. Както неведнъж са казвали, но не са реализирали.

Арабските информационни агенции в конкретика представят исканията на сирийските кюрди и подчертават, че Дамаск ги е отхвърлил. Бъдещето явно ще зависи от баланса на силите на място , международната подкрепа и способностите за компромис между двете спорещи страни. Исканията са за признаване на административен суверенитет, запазване на оръжието и административните структури, контрол върху полицейските и охранителни звена, признаване на културните права. Срещу интегриране на силите в армията на Дамаск, граничните пунктове да са под контрол на Шараа, както и решенията във външната политика.

Прилича на връщане към ерата на стария режим при Асад. И без да се посочват опасенията от ролята на Израел в Сирия, както и възстановяването на нормални отношения на Дамаск с Москва. Със запазване на руските военни бази в Сирия. Нещо, което Анкара едва ли е предвиждала, но запазва самообладание предвид мястото и ролята и на другите играчи на терен.

Все пак другите в Сирия, част от тях с Израел, други със симпатии към Дамаск, са поискали „гарантиран от САЩ сухопътен коридор от Израел до разбунтувалата се Сувейда”, а Израел е предложил коридор за хуманитарна помощ от йорданската граница до PYD /SDF. Това е т.н. „Коридор на Давид”, който засяда като кост на турското гърло. Всички говорят за запазване сигурността и правата на малцинствата в Сирия, а ситуацията става все по-напрегната. Лични интереси и некомпетентни лидери провалят и рационални решения.

Сирия е във водовъртеж от кръвопролития и кланета, предателства и раздори, които костват живота на цивилни граждани. Е, защо свалиха Асад? И защо Турция потрива ръце? При сринат Ливан, агонизираща Газа и опитващи се да балансират монархии от Персийския залив. Остава да се спомене и Иран, където събитията предстоят, да не говорим за Кавказ, който също е като кошер с оси. Една Аляска не може да опъне чадър над всичко. Ще се чака 3 септември. Познайте от раз защо.