Барселона сгреши, като се предовери на Роналд Куман

Роналд Куман най-накрая бе свален от поста си на старши-треньор в Барселона, след като отборът му инкасира втора поредна шампионатна загуба от Райо Валекано. Но решението за раздялата сякаш дойде прекалено късно, защото сезонът на клуба е почти пропилян с оглед аванса, който имат конкурентите пред „каталунците“. Къде обаче всичко се обърка?

Нека се върнем година и половина назад, когато холандецът бе назначен начело на Барса. Той пое щафетата от Кике Сетиен след онова катастрофално 8:2 в Шампионската лига. Куман напусна поста на селекционер за Нидерландия, след като тъкмо бе класирал страната си за Евро 2020, но не пожела да изчака до следващото лято, за да завърши започнатото с „лалетата“. Това на първо място говореше за непрофесионализъм от негова страна и болна амбиция, за да получи най-престижната, но и най-трудната работа на света.

„Каталунците“ още тогава бяха наясно, че дните на доминация из европейските терени са към своя край, защото финансовото състояние бе достигнало дъното, а Лионел Меси все по-рядко намираше сили, за да продължава да носи клуба върху плещите си. Предстояха и президентски избори през лятото, което вещаеше още трусове на „Ноу Камп“.

Барселона бе в ситуацията, в която има нужда от човек, който да не бъде натоварен с големи очаквания, но също така да знае как да работи с младите таланти от школата. Освен това той трябваше да поддържа духа в съблекалнята, като държи доволни хора като Меси, Бускетс, Пике и Алба, защото именно те са гръбнакът на тима.

Куман обаче е човек, който иска да бъде в центъра на всичко. Той винаги е бил фигура с характер още от дните, в който играеше футбол. И макар това по-често да е от полза за един треньор, в Барселона се изискват малко по-дипломатични умения, за да върви клуба напред.

Нека погледнем назад в кариерата му на наставник. Виждаме, че той рядко се задържа някъде повече от година-година и половина. Най-дългите му престои са в Аякс (1180 дни) и Фейенорд (1071 дни), но дори в двата нидерландски гранда той не остави особено добри впечатления. До момента той е успял да спечели на три пъти титлата в Ередивизие, веднъж вдига Купата на Холандия и общо 5 пъти триумфира със Суперкупите на Испания, Нидерландия и Португалия.

В същото време той трябваше да убеди всички на „Ноу Камп“, че е готов да върне трофеите във витрината с прагматичния си стил и чести ротации в позициите на основни свои играчи. За справка само посочваме, че основен стожер в отбраната продължава да е Жерард Пике, въпреки напредналата си възраст и въпреки факта, че до неотдавна Самюел Юмтити бе считан за един от най-обещаващите бранители в Европа. Сержиньо Дест пък е играл на позициите на левия и десния бек, както и на дясното крило. Невръстният Педри бе експлоатиран във всеки един възможен момент, докато не се контузи, само и само Филипе Коутиньо и Серхи Роберто да бъдат използвани на всевъзможни други позиции, но не и на титулярните си. Мартин Брайтвайт трябваше да наследи изгонения от Куман Луис Суарез, а Люк де Йонг се оказа любимата му смяна.

Като извадим вече Лионел Меси от уравнението, виждаме, че миналият сезон бе изнесен на практика от самия аржентинец, въпреки „добрите“ намерения на треньора. Все пак, когато шесткратният носител на „Златната топка“ играе с настроение, няма сила на света, която да го накара да спре. Освен изтичането на договора му, разбира се.

Винаги сме смятали, че всеки един треньор трябва да получи известен кредит на доверие, за да може идеите му да започнат да работят на терена. Играчите имат нужда от няколко месеца, за да свикнат с новите тренировъчни процеси, лидерите имат нужда да се убедят, че ги ръководи правилният човек, а младите трябва да разберат, че вървят в правилната посока. Но в случая с Куман бе очевидно, че всичко се движи в погрешната посока, защото решенията се вземаха на парче.

За всекиго е ясно, че Барселона има проблем със защитата и това дори беше в най-силните години на тима с Карлес Пуйол, Хавиер Масчерано, Дани Алвеш и Ерик Абидал. Нидерландският треньор обаче реши да прави корекции в атаката, вместо да се фокусира върху намирането на дългосрочно решение за хората пред Марк-Андре тер Стеген. В центъра на терена пък виждаме един Франки де Йонг, който упорито е насилван да се превърне в новия Шави, но истината е такава, че втори като него надали скоро ще се появи, колкото и талантлив да е бившият играч на Аякс. Младият Ансу Фати получи фланелката с №10 на гърба, но за разлика от предходния ѝ носител той не разполага около себе си с хора от ранга на Андрес Иниеста, за да му помогнат да се развие.

Всичко това идва, за да ни покаже, че Роналд Куман трябваше да е треньор, който да придаде нов облик на Барселона, за да подготви клуба за времето след Лео Меси. Вместо това видяхме един угрижен човек, който повече се притеснява за журналистическите въпроси по време на пресконференция, отколкото за облика на тима му във всеки следващ мач.

Той се ползваше с прекалено голямо доверие от Жоан Лапорта и колегите му, а с настоящото уволнение сезонът на практика вече е изгубен.

Неприятното за грандове от ранга на Барселона е, че в средата на сезона е много трудно да намерят треньор, който да има нужните качества, за да строи редиците в състава в правилния ред. Трудно някой с класа би се съгласил да напусне поста си в момента, а безработните топ специалисти се броят на пръсти. Сред тях все пак са имената на Антонио Конте и Зинедин Зидан, но надали французинът ще се реши на подобна крачка в кариерата си, а италианецът изглежда по-скоро готов да застане начело на Манчестър Юнайтед. Това оставя Лапорта с единствения избор да върне Шави в Каталуня и да му даде поне година-две, за да върне изгубеното на родния му клуб. Дали това ще стане, ще разберем съвсем скоро.