Дори Роналдо не е в състояние да прикрие слабостите на Солскяер

Манчестър Юнайтед сътвори пореден обрат, като този път бе преодолян отборът на Аталанта в Шампионската лига с 3:2. Кристияно Роналдо отново блесна най-ярко сред съотборниците си, но дори той не е в състояние да прикрие слабостите на треньора Оле Гунар Солскяер.

„Червените дяволи“ отново пропиляха едно цяло полувреме срещу италианците, в което бяха наказани на два пъти, а отборът изглеждаше така, сякаш играчите за пръв път се срещат. Капитанът Хари Магуайър играеше своя-собствен футбол, в който не определяше стандарта за съотборниците си, а през цялото време изоставаше от нападателите, придвижваше се в изкуствени засади без знанието на околните и стоеше далеч от хората, които представляват непосредствена опасност пред вратата. Аарън Уан-Бисака пък вече не просто превърна в запазена марка острите си шпагати, но дори дори започна да ги прилага в ситуации, които не налагат тази нужда. Агресията му обаче започна да коства много на тима и това се усети при червения картон срещу Йънг Бойс. Виктор Линдельов играе също своята-собствена игра, но поне се старае да скъсява дистанцията с нападателите, когато е възможно. Единствено Люк Шоу се утвърди, като човек с нужната класа и тактическа грамотност, за да предлага повече, отколкото Солскяер очаква от него. Той се отърси от контузиите, които го съпътстваха в началото на кариерата му на „Олд Трафорд“ и сега демонстрира, че е сред най-класните леви бранители в Европа.

Поглеждаме в полузащитата на Юнайтед и един огромен проблем блести в очите на всички ни - липсата на класен дефанзивен халф. Фред, Скот МакТомини и Неманя Матич по презумпция са точно такива, а дори сърбинът до неотдавна бе един от най-добрите на този пост. Със сигурност напредването на възрастта му играе роля, но подобен очевиден контраст в представянето му надали се дължи само на това. Бразилецът пък е видимо, че има повече афинитет към атаката, отколкото към защитата, но картбланшът да излиза от зоната си отново идва от резервната скамейка. МакТомини пък е момче, което някак неусетно навлезе в „златната“ футболна възраст, в която трябваше да е един от най-добрите в тима, но вместо това бележи постоянен регрес в играта си и то в елементи, които бяха силни за него в миналото. Нерядко Пол Погба е принуден да застава в тази зона, но единствено фактът, че е изключително класен полузащитник му позволява да се справя някак с ангажиментите си.

Бруно Фернандеш изведнъж се превърна от реализатор №1 за клуба в човек, който страда от липсата на свобода в предни позиции. Миналият сезон той отбеляза отбеляза внушителните 28 гола и даде още 17 асистенции, за да пренесе практически отбора си до Шампионската лига. Сега той е върнат в малко по-задна роля, за да се търси ефекта на класическия плеймейкър, когато е видимо, че е играч, който обича да се подвизава по-близо до наказателното поле.

Маркъс Рашфорд е любимец на феновете не от днес, благодарение не само на футболните си умения, но и на чисто човешките качества, които го направиха нещо повече от обикновен ритнитопковец. Вместо той да получи картбланш, за да твори, Солскяер му се кара публично, за да се фокусира към служебните си ангажименти. 23-годишният нападател надали ще изостави социалната си дейност, за да угоди на треньора, а резултатът най-много да се окаже напускането му в посока, където ще може да съчетава и двете.

Кристияно Роналдо пък е човек, който дори няма нужда от особено много анализи и коментари, защото е доказал през годините, че е футболист от най-висока класа, който винаги е готов да поведе отбора си напред. Португалецът влезе в серия от 3 поредни мача с гол в Шампионската лига за Манчестър Юнайтед и именно той е причината, за да може клубът да има шанс за класиране на елиминациите. Всякакви коментари от типа, че пречи на останалите около себе си са безпочвени.

Поглеждаме към резервната скамейка и виждаме, че там Оле Гунар Солскяер разполага с играчи от ранга на Дони ван де Бек, Джеси Лингард, Алекс Тейеш, Диого Дало и Джейдън Санчо. Все фигури, които блестяха за бившите си отбори преди да дойдат на „Олд Трафорд“, но сега приличат на играчи от Чемпиъншип. Как е възможно холандецът да бъде сред номинираните за „Златната топка“ преди два сезона, а днес да брои мачовете си на пръсти? Санчо счупи няколко рекорда за голове и асистенции в периода си за Борусия Дортмунд, а в Манчестър още не е открил сметката си. Лингард се върна в националния отбор след изявите си за Уест Хям, а сега не знае как да получи минути. Тейеш имаше избор да играе за всеки един европейски гранд преди година, но сега търка скамейката в Манчестър. Дало пък покори Милано със завидна лекота, за да се завърне в клуба, в който е считан за дълбока резерва.

На Манчестър Юнайтед му липсва облик и от доста време насам. От самото си пристигане Солскяер разчита на индивидуалното майсторство и мотивация за играчите си. Той има късмет да работи в среда, в която е достатъчно да покажеш емблемата и всеки играч на света вече е с единия крак в отбора. Финансовият ресурс, който управлява, е извън възможностите на 99% от треньорите в света. В редиците му играят световни и европейски шампиони, носители на „Златната топка“, рекордьори по мачове в Европа и какви ли още не класни футболисти. Да, „червените дяволи“ най-вероятно ще излязат от групите на Шампионската лига и ще завършат в топ 4 на Висшата лига, но това ли е нивото, което клубът трябва да преследва? Едва ли! Подобни инвестиции изискват печеленето на титли, а непостоянството, което гарантира норвежкият старши-треньор, ще коства все повече точки с времето, защото останалите конкуренти имат предимството на далеч по-добрата тактическа подготовка. Сравнете го с Юрген Клоп, Хосеп Гуардиола, Томас Тухел, Карло Анчелоти, Маурицио Почетино, Юлиан Нагелсман и Масимилиано Алегри и ще стигнете сами до изводите, които ние правим вече от няколко месеца насам.