Психолог: Много от треньорите се чудят защо футболист показва едно на тренировки, а в мач - друго

Що е то спортна психология и има ли тя място в съвременния спорт? На този въпрос отговаря младата специалистка Илиана Димитрова в интервю за "БНР", за която спортната психология е страст и призвание. Тя има няколко магистратури, свързани с психологията. Работи с младите футболисти на Локомотив Пд, понякога с женския футболен отбор на клуба и мъжкия волейболен състав.

- Колко значима е ролята на психологията в спорта?
Психическата подготовка е един от главните фактори за успешното участие в състезанията. За съвременния състезател далеч не е достатъчна само физическата подготовка, необходими са и стабилни психически качества и способности.

Има много случаи, в които талантливи състезатели се реализират на посредствено ниво, защото има разлика между притежаването на умения и способността да се използват в конкретното състезание. Психиката всъщност е в основата, защото тя осигурява необходимите предпоставки, както за подготовката, така и за състезанието.

Всичко това е дълъг процес на работа, част от многогодишната психологическа подготовка.

- Осъзнават ли клубните ръководители, че контактът със специалисти като вас е важен за спортистите?
На етапа, в който се намира българският спорт, все още липсва професионално разбиране за мястото и ролята на психическата подготовка.

Съвършената техника, поведението и състоянията на състезателя изискват висока психическа устойчивост и надеждност. Както казах, за достигането им обаче е нужна дългогодишна упорита работа. За съжаление психологическото осигуряване често се търси след негативен резултат, тогава се осъзнава необходимостта от такъв тип намеса. Много от треньорите и футболните ръководители се чудят как даден футболист демонстрира качества и умения в тренировъчния процес, а когато дойде моментът на официалния мач, не може да покаже и половината от този капацитет.

На пръсти се броят клубовете, които разполагат с подготвен спортен психолог, а много от проблемите са на психическа основа - страх от провал, страх от грешки и от реакцията на треньора, страх от травми и т.н.

- Какъв е подходът към подрастващите футболисти и различава ли се съществено от работата с мъжкия отбор?

С всички спортисти се работи за справяне с тревожните състояния преди старта, анализира се мисловния поток при грешка вътре в игра. Целта е дадено състояние или грешка да не е причината до края на мача спортистът да не може да покаже оптималното за възможностите си ниво. Друго, с което се работи, е възпитание на волеви качества - целеустременост, решителност, смелост, инициативност, устойчивост, самоконтрол и т.н.

Висококвалифицираните спортисти използват по-голям брой ефективни стратегии от юношите, защото имат по-голяма база знания. Но психологическата работа при тях понякога среща трудност от това, че те са изградени характери, а с годините човек става по-критичен и по-малко гъвкав към промяна.Те често слагат несъзнавани бариери пред себе си, което прави работата по-трудна. Но и в този случай имам специален подход.

С децата се работи по-лесно и резултатите при тях настъпват по-бързо. А когато те видят резултата, са още по-мотивирани, защото виждат прогрес по пътя към своята мечта.

- Как реагират футболистите при треньорска рокада? По-тежко ли се възприема такава смяна от младите, отколкото от мъжкия състав?
Реакцията е различна. Някои от състезателите, например, които са били водещи фигури в отбора най-вероятно съжаляват, а други, които не са получавали достатъчно шанс за изява, очакват при новия треньор да получат този шанс, а трети най-вероятно го приемат с безразличие.

В крайна сметка задачата на футболистите е да изпълняват наставленията на новия треньор и да се опитат да покажат максимума, на който са способни. За младите таланти смяната на треньора може би е една идея по-тежка, защото в мъжкия футбол се пробива много трудно и сега наново трябва да се доказват за това място пред новия треньор.

- Наистина ли назначаването на нов треньор действа мобилизиращо върху състава? Примерно, сега в Локо Пд ситуацията е такава - разделиха се с Акрапович, назначиха Тунчев начело на отбора.

При треньорска рокада обикновено се наблюдава позитивен импулс при играчите. Всички се опитват да спечелят доверието на новия наставник. Конкуренцията се увеличава и отборът става по-силен откъм мотивация. Мисля, че ръководството на Локомотив взе най-правилното решение да гласува доверие на Александър Тунчев. Той познава до най-малка подробност успешния стил , който Локомотив практикуваше до момента, а като се има предвид , че в своята богата футболна кариера е работил с много добри и успешни треньори, вярвам, че ще направи отбора още по-силен.
- С какви прийоми вдигате мотивацията на футболистите, когато са затормозени поради натрупани спортни неуспехи?

Мотивацията зависи от това как спортистът си обяснява успехите и неуспехите. Много пъти сме виждали състезатели да правят грешки и да ги повтарят отново.

Някои дори си казват Тръгне ли ми мачът зле, така ще ми върви до края. Това е един вид самоосъществяващо се пророчество. Тоест точно така му се случват нещата. Разбирането на механизма, по който се случва целият процес е начин за това да се намалят грешните решения.

Ключов момент при грешка е да има осъзнаване за това какво са направили, за да избегнат повторението в бъдеще. Едни търсят причината в себе си, учат се от собствените грешки и по този начин превръщат неуспеха в път към успеха. Такива спортисти много по-бързо се справят с поражението, а други търсят причината вън от себе си - все някой друг им е виновен- съотборниците, треньора или каквото и да било, но не и те самите, защото е болезнено да поемат отговорност и точно поради тази причина се справят по-трудно. При анализ на връзката между мислене, емоция и поведение тук могат да се установят неадекватни заключения, преувеличаване, твърде емоционално, дори катастрофално мислене. Промяната на вътрешния диалог често е подтик към ново поведение. Целта е по гъвкав начин да се излиза от криза

- А как подхождате - индивидуално с всеки, или групово в такива случаи?
Отборната психическа устойчивост в голяма степен зависи от индивидуалната, така че работя с всеки един спортист поотделно, а преди състезания работя отборно за подобряване на комуникацията, доверието, изграждане на екипност, сплотеност, колективна ефективност, и т.н.

- Намираме се в необичайна ситуация на пандемия с Covid-19. Усещате ли страх у футболистите в тази връзка и какво ги съветвате?
Да, това е много тежка ситуация за всеки човек. Специално футболистите имат притеснение основно за своите близки и разбира се тревожат от прекъсване на първенството и на тренировъчния процес. Те са свикнали на съвсем друга динамика – на ежедневни физически натоварвания и преустановяването би повлияло негативно, още повече ако има и карантинен период.

Всички сме въвлечени в тази ситуация обаче. Нужно е да се подхожда със здрав разум.

Човечеството се е справило с много по-тежки неща и това ще отмине.

- Разкажете ни някой любопитен случай от вашата практика. Например, неочаквана реакция у някой футболист в дадена ситуация.
Скоро имах интересен случай, в който спортист ми разказа, че има нещо, което винаги му помага, когато тръгне към вратата на противника, за да реализира гол. Сподели, че прави знак, който му помага да вкара гол. Беше много щастлив и доволен, а аз съответно му казах, че щом му помага, да продължава да го прави. Мина известно време, той дойде отново и ми сподели, че на мачовете, когато са присъствали родителите му, той им е споделил какво е онова нещо, което винаги му помага. Те са реагирали с насмешка. След това момчето сподели, че от тогава не може да вкара гол.

Това е интересен пример как работи самовнушението, дори самозаповедите. В какво вярваш и какво казваш на себе си в някои случаи е определящо за представянето.

Спортистите обикновено правят следната грешка - мислят за това какво не искат да се случи по време на състезание – напр. Дано не сгреша, дано треньорът не ме изкара, дано не се изложа, вместо мисълта да е насочена към това как ще отиграят ситуацията по най-правилния начин, да държат в умът най-силното си представяне и да влезат с тази емоция в състезанието.

Често се фокусират върху вегетативните предсъстезателни усещания като сърцебиене, странни усещания в стомаха, потене на дланите и т.н, които колкото повече мислиш за тях, дори се усилват. Понякога смяна на нагласата спрямо тези усещания върши чудеса. Няма как да влезеш в мача вял и отпуснат. Това е нормална реакция на организма, която подготвя състезателя за пълна бойна готовност. Разбира се, при някои усещанията са прекомерни, тогава се използват различни психологически техники, една от които е техниката на диафрагменото дишане. По този начин организмът се успокоява и тези усещания изчезват.