Илиан Илиев за футбола, Черно море и за живота си извън стадиона!

С него можете да говорите за футбол с дни и гарантирам ви, никога няма да ви стане скучно. Освен любимата тема обаче sportal засегна и такaва извън нея. Илиев говори надълго и нашироко националния отбор, спомените от славните години на терена и изумителните суми, които напоследък се раздават във футбола, както и за живота си извън стадиона. За свободното време, социалните мрежи и разкри интересни подробности за себе си.

- Играл сте в България, Турция, Гърция и Португалия. Каква е разликата във футболната страст между тези държави?
- Аз съм играл в такива държави, в които горе-долу манталитетът на хората е близък до нашия. Страстта е почти еднаква, като трябва да отчетем, че феновете в Гърция и Турция са една идея по-луди. Виждал съм такива неща, когато бях в тези държави, така че най-вероятно там са една идея по-запалени по футбола.

- Къде остана сърцето Ви?
- Навсякъде съм бил добре приет. Естествено, че съм тясно свързан с Португалия, защото и децата ми са родени там. Там се чувствах много добре. Навсякъде все още имам приятели.

- С какво не успяхте да свикнете в Гърция? Само след шест месеца в АЕК си тръгвате...
- В Гърция може би бях разочарован от агентите, затова си тръгнах от там. Иначе страната ми харесваше. Отборът беше един от грандовете. Почти не съм разочарован от нищо.

- А езикът беше ли пречка? И колко важно е да можеш да говориш езика на държавата, в която играеш?
- Езикът е много важен. Когато подписах с „Бенфика” имах шест месеца преди да отида и през това време научих малко глаголи, другите неща допълнително и на шестия месец се стараех да говоря на техния език. Тогава имаше помощник треньор сърбин, който ми говореше на португалски. Не беше удобно пред останалите да говориш на твоя език. Това е много важен детайл. Виждаме, че в Германия, например футболистите задължително имат учители, с които учат езика, тъй като комуникацията на терена е много важна. Преди години малко хора говореха английски. В училище учихме руски или немски и по този начин комуникацията и адаптацията беше трудна в друга държава.

- По какво синът Ви Илиан Илиев-младши прилича на Вас?
- По-скоро другите хора трябва да кажат.

- А понякога, когато го гледате отстрани не си ли казвате „Ех, това и аз го правих така преди...”
- Много съм взискателен към него, затова ако кажа нещо такова, по-скоро ще звучи така: „Аз като го правих това, го правих по-добре” (смее се). Но не го казвам, за да го мачкам, а за да го подтиквам да работи повече и да става още по-добър.

- Колко често му давате съвети?
- Повече му се поскарвам, отколкото да му давам съвети. Както казах, младите футболисти трябва да работят много, за да израстват. Понякога, може би, към по-младите сме по-взискателни, но това е пътят. По друг начин няма как да стане.

- А той дава ли ви съвети?
- Младите футболисти сега имат такава тактическа грамотност, която ние навремето нямахме и нямаше кой да ни ги каже тези неща в такива детайли, както сега. Не ми е давал съвети, но когато беше в Португалия и съм се интересувал от футболисти, си е давал мнението и почти не е сгрешил в преценката си, гледал е мачове и ми е подавал футболисти, които после не можехме да ги вземем заради финансовите параметри, но е попадал на такива хора, които и на мен ми харесват.

- Защо не сте искал да става футболист, а чак, когато е започнал да рита бутилки в парка сте решил, че е време да му купите футболна топка...
- А, не не. Не, че не съм искал да става футболист, но това за парка е вярно.

- Защо обаче? Все още отразява ли се вашето име върху неговата кариера?
- Със сигурност се отразява. Но първо да кажа, че аз не исках още в началото като съвсем малък да му бутам нещо в ръцете и краката. Понякога така децата правят обратното. Когато обаче започна да рита пластмасови бутилки решихме, че е време да му вземем топка. А това как се отразява моето име върху кариерата му... Много хора ще кажат, че заради това, че ми е син получава много привилегии, обаче със сигурност е обратното. Понякога името тежи и всички сравнения минават през мен. Добре поне, че е с ляв крак и не могат да кажат, че е точно като мен. Трябва да ви кажа, че в нашата ситуация на мен ми е по-трудно. Аз си мислех, че на него ще му е по-трудно. Той обаче успява да преодолее всичко с изключение на това, че малко повече го критикувам и понякога трудно приема нещата. Случвало се е понякога да се разреве от яд, но пък понякога се налага така да събудим и малко спортна злоба и хъс в младите играчите.

- Случавало ли се е да се стигне до конфликти помежду ви в моментите, в които той прекарваше повече време на пейката?
- Не, той не е такъв. Той не живее при нас. Имало е случаи, в които с останалите футболисти говоря повече, отколкото с него. Почти не се и чуваме по телефона. Нямали сме конфликти и няма как да се стигне до такива, защото аз съм треньорът. Никога няма да направя глупост и да пусна някой футболист да прегори, когато не е готов и да го смачкам. Същото е и с Илиан. Затова сме треньори, за да решаваме кога и по какъв начин да избираме футболистите на терена.

- В кой отбор Ви се иска да го видите да играе?
- За момента мисля, че мястото му е в „Черно море”. Когато дойде моментът да направи следващата крачка със сигурност той има негови фаворити. Но това са детски мечти. На този етап, както той, така и всички момчета трябва да мислят за представянето си в „Черно море”.

- А къде Вие мечтаехте да играете, но не успяхте да стигнете до там? Бил ли сте на крачка от провален голям трансфер?
- Като голям трансфер от финансова гледна точка можех да направя на два пъти. Първият път от „Бенфика” в „Сантандер”. Тогава „Бенфика” финансово не беше това, което е сега. Сега има повече финансови ресурси да се бори с най-силните в Европа. Вторият път беше, когато можеха да ме продадат в „Херта” (Берлин). Тогава интересите на агентите провалиха всичко. Разяснявам, че да отидеш от „Бенфика” в тези отбори не е някакъв голям трансфер, но тогава много ми се искаше да отида да играя в Германия. От „Херта” гледаха един мач на националния отбор и бяха доста настоятелни, но тогава моят португалски мениджър се изсили с финансовите параметри и нещата се провалиха, но това го научих след две години.

- Сега картинката не е много по-различна. Отново развитието на футболисти се спира заради финансови претенции...
- Ако по наше време толкова лесно се излизаше в чужбина, както сега, щяхме да имаме още повече футболисти навън тогава. Когато отидох в „Бенфика” имаха право да играят само трима чужденци, ние бяхме девет. Нямаше европейски общност, нямаше нищо.

- Вие сте си тръгнал преждевременно от там. Съжалявате ли за това решение?
- И да съжалявам за някакви неща, не мога да ги върна. Факт е, че аз си тръгнах преди втория кръг на първенството, а спортният директор ми каза да не бързам. Само преди 3-4 месеца при Пауло Аутуори ми беше предложен нов договор, който новият треньор стопира. Но аз си тръгнах. След два кръга смениха треньора и всички, които той не искаше се върнаха. Просто вместо да играя в „Бенфика”, играх в „Славия”.

- Какво ви натъжава в българския футбол?
- Оххх, ако тръгнем да говорим на тази тема... Всичко, което се случва в последните години, с изключение на това, че много млади момчета влязоха в много клубове, всичко друго, което се случва е в ущърб на футбола ни. Да, говорим за съдийство, да, говорим за тези решения, които облагодетелстват един-два отбора. Но, ако тръгна да говоря няма да ни стигне едно интервю. Лошото е, че хората така свикнаха с тези неща, че дори не им прави впечатление, че са ощетени. Казват „еми, така е” и си продължават. А не трябва да е така. Не трябва така лесно да се примиряваме с несправедливостите. Най-елементарният пример....Само да попитам, ако някой от водещите отбори имаше 18 болни играчи и треньори, и играеше баражи за Лига Европа, щяха ли да им отложат мачовете. Със сигурност. Щеше ли да започне първенството, ако даден отбор имаше 10 дни за подготовка след 20+ дни карантина. Ами, нямаше. С тотално неглижиране на нашите проблеми, зачеркнаха целогодишния труд на всички в клуба. Но това е само един пример. Случва се на много отбори като нас постоянно. Някои отбори са с повече привилегии, всичко се прави в тяхна полза и въобще не се обръща внимание на нашето мнение. И после искат да имат конкуренция в първенството, е как да имаш, като по всякакъв начин се пречи. Трябва да кажем и още нещо. Октомври е, слънчево време, а защо не се провежда конгресът? Ще дойде декември, ще задуха, завали, и ще отложим конгреса за април. И в оставка ще управляваш и взимаш решения важни за българския футбол. Но по-добре да спра до тук.

- Споменахте, че най-положителното в българския футбол е налагането на много млади играчи. Една от причините затова обаче не е ли липсва на достатъчно финанси в клубовете?
- Ние в „Черно Море” никога не сме се оплаквали, че не ни стига бюджета, за да вземем даден футболист, просто сме преценили, че на този пост може да не ни трябва например чужденец, макар че съм казвал винаги, че нямам нищо против чужденците. Навсякъде съм бил приет добре в чужбина и сега го правя същото с момчетата, които взимам тук. Имаме млади момчета, 50% са от школата ни. Финансите не са водещ фактор. Да, в някои ситуации и финансовата гледна точка може да е водеща, но в тази пандемия доста отбори и в чужбина намаляват бюджетите си. Със сигурност не можем да даваме големи пари, но за мен финансовата страна не е била причина, за да се наложат тези момчета. Просто, когато се върнахме с Петьо Костадинов в „Черно море” решихме, че трябва да започваме да даваме повече шанс на нашите юноши. Първо, че има таланти и второ защо имаме ДЮШ, да я закрием и да взимаме от вън само ли? Минаха годините след като премахнаха спортните училища по наше време и малко след нас, се получи тази дупка. Занемариха се школите. Но преди около 15 години някои отбори започнаха да правят терени, да се развиват и тези деца, които сега излизат са плод на това, че в един момент отново започна да се работи. Но това не става за една-две години.

- А какво ви натъжава в националния отбор?
- А, нека да не отиваме чак в такива крайности. Това, че има един слаб период на националния отбор е плод на всичко това, което казахме преди малко.

- Не са ли по-тъжни коментарите на хората отстрани за националния отбор?
- Когато отборът преди няколко години в Лигата на нациите постигна успехи всички се отъждествяваха с него. В един момент, когато отборът не върви добре, те не критикуват, а се подиграват с тези хора. Това не е добре, защото тези момчетата са си нашият национален отбор. Не можеш да станеш фен на националния отбор на Румъния например, ти си българин. Лошото е, че не критикуват, а отиват към иронията. Но това е плод на всички тези неща, които са се натрупали в годините. Когато ти пречат да си конкурентноспособен, ти ставаш по-слаб. В момента първите три отбора в класирането са „Локомотив” (Пловдив), „Лудогорец” и „Берое”. Пребройте колко чужденци са в тези отбори и колко са българите. А това са първите ни три отбора, които трябва да са водещите клубове, които да подават хора в националния отбор. Там играят предимно чужденци. Това не го казвам за да ги критикувам, а просто като факт. Имат резултати и феновете го приемат. Сега питаме, къде са младите, защо не играеха преди 3-4 години, тогава нека да попитаме тези треньори, които сменяха момчетата до 21 години в 3-тата минута, когато един до 21 г. трябваше задължително да започва? За всичко това сме отговорни ние треньорите в първия отбор и в школите. Всички трябва да мислим, ако сме там какво бихме направили. Така че си говорим и задаваме риторични въпроси. Питаме „къде са младите” и питаме нас самите.

- Представял ли сте си, че сте начело на националния отбор?
- Казах някои неща по-рано за управлението на футбола. Тези хора, които управляват футбола знаят какъв човек съм и това е една от причините, поради която няма шанс да съм треньор на националния отбор. Макар, че всички хора, които минаха от там през последните години изгоряха.

- Те изгарят и в очите на феновете...
- И това не е правилно, но нека не се задълбаваме.

- Още ли държите рекорда за най-голям изходящ трансфер от „Черно море” или Мартин Минчев ви задмина?
- Оооо, с много (смее се). Тези два милиона тогава са съвсем различни. Тогава курсът на долара беше различен. Парите, които в момента се дават са космически. Понякога си говорим, че тези суми, които обявяват 80 млн. – 100 млн. това са някакви фиктивни пари. Никой не отива в банката да ги превежда. Те някакси се оправят между тях. Така че отдавна ме надминаха с трансферите.

- Харесва ли ви модерният футбол?
- Зависи кой модерен футбол. Те са много. Може би тези, които са срещу модерния футбол са срещу ВАР и всички тези технологии около футбола. Не вярвам да има нормален фен на футбола, който да не харесва „Манчестър Сити” или „Ливърпул” или „Байерн”. Много хора са срещу технологиите, но това са много условни неща, защото в крайна сметка цялата тази модернизация помага за развитието на футбола и не мисля, че някой е против това, което вижда.

- Колко е важно самочувствието на терена и как се отразява голямото его извън стадиона?
- Това е най-важното. Каквито и качества да имаш, ако нямаш самочувствие и не си уверен в себе си, няма шанс да играеш. Самочувствието извън терена трябва да го имаш, но трябва да имаш човечност. Не може да си смачкан в живота, а на терена да си лъв. И в живота трябва да имаш самочувствие, но да си човечен към останалите.

- Не демонстрират ли обаче доста футболисти повече от допустимото его извън терена?
- В нашия отбор няма такива.

- А в българското първенство?
- Познаваме се с повечето футболисти, не са лоши момчета. Да, има изключения, но са малко.

- Какъв футболист бихте предпочел да нямате в отбора си?
- Ако имам футболист, който руши колектива мога да го изтърпя малко, но след това си тръгва. Може да е много добър футболист, но човек, който не може да се впише в колектива, никога няма да го взема.

- Каква е разликата между футболистите преди и сега. Големите пари разглезиха ли ги?
- В чужбина да, но в България, с изключение на три-четири отбора парите не са чак толкова големи. Да, може да кажем кой пък получава нормално 5000-6000 лева. Реално повечето хора не работят за такива пари, но това е до 30 и няколко години, така че тук не са разглезени заради парите. Ако говорим обаче за тези в Англия със сигурност, ако имаш 20 коли и всякакви други неща... Да, може да си го позволиш, но защо ти е нужно?!

- Как се отразяват социалните мрежи?
- Така е модерно. Това е част от имиджа на футболистите и не мисля, че е лошо. Не съм против социалните мрежи. По-добре да са комуникативни. Против съм нощния живот, футболистите да злоупотребяват с тези неща, не да ги захвърлят напълно. Нормално е с това напрежение, което има, от време на време трябва да се отпуска. Трябва да се пази режим, но няма нищо лошо в социалните мрежи.

- Кой беше най-трудният ви момент като футболист?
- Трудни моменти имаше много. Помня повече хубавите, отколкото лошите моменти. Така трябва да бъде. Винаги е било трудно да преживееш контузия. Винаги, когато говорим за футбол се говори за скъпите неща, колите, социалните мрежи, но никой не се интересува, когато един футболист се възстановява 9 месеца от контузия. Аз не съм имал тежки контузии, но имам 7-8 леки операции. Дори при една такава интервенция в главата ти нахлуват мисли дали ще можеш да играеш пак.

- А като треньор?
- Тежки моменти винаги има. Може би, най-тежко преживях това, че като си тръгнах от „Левски” бях очернен и оплют от почти всички. Повече от година никой не ме потърси за нищо. Търсиха ме за първи път от Ангола. И наистина, не се шегувам, но понеже имам два телефона си звънях от единия на другия, за да разбера дали не са ги спрели. Не си правя майтап, правил съм го, защото изведнъж всички забравиха за мен. Това беше най-тежкият ми период в треньорството.

- Какъв сте извън футболния свят?
- Имам близките ми и тесен кръг от приятели, които са около мен от около 15 години. Използваме всяко свободно време, което напоследък е малко, за да отидем на планина или на язовир.

- Ходите ли за риба?
- Ходихме преди. Сега нямам време.

- Коя е най-голямата риба, която сте хващал?
- Ааа, аз съм повече по бирата (смее се).

- Защо не заложихте на борбата, а избрахте футбола?
- Да, в спортното ме искаха и за борба в двата стила. Обещаваха ми да стана световен шампион и т.н., но избрах футбола. От малък бях на улицата и играех.

- Кога получихте първата си футболна топка?
- По това време много трудно си купувахме футболни топки. Важното беше някой в махалата да има топка и се играеше докато се скъса. После се купуваше нова. Не беше чак толкова трудно да се купи топка, но въпросът беше, че тогава ги нямаше навсякъде като сега. Имаше едни топки бели с черни точки и доста болеше като се ударят с глава, но сме се научили на по-лош материал да ритаме (смее се).

- Какво ви мотивира да продължите с футбола, когато в десети клас ви обявяват за безперспективен и ви изключват от Спортно училище във Варна?
- Аз не го приех тежко. Не се замислих много какво ми казват. Преместих се в друго училище и продължих да си тренирам. Тежкият период беше, когато влязох в казармата (б.а. 39 месеца). Не ме пускаха да тренирам, защото нямахме спортни роти и благодарение на контакти ме пускаха само за мачове. Някакси вътрешно бях убеден, че ще стана футболист. Въпреки, че тогава имаше доста талантливи и може би по-талантливи от мен момчета, но по една или друга причина не успяха. Аз продължавах да си тренирам, излизах с военната униформа, пътувах с влака да играя с военния отбор и се прибирах на кораба след мача. Може би, това, че съм бил на кораб ми помогна много, защото там заякваш и възмъжаваш, неща, които аз ги нямах.

- Липсва ли казармата сега?
- Зависи как е възпитаван футболистът вкъщи. Ако върнат казармата за шест месеца, това ще бъде нещо изкуствено. Ще влизат там да си правят селфита и да се правят на войници. Ако ще е военна служба, да е военна служба.

- Често ли взимате прибързани решения?
- Понякога, когато съм нервен взимам някакво решение и добре, че имам време, за да го изпълня, защото после се връщам назад.

- Какво не харесвате в характера си?
- Понякога аз сам не мога да се изтърпя. Един мой приятел казва, че аз винаги трябва да имам план А, план Б и план С. Не мога да стоя и да не знам какво ще правя след малко. Трябва да планирам всичко и после съм много взискателен как да се изпълнят. Отивам в крайностите и както казах, понякога и аз не се изтърпявам.

- В какви отношения сте с Димитър Пенев?
- В супер отношения сме. Минаха всички неща от миналото и този отказ за националния отбор беше...

- Съжалявате ли?
- Съжалявам естествено. Щях да играя на европейското, но...лапешки истории. Трябва да отбележа, че тогава баща ми беше починал и нямаше кой да ми даде съвет. Една майка е нещо друго.

- Как ви наричаше той?
- Варненеца (смее се).

- Кажете ни три неща, които хората не знаят за Вас.
- В този живот, който живеем е трудно да изненадаш някого с нещо за себе си. Например, мога да готвя риба т.е. да я сложа на скарата (смее се), пия си кафето без захар и спрях цигарите преди 8-9 години.

- Как изглежда перфектният футболист в съчетание от известните играчи?
- Нормално е да кажем, че искаме нещо средно между Роналдо и Меси...

- А някъде по средата Канте?
- Да, точно, както и Серхио Рамос.