Спартак Варна – първият български евробоец: 65 години от историческия дебют в КНК

На този ден, 13 септември 1961 година, Спартак (Варна) представя страната ни в турнира за КНК като финалист за Купата на България. По интересен е фактът, че това е първият български отбор, участвал в тази престижна надпревара.

Жребият отрежда варненци да се изправят срещу класния тим на Рапид (Виена) - многократен шампион и носител на Купата на Австрия. По това време Австрия е световна сила във футбола. В редиците на Рапид се подвизават играчи, които са бронзови медалисти от СП 1954 година - Герхард Ханапи, Карл Гисер, Пол Хала и Роберт Динст. Капитанът на виенчани Герхард Ханапи е играч от световна класа. Друг любопитен факт е, че след края на кариерата си Ханапи работи като архитект и проектира стадиона на Рапид, който носи неговото име до събарянето му през 2014 година и преименуването му на "Алианц Щадион".

В първия двубой на "Винерщадион" във Виена срещата завършва 0:0, а варненци оставят много добри впечатления с техничен и напорист стил на игра. След двубоя ръководството на австрийския клуб е на път да привлече трима играчи, за които Спартак трябва да получи доста висока за времето си сума. Това са защитникът Илия Кирчев, нападателят Христо Николов и вратарят Христо Вълчанов. Но тогавашната конюнктурна власт изключва възможността за трансфери в капиталистическа страна.

Две седмици по-късно на стадион "Юрий Гагарин", в мача реванш, по-голямата класа на Рапид си казва думата. Спартак губи с 2:5, а Любен Костов, с двата си гола, се превръща в първия български играч, отбелязал голове в турнира за КНК. Доайенът на футбола във Варна, 92-годишният Бисер Димитров, сподели спомени пред Sportal.bg за този паметен мач.

"Върнахте ме към най-хубавите мигове в моята кариера като футболист. Конкретно за тази среща срещу Рапид мога да кажа, че нашата поява по европейските терени бе едно преминаване от комунизма към капитализма. Ние, като момчета от Варна, за първи път посещавахме столицата на една силна капиталистическа страна. Настаниха ни в един хотел близо до центъра - на едно възвишение, от което се виждаше красотата на един от най-красивите европейски градове Виена.

Рапид по това време беше най-силният австрийски отбор, с много национални играчи, които станаха трети на Световното първенство през 1954 година, начело с капитана им Герхард Ханапи и техния голмайстор Роберт Динст. В първия мач аз играх не като десен бек, а като дефанзивен халф заради тактиката, която беше избрал треньорът ни Тома Захариев. Може би австрийците нямаха достатъчно информация за нас, но ги изненадахме с много приятен, техничен стил, стройна организация и при малко повече шанс имахме две стопроцентови положения за гол.

На следващия ден австрийските вестници отделиха голямо внимание на нашата игра и най-вече на нашия капитан Илия Кирчев. Имаше сериозни запитвания към някои наши играчи, но кой може да си помисли спортист да заиграе в капиталистическа страна в тия времена? На реванша във Варна си пролича по-голямата класа на австрийския тим и те спечелиха с 5:2. Но тази наша поява на европейската сцена остана завинаги в историята на клуба и България, а аз специално с този наш много добър отбор преживявах най-хубавите моменти в моя живот", каза Бисер Димитров.