Виреят ли футболните таланти у нас

Българският футбол е в дълбока криза, но това отдавна всеки го знае. Причините за това са много. От липсата на средства, до грешната стратегия за управление на клубовете. Най-големият проблем, който тормози българският футбол обаче е начинът на развитие на младите футболисти.

Националният отбор по футбол на България отдавна е затънал в посредствеността, а основна причина за това е липсата на достатъчно млади таланти. Във България отдавна се забелязва неспособността на клубовете да подготвят български млади футболисти на европейско ниво. Всъщност младите момчета трудно достигат дори до прилично ниво по българските стандарти.

На скоро Ивайло Петев беше назначен за селекционер на националния отбор, като една от основните задачи пред него беше да подмладява този отбор. Въпросът обаче е с кои точно футболисти той ще извърши това подмладяване. Реално пред всеки един от новоназначените селекционери на родния национален отбор през последните години винаги беше поставян пред предизвикателството подмладяване. И общо взето всеки път се оказваше, че няма материал за подмладяване. Реално във България липсват подготвени млади кадри,които веднага да влязат и да вдигнат нивото на отбора.

Проблемът е, че у нас все още считаме играч на 22 години за млад и тепърва развиващ се и все още мислим, че един футболист е изцяло изграден, когато направи 25 ли 26 години. В Европа тези стандарти отдавна са променени. В Германия и Испания дебюти за първите отбори в елита правят играчи на по 17 и 18 години. Когато стигнат 20-21 те вече са напълно изградени като професионалисти. В националните отбори на Германия и Холандия подмладяването е постоянен процес, като всяка година в националните гарнитури влизат по две или три момчета на по 20 – 21, а понякога дори на по 18 или 19 години. Там обаче се работи по изключително професионален начин, предполагащ създаването на силни футболисти.
У нас това липсва. Големите отбори полагат кански усилия, за да отделят един или двама сносни юноши от едно поколение, които да имат някакво присъствие в мъжките състави. В повечето случаи те прекарват там по една, две години и накрая продължават кариерите си някъде из Б група или по-слабите отбори от елита.

Във България доста често говорим за изключително обещаващи млади момчета, чийто преход между юношески и мъжки футбол обаче почти винаги се проваля. Все пак го има фактора Литекс. В Ловеч напипаха някаква стратегия, чрез която да подготвят кадри, които да са достатъчно подготвени да играя в А група. Повечето от тях обаче имат големи проблеми, когато трябва да заиграят в по-силно първенство. Да, Георги Миланов успя да се наложи в ЦСКА Мосвка, а Ивелин Попов прави силни игри в Кубан, но до там. Симеон Славчев получи престижен трансфер в Спортинг Лисабон, но не записа нито един мач за португалския гранд, като в повечето случаи обяснението беше, че не е достатъчно добре подготвен физически и тактически да играе в местното първенство.

Подобна е и ситуацията с Тодор Неделев, който в А група правеше чудеса с Ботев Пловдив, но в мига, в който отиде в Майнц 05 звездата му залезе. Той все още не е записал мач в Бундеслигата, като в отбора му обясняват, че не е тактически зрял и физически подготвен за тежкото темпо в Германия. В същото време Славчев и Неделев бяха футболистите, за които всички очакваха да са следващите големи звезди в националния отбор. Те обаче няма как да бъдат такива, когато не играят в клубните си отбори.

Проблемът е, че самите клубове нямат ноухауто , за това каа да подготвят млади футболисти за големия футбол. В повечето случаи те не смеят да пускат своите юноши в тежки мачове, заради преследването на бързи резултати. В същото време, когато започнат да ги налагат ги натоварват с твърде големи очаквания и не им дават времето да свикнат с мъжкия футбол. В самите школи пък изглежда, че треньорите не знаят как да подготвят играчите тактически или физически.

ЦСКА наскоро продаде Ивайло Чочев в италианския Палермо, но там го налагат доста постепенно. Италианците признават, че Чочев има талант, но и че има доста да наваксва, за да играе в Серия А.

Към момента изглежда, че от Левски откриха нова формула за развитие на юноши. Общо взето „сините“ бързат да пласират най-качествените си млади таланти на вън. От една страна те са притиснати от финансовата криза надвиснала над тях, а от друга сякаш разбират, че нямат потенциала да развият до край своите таланти. През миналата година от „Георги Аспарухов“ продадоха 18-годишнияя Антонио Вутов в Удинезе. До този момент той играе основно за втория тим на италианския отбор, но всички отбелязват колко много се е развила тактическата му грамотност и как чисто физически изглежда като друг футболист. От Удинезе вече припознават в негово лице един от своите таланти, а в Италия знаят как да направят прехода между юношеския и мъжкия футбол по възможно най-подходящия начин.

Подобна съдба изглежда, че чака и Божидар Краев. 17-годишното крило вече бе на проби в Ювентус и Манчестър Сити, а през лятото най-вероятно ще напусне „Герена“, за да може да завърши футболното си развитие на вън.

По този начин във България няма как да се радваме на собствените си таланти, но така те получават възможно най-добрия шанс за развитие, който впоследствие може да даде отражение и  върху националния отбор. Все пак друга надежда на родния футбол Едисон Йорданов е отраснал в Германия и в момента се подготвя с втория отбор на Борусия Дортмунд.

Явно във България не знаем как да се грижим за развитието на собствените си таланти. Явно модела за развитие, с който толкова много се гордеехме през социализма вече е или напълно затрит или напълно изчерпан. За това докато не си оправим собствената къщичка,ще трябва да оставяме футболните ни таланти да се развиват и израстват навън, като по този начин и ще са най-полезни за родния ни футбол.