Томислав Маркович: Вучич официално превърна Сърбия в Русия

Контролът върху медиите е важен фактор за запазване на авторитарния режим. Всеки недемократичен владетел знае това и затова подчинява информационното пространство.

Гражданите, които имат ясна представа за нещата, които виждат ясно политическата сцена и събитията и следователно не се нуждаят от много безплатни медии са редки птици. Повечето живеят в един вид хипноза, в полусън, така наречените мнения и нагласи, които имат, всъщност са мнения и нагласи, които получават чрез медиите. Обичаме да говорим за големи неща, използваме големи думи като свобода на словото, истина, правото на гражданите да знаят всичко и други подобни, но реалността е малко по-различна.

Как работят медиите и публиката, много ясно е обяснено от Богдан Богданович в интервюто му от 1988 г. „Ето, да кажем, че това, което просто се нарича промиване на мозъци, всъщност не е нищо повече от древната технология на там-там. Това там-там-там продължава дни, продължава нощи, докато самият ти не започнеш да резонираш в унисон с барабана. Целият трик се състои в безкрайното, ритмично повторение на глупостите, докато глупостта започне да преминава от количество в качество и докато придобие някакъв трансцендентен смисъл“, казва великият строител, писател, професор, един от най-великите ни интелектуалци.

Там-тамът на Вучич отеква от години, непрекъснато, без почивка или пауза, а неговите избиратели отекват и отекват в ритъма на този примитивен пропаганден барабан. Единственото нещо, което развали щастието на бившия министър на дезинформацията на Слободан Милошевич, бяха медиите на United Group, предимно телевизиите N1 и Nova S, които бяха критични към режима. Междувременно тази компания е закупила в. „Данас“, основала е седмичното списание „Радар“, управлявано от редакционния екип, който е редактирал списание "НИН", и е създала няколко други медии, като портала Nova и едноименния ежедневник. Към това трябва да се добавят и някои други медии, които не са собственост на този медиен концерн: няколко седмичника, няколко местни портала, няколко портала, които се занимават с разследваща журналистика – всичко останало е под контрола на Александър Вучич, главният редактор на медийната сцена в Сърбия.

През февруари тази година Вучич обяви, че ще унищожи и телевизионните станции, които упорито го дразнят, Nova S и N1 ще приключат през ноември, ще наемем техни журналисти тук-там и това е всичко. Това, за което Вучич говори, вероятно се отнася до режима, управляващата Сръбска прогресивна партия, бандитския картел, който е на власт, въпреки че е възможно да е и царско мнозинство. През февруари беше продадена част от United Group, кабелният оператор SBB беше продаден на e& PPF Telecom Group, а Eon TV и правата за излъчване на спортни събития в Западните Балкани бяха продадени на компанията Telekom Srbija, тоест - на Вучич, тъй като той контролира Telekom.

След това нямаше промяна в редакционната политика на N1 и Nova, но потребителите на SBB получиха много нови канали, по които се излъчва безмилостна режимна пропаганда, например TV Informer. Това беше ясен сигнал, че нещо се случва зад кулисите и че последните остатъци от свободната журналистика в Сърбия скоро ще бъдат застрашени. И нарцистичният президент просто не можа да устои да се похвали как е успял да сключи сделка, която ще затвори телевизионните станции, които бяха трън в очите му.

Преди няколко дни журналистическите мрежи OCCRP и KRIK обявиха, че са се сдобили с аудиозапис на разговор между Стан Милър, главен изпълнителен директор на United Group, и Владимир Лучич, главен изпълнителен директор на Telekom Srbija и близък сътрудник на президента Александър Вучич. Аудиозаписът след това беше публикуван, в който ясно се чува как президентът Вучич изисква Александра Суботич, главен изпълнителен директор на United Media, да бъде уволнена, а Милър обяснява на Лучич, че това ще бъде направено, че е човек на думата си, че ще спази обещанието си, но че преди да бъде уволнена, Суботич първо трябва да отслаби компанията, която ръководи: „Трябва да направя тази компания много малка в Сърбия“.

Лучич казва, че Вучич е разговарял с Никос Статопулос, президент на BC Partners, инвестиционен фонд, който е мажоритарен собственик на United Group и който има стотици милиарди евро оборот. „Имате медийни директори, а след това имате Александра Суботич, която не е на никаква формално висока позиция. Ето защо президентът поиска от Никос бързо да смени само Александра Суботич, а не директорите на N1 и Nova S. Той е наясно колко е трудно сега да се смени директорът на N1 без реорганизация“, каза Лучич.

И така, частна европейска компания помага на автократа Вучич да задуши малкото свободни медии, които са останали в Сърбия. В същото време главният изпълнителен директор на компанията хладнокръвно казва на сътрудника на Вучич как ще намали собствената си компания, ще я направи малка, което няма абсолютно никакъв бизнес смисъл, освен ако не става въпрос за сериозна корупция. Логично е да се предположи, че Вучич е успял да се свърже със собственика на компанията, която наема гореспоменатите независими медии, и че им е направил предложение, което не са могли да откажат. Единственото е, че никой от тях не е разчитал, че всичко ще изтече публично и че ще избухне международен скандал. Интересно е да се чуе разговорът между Милър и Лучич. Не звучи като разговор между бизнесмени, а по-скоро като конспирация на някакви заговорници, които работят на нечия глава, от името на авторитарен президент.

Какво ще се случи с United Media Group в Сърбия и региона в момента е несигурно. Може би собствениците ще ги предадат на Вучич, или може би ще преценят, че щетите са по-големи от международен скандал и ще се въздържат от задушаване на медийната свобода в страна, където такава свобода се предлага само с лъжичка. Не е много удобно, когато голям инвестиционен фонд, който оперира по целия свят, помага на автократ да превърне страната си в Беларус, това не е най-доброто за имиджа на компанията.

Когато през февруари се състоя гореспоменатото прехвърляне, което изненада зрителите на N1 и Nova S, Адам Сантовац, изпълнителен продуцент на телевизия N1, гостува в N1 и по този повод заяви, че медиите на United Media не са продадени, нито United Media е продадена, но собственикът остава същият. Той подчерта, че именно съсобственикът на тази група, Драган Шолак, е защитил медиите, защото те са важни за нашето общество и за тази защита е пожертвал друг бизнес. Отдаден бизнесмен, истинско чудо от човек. „Медиите останаха. Драган Шолак избра да защити това, от което се нуждае това общество, а не да го продава. Бизнесът беше пожертван, за да се запази това, което е важно за това общество“, каза изпълнителният редактор на N1. Сега виждаме как те останаха, какво всъщност се случи и какво може да се случи с редакционната политика, а също така виждаме и едно интересно откритие – че фалшивите утешения попадат под лозунга на N1 „Истина без компромис“.

Всичко това е много по-безумно, отколкото изглежда, и за да се покаже пълната безумност на цялото нещо, е необходимо да се погледне в малко по-широк контекст. Първо и най-важно – защо независимата медийна сцена в Сърбия зависи от някакви бизнесмени с бели якички от Великобритания, Люксембург или Холандия? Как стигнахме до ситуация, в която свободата на медиите в тази страна зависи от хора, които виждат всичко през динар/евро/долар и от век правят само едно нещо: купуват евтино, продават скъпо?

Като начало, напълно безумно е някой да продава каквото и да било на Telekom Srbija, по простата причина, че е губеща компания. Ето данните: през 2024 г. Telekom Srbija е реализирала нетна печалба от 1,4 милиарда динара, а дългът им е нараснал до 402,5 милиарда динара. Така че, компанията печели около 12 милиона евро годишно и дължи 3,4 милиарда евро. С други думи, на Telekom ще са необходими около 286 години, за да излезе на нула, при условие че междувременно не взема заеми, толкова време ще им е необходимо да изплатят дълговете си.

Коя глобална, местна, европейска, балканска или каквато и да е компания, не фирма, а селски магазин, би правила бизнес с такава губеща компания в сериозни затруднения? Никой не би правил бизнес с тях, ако има зрънце чиста съвест и здрав разум. Тогава защо правят бизнес с тях? Защо им продават огромни активи за стотици милиони евро, когато виждат, че нямат корем, за който да ги хапят? Защото знаят, че зад Telekom Srbija стои авторитарният режим на Александър Вучич и че парите им ще бъдат платени от джобовете на сръбските граждани. Не знам за вас, но на мен това ми прилича повече на грабеж и бандитизъм, отколкото на някакво бизнес начинание. Между другото, много актьори и други филмови работници, които участват в снимките на десетки идиотски сериали, продуцирани от Telekom, мислят по подобен начин. Те също така знаят, че ще си получат хонорарите, въпреки че Telekom е в сериозен минус на куб, защото парите за тези хонорари ще бъдат откраднати от гражданите на Сърбия.

Подобна атака срещу свободата на медиите и независимата медийна сцена би била напълно невъзможна през 90-те години на миналия век, по време на режима на Слободан Милошевич. Защо? Ето защо. Тогава имахме седмичника „Време“, основан от уважавания адвокат, отличен интелектуалец и борец за човешки права Сърджа Попович, а не някакъв самоотвержен бизнесмен, жаден за всичко, или някаква корпорация с бели якички. По това време имахме „Наша борба“, чиито собственици също бяха сериозни хора, а председател на Съвета на директорите беше историкът Латинка Перович. След това имахме ежедневника „Данас“, основан от журналисти от „Наша борба“. В Белград имахме Радио Б92, основано от журналисти, събрани около Веран Матич. По-късно имахме и „Дневни телеграф“, седмичниците „Европлянин“ и „Репортер“.

Също така, опозиционните партии имаха свои собствени вестници, Сръбското движение за обновление „Сръпска реч“, Демократическата партия „Демократия“ и т.н. И тези вестници се продаваха в много приличен тираж. Е, всичко се продаваше в сериозен тираж, спомням си, че сатиричният вестник „Напа крмача“ под редакцията на Петър Лазич по време на протестите през 1996/97 г. достигна тиражи от 50-60 000 продадени копия. А за продажбите не беше необходима системата на Милошевич, никакви павилиони и други места за продажба, защото имахме добре организирана мрежа от улични търговци.

Тогава опозицията участва в местни избори, за разлика от днешната, която бойкотира местните избори, където може да ги спечели, и те спечелиха властта в много градове. След това всеки свободен град имаше собствена телевизионна станция, собствено радио и собствен местен вестник. След това, например, дойде ерата на Телевизия и радио Студио Б в Белград, но и златният век на „Светлоста“ в Крагуевац, „Кикиндске“, „Вести“ от Ужице и т.н. Дори белградските общини имаха свои местни вестници. И това е само част от историята, имаше и „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“, „Алтернативна информационна мрежа“ и т.н.

Така че, имахме много обширна и разнообразна мрежа от независими медии. Не разчитахме на някакви инвестиционни фондове от Лондон, медийни концерни от Европа, местни самоотвержени бизнесмени, разчитахме на себе си, на собствените си ресурси. На хора, чиито имена и фамилии знаехме, както и биографии, мотиви, идеали. Не всичко това беше страхотно, но имаше достатъчно сериозни медии дори за най-критичните читатели и те бяха несравнимо по-интересни от днешните. И затова не беше възможно някой просто да затвори независимата медийна сцена с едно кликване, с една бизнес транзакция. Дори беше забавно да се мисли за това.

Как стигнахме до тази ситуация е въпрос към медийните анализатори, има десетки хора, които се занимават със състоянието на медиите, медиен мониторинг и подобни дейности, така че ето важни, сериозни теми за тях. Не е ли в ничий интерес да се създаде независима медия, дори малка, или е нещо друго? Не е съвсем ясно защо например опозиционните партии нямат свои собствени медии, които биха използвали като платформа за разпространение на собствените си идеи, но и като пространство за диалог по важни политически, социални и културни теми.

Добре, днес всъщност не си струва да се създават вестници, защото малко хора ги купуват, всички получават информация чрез интернет, имат изобилие от безплатно съдържание, но създаването на портал струва несравнимо по-малко от създаването на вестник, всяка опозиционна партия би могла да направи това. И ако се бяха явили на местните избори, щяха да имат поне Белград в ръцете си и някои сериозни медийни ресурси, които до известна степен биха могли да се конкурират с пропагандната машина на режима. При условие че опозиционните политици изобщо искат да съществуват свободни медии.

Така няколко милиона медийни потребители се оказаха в положение на пълно безсилие и абсолютна зависимост от някои бизнес сделки на някои бизнесмени, които гледат на медиите като на ферма за пилета, фабрика за котешка храна, застрахователна компания или компания за транспорт на стоки, т.е. изключително като източник на печалба. Каквато и да е съдбата на независимите медии, които Вучич се опитва да задуши, дали ще оцелеят или ще бъдат унищожени, ще трябва да помислим върху горните проблеми и да предприемем някакви действия по отношение на създаването на наистина независима медийна сцена в Сърбия.