Има ли по-голям мач в историята на българския клубен футбол?

Има ли по-голям мач в историята на българския клубен футбол? Побеждаван ли е по-силен отбор у нас? Taка dir.bg започва материала си за днешната годишнина от победата на ЦСКА над Аякс.

В отговорите на този въпрос вероятно единствен аргумент "против" може да е успехът на ЦСКА над Ливърпул от 1982-ра, когато "червените" са актуален шампион на Европа и страшилище №1 в период от няколко години.

Но на 7 ноември 1973-а София видя повалянето на колоса Аякс, който три години не познаваше поражение по терените на континента и взе три поредни титли на шампион на Европа.

Отборът на тоталния футбол, дългите коси, мощните бранители-нападатели, неуморимите крила и страховитата преса.

ЦСКА бие с 2:0 в онази вечер (2:1 общ резултат) и хиляди запалени вестници като факли горят на "Васил Левски". Елиминиран е най-силният тим в Европа.

Мачът остава запечатан ярко в паметта на тези, играли в него, гледали от трибуните или слушали пред радиоапаратите някъде из кътчетата на България.

Един от тях е русокосият магьосник по крилото Георги Денев, наричан Кучето или Комитата от запалянковците. Той прави поредния си голям мач. Ето какво си спомни за него близо половин век по-късно пред Dir.bg.

"Година по-рано ни победиха убедително, тогава и Кройф още беше в Аякс. През 1973-а паднахме с 0:1 в Амстердам и реваншът беше в София. На 7 ноември - за мен до днес това е една велика дата. Незабравим ден.

Първият гол го вкара Марашлиев, аз му помогнах малко с един хубав пас отляво, откъм централната трибуна. Бог да го прости, той реализира гола - 1:0. В продължението Стефан Михайлов влезе като резерва и отбеляза с един далечен удар. В последните минути Данчо Филипов се контузи, вратарят ни. Игра на куц крак, но пак бихме.

Спомените ми...? Стадионът - препълнен, гъмжи... 75 000 по трибуните. По София след мача автомобили, клаксони, шествия. Изживяхме голяма вечер. Голяма радост беше за хората, а за нас - голям успех. Празненствата бяха в ресторант, после на бар - всички заедно. Еуфория.

Дадоха ни по 300 лева премия. С удръжките станаха 270. Дадоха ни и по един пистолет, нали бяхме офицери. На банкета след мача холандците се майтапиха: "Защо не казахте, че за такива пари играете, щяхме да ви дадем по 1000 долара да паднете."

Предната година, когато ни биха, имаше коктейл след мача, но в Амстердам. Кройф си пушеше цигари, пиеше уиски с Пит Кайзер, та ние се присъединихме... Голям отбор бяха, големи играчи."

Много интересна е историята на Стефан Михайлов, който вкарва втория, победен гол. На него не е писано да стане звезда, спира с футбола рано и се прибира в родния Кюстендил. Работи в мините в Бобошево.

Героят, вкарал един от най-знаменитите голове в българския футбол, никога не получава световна слава. А това попадение е някъде до тези на Емо Костадинов срещу Франция и Стойчо Младенов срещу Ливърпул.

"Той се прибра в Кюстендил, доколкото разбрах сега е с една пенсия, миньорска пенсия. Забравен. На Запад такива футболисти като него, а и останалите от ЦСКА тогава, щяха да са признати и помнени, да са почитани по друг начин", казва Денев.

Сценарият на тази победа е немислим - четири дни по-рано същият тим на армейците губи с 1:2 в Плевен от Спартак. А седмици след паметния дуел, Аякс бие Милан с 6:0 за Суперкупата на Европа. Със същите 11, които губят и са елиминирани в София. А четири месеца по-рано е станал шампион в страната си с 23 точки пред втория Фейенорд, при две точки за победа...

Успехът над Аякс слага старт на период от 9 години, в който ЦСКА елиминира три актуални шампиона на континента - нещо изумително. През 1981 г. е ред на Нотингам, а година по-късно пада "главата" и на Ливърпул. Така ще се роди и изразът "Гробница на шампиони", възпят в поема на запалянковците след мача отбора от "Анфийлд" през 1982-ра:

"Байерн, Нотингам, Аякс, бяха тука преди вас,

Те нарекоха стадиона "Гробница за шампиони"."

Специално за мача с Аякс е измислена песничка от феновете, която възпява героя:

"Смяна стана в ЦСКА, в игра Михайлов влиза

И докато се разбра, втори гол на Стуй наниза".

И още от Денев, който не може да спре да разказва за онзи 7 ноември:

"Размених си фланелката с Бари Хулсхоф след мача. Година по-рано успях да я сменя с Кройф. Имам още екипи на Гюнтер Нетцер, на Жанвион, на Артур... Той беше португалски защитник, надуха ми главата за него преди мача с тях (България - Португалия 2:1 в София през 1973 г.), а аз го направих смешен. Имаше и други велики мачове, не само този с Аякс.

С Байерн, например. Вкарах гол на Сеп Майер на вратата откъм сектор "Б", откъм Витоша. Те бяха със седем национали на ФРГ, начело с Бекенбауер. Поканиха ме да остана там, когато ни биха 4:1 в Мюнхен. Съвсем насериозно си ме поканиха да ида да играя при тях, но... нали обичаме родината.

Различни години бяха, бяхме офицери. Дисциплината беше желязна, министър Добри Джуров като кажеше нещо, то беше закон. Пари не взимахме големи, а какви футболисти имахме... Сега, чувам, че печелят добри пари, ама не виждам да играят като за такива.

Ето, Англия ни биха 6:0. Нас навремето ако ни бяха били насред София 6:0, аз нямаше да се покажа на улицата. Щеше да ме е срам да ме видят хората. Но времената са други... Въртят се едни и същи треньори, но нивото не се променя.

Днес понякога гледам мачове, най-вече тези на ЦСКА. Пенсионерски живот водя, рядко се сещат хората за мен и въобще за нас от миналите поколения във футбола."

Статистиката от паметния мач на 7 ноември 1973 година.

ЦСКА - Аякс 2:0

1:0 Димитър Марашлиев (68), 2:0 Стефан Михайлов (116)

Съставите:

ЦСКА: Филипов, Иван Зафиров, Божил Колев, Цоньо Василев, Средков, Димитър Пенев (капитан), Цецо Атанасов, Никодимов, Жеков, Денев и Марашлиев.

Аякс: Стуи, Сурбиер, Хулсхоф, Бланкенбург, Кроол, Гери Мюрен, Неескенс, Ари Хаан, Реп, Мюлдер и Кайзер.

Съдия: Бушели (Швейцария).