Евро 2016: Русия

Първите европейски футболни финали се играят през 1960 година, а шампион става Съветският съюз. Освен този трофей, преди падането на комунизма отборът достига още три финала в надпреварата – през 1964-а, през 1972-а и през 1988-а. След разпада на СССР руснаците все още продължават да са редовен участник в първенствата на Стария континент, но единственият успех, който се доближава до онези паметни мигове е достигнатият полуфинал през 2008-а година.

Сякаш малко неочаквано, но след онези двубои на форума в Австрия и Швейцария, „Сборная“ сякаш отново тръгна надолу и множество последвали амбиции не бяха оправдани. През 2012 година от руската футболна федерация решиха да отстранят проблемите в резултатите, назначавайки италианския специалист Фабио Капело. Направиха го един от най-скъпоплатените селекционери в света, но това не само че не се отплати в цифри на терена, но и в началото на квалификациите за Евро 2016 дори се оказа още по-голям проблем. Причината – високата неустойка при евентуално негово освобождение от поста.

Все пак смяната му с Леонид Слуцки дойде навреме, за да може отборът да се класира за Франция. Русия завърши втора в групата си, оставайки зад правещия тотален фурор тим на Австрия.

Най-добър резултат: Шампион (1960, като СССР)

Старши-треньор: Леонид Слуцки

Голмайстор на всички времена: Олег Блохин (42 гола, за СССР)

Най-много изиграни мачове: Сергей Игнашевич (114)

Създаване на футболната асоциация: 1912

Прякор: „Сборная“

Играе срещите си на: „Лужники“, Москва

Знаете ли че?

Двата гола на Александър Кержаков в приятелската среща с Азербайджан на 3 септември 2014 година го правят едноличен лидер при голмайсторите в историята на руския национален отбор след ерата „СССР“. Кержаков е отбелязал 30 попадения в 91-те си мача за представителния тим.

Мачове на европейски футболни финали: 30 – 12 победи, 6 равенства и 12 загуби с голова разлика 36:39

Паметни двубои на европейски първенства:

21.06.2008 Холандия – Русия 1:3 (след продължения), четвъртфинал

Развихрилият се отбор на Гуус Хидинк развенчава едни от фаворитите в турнира след страхотна игра. „Лалетата“ удържат натиска на „Сборная“ до продълженията, но там попадения на Торбински и Аршавин подпечатват победата.

10.07.1960 СССР – Югославия 2:1 (след продължения), финал

Виктор Понеделник бележи в 113-ата минута на финала в Париж, за да прати първия трофей от европейски първенства във витрината на Съветския съюз.

Разширен състав:

Вратари: Игор Акинфеев (ЦСКА Москвa), Юри Лодигин (Зенит), Гилерме Маринато (Локомотив Москва), Станислав Крицюк (Спортинг Брага)

Защитници: Сергей Игнашевич (ЦСКА Москва), Василий Березуцки (ЦСКА Москва), Юри Жирков (Зенит), Алексей Березуцки (ЦСКА Москва), Дмитрий Комбаров (Спартак Москва), Игор Смолников (Зенит), Олег Кузмин (Рубин), Иван Новоселцев (Ростов), Роман Шишкин (Локомотив Москва), Георги Шенников (ЦСКА Москва) 

Полузащитници: Роман Широков (ЦСКА Москва), Алан Дзагоев (ЦСКА Москва), Денис Глушаков (Спартак Москва), Александър Самедов (Локомотив Москва), Олег Шатов (Зенит), Павел Мамаев (Краснодар), Александър Головин (ЦСКА Москва), Димитрий Тарасов (Локомотив Москва), Денис Черишев (25 години, 9 мача, Валенсия), Владислав Игнатиев (Локомотив Москва), Алан Касаев (Локомотив Москва), Павел Могилевец (Ростов), Магомед Оздойев (Рубин)

 Нападатели: Александър Кержаков (ФК Цюрих), Александър Кокорин (Зенит), Артьом Дзюба (Зенит), Фьодор Смолов (Краснодар), Дмитрий Полоз (Ростов)