10-те най-значими смени на футболни треньори през 2013 година

Едва ли във футболната игра има по-важен пост от  треньорския. Трансферите на дадени футболисти могат да променят игровото състояние на даден тим, докато смяната на треньора може да промени цялостните му характер и облик. През тази година трансферите на треньори бяха не по-малко интересни от тези на самите играчи, като те биха могли да променят лицето на европейския футбол през следващите години. Затова ви представяме и най-значимите треньорски смени, извършени през 2013 г.

10. Роберто Мартинес в Евертън

След  11 години на чело на сините от Ливърпул, Дейвид Мойс напусна клуба, за да поеме Манчестър Юнайтед. Мойс успя да утвърди клуба като един от най-стабилните в Англия, превръщайки го в кошмар за местните грандове.
Изненадващо или не, той бе  наследен от Роберто Мартинез. Мартинез направи възможно най-противоречивия сезон с Уигън. Отборът му отпадна от английската Висша лига,  но пък шокира всички, печелейки купата на Футболната асоциация. Въпреки изпадането, специалистите признаваха, че чисто игрово клуба на Мартинез е изглеждал изключително добре, като това му осигури и назначението в Евертън. До този момент той надминава всички очаквания, като в момента „карамелите“ са на 4-то място в Англия, само на 5 точки от лидера Арсенал. С оскъдния си бюджет Евертън се противопоставя изключително успешно на богатите грандове в Англия, като идеята за участие в Шампионската лига до година е съвсем реална. Ако Мартинес продължава в същия дух, съвсем скоро може да го видим на чело на някой от европейските колоси.

9. Валтер Мацари в Интер

Мацари направи страхотни няколко години в Наполи, като извади тима от посредствеността и го превърна във фактор в Италия. На два пъти достигна до участие в Шампионската лига, а през последния сезон до последно се бори за титлата в Серия А. През това лято той реши да поеме още по-голямо предизвикателство, заставайки на чело на миланския колос Интер.
Последните години бяха кризисни за нерадзурите, като след златния требъл през 2010 г. тимът затъна в посредственост и през последния сезон отборът достигна едва до деветото място в  Серия А. Идването на Мацари бе посрещнато като едва ли не единственото спасение за клуба.
До този момент интеристите далеч не правят най-бляскавия си сезон, но представянето им е далеч по-добро от миналогодишното. В момента Интер е на 5 място в Италия, като 5 точки го разделят от местата даващи право на участие в Шампинската лига. Отборът се представя далеч по-добре в дербитата, като се очаква идването на сериозно пари от новите китайски спонсори. Дали Мацари ще възроди Интер, както направи с Наполи? Можем да кажем само, че е поел по правилния път.

8. Лоран Блан в ПСЖ

Парижкият гранд осребри стотиците милиони вложени в него, като през изминалия сезон спечели титлата на Франция и игра четвърт финал в Шампионската лига. Карло Анчелоти обаче напусна треньорския пост на клуба през лятото, за да поеме Реал Мадрид. Това бе ясно още през пролетта, като за нов треньор на клуба бяха спрягани имената на най-големите имена в професията. В Париж очакваха Жозе Моуриньо или Андре Виаш Боаш, но в крайна сметка получиха Лоран Блан. Специалистът с е доказа във Франция след като спечели титлата на страната с Бордо през 2009г. Така, че той изглеждаше и като подходящия човек, който да води звездната селекция на парижани и да се бори с конкуренцията на новите милионери от Монако.
До този момент ПСЖ се представя отлично. Макар и да допусна някои издънки в Лига 1, той е на първо място, на три точки пред втория Монако. Представянето в Шампионската лига също е силно, като груповата фаза бе преодоляна безпроблемно. До този момент всичко върви добре и ако през зимата дойдат още няколко големи имена, Лоран Блан ще има всички шансове да отведе тима си до европейския връх.

7. Рафаел Бенитес в Наполи

Последните години бяха тежки за кариерата на Бенитес. След като напусна Ливърпул той изкара тежък период в  Интер, където провалите се нижеха един след друг, като кариерата му вървеше към своя залез. В края на миналата година той получи шанса да довърши сезона с Челси. Въпреки неодобрението на феновете, Бенитес успя да стабилизира клуба във Висшата лига и да спечели трофея от Лига Европа. Така той възстанови репутацията си на силен треньор, което доведе до назначението му в Наполи.
През последните години под ръководството на Валтер Мацари неаполитанци успяха да се превърнат във фактор в италианската Серия А, като през последния сезон бяха много близо до спечелването на титлата. Бенитес имаше задачата да доразвие това и да изведе клуба до футболния връх. Началото на сезона бе успешно , като дълго време Наполи бе сред лидерите в Италия и се представяше силно в Шампионската лига. С времето резултатите обаче спаднаха и отборът отпадна от груповата фаза на турнира на богатите и вече  е на трето място в Серия А, на цели 10 точки от лидера Ювентус. Въпреки това в състава на неаполитанци има сериозно качество, а в клубната каса има и пари за трансфери. Лига Европа изглежда, че отново може да е спасителния пояс за Бенитес, който като доказан спец по турнирните надпревари, може да донесе европейски трофей на Наполи.

6. Мануел Пелегрини в Манчестър Сити

През годините Мануел Пелегрини се утвърди като голям треньор за малките отбори. Той успя превърне Виляреал и Малага от средняшки испански отбори в истински фактори на европейската сцена. През последната година направи невъзможното, достигайки до четвърт финал на Шампинската лига със закъсалата го финансово Малага. Голът в последната секунда в мача в Дортмунд лиши отборът му от полуфинал на турнира. Време беше чилиецът да опита отново да застане на чело на голям клуб. През 2009 г. той води Реал Мадрид и въпреки, че постигна рекорден брой точки в Премиера, той така и не се пребори с доминацията на Барселона. Шансът този път му бе даден от Манчестър Сити.
През последните години в английския тим бяха налети стотици милиони и въпреки, че спечели веднъж титлата на Англия, отборът така и не постигна нищо съществено в Европа. След последния нулев откъм отличия сезон, Роберто Манчини напусна треньорския пост на клуба и направи път на Пелегрини. Специалистът имаше нелеко начало, но постепенно наложи в Сити нападателния стил, който толкова много обича. В момента това е най-атрактивния отбор в Англия, бележещ невероятно много голове, намирайки се само на една точка зад лидера в класирането Арсенал. За пръв път в историята гражданите преодоляха и груповата фаза в Шампионската лига, като много специалисти ги смятат за скрития фаворит, за спечелването на трофея. До този момент престоя на Пелегрини  в Манчестър е повече от успешен.

5. Херардо Мартино в Барселона

Емоциите за каталунците през изминалия сезон бяха противоречиви. Барса спечели титлата в Премиера Девисион, но претърпя погром в Шампионската лига след две разгромни загуби от Байерн Мюнхен на полуфиналите на турнира. Въпреки това феновете възприеха Тито Вилянова като техния треньор и бяха готови да му дадат време да изгради своя нов отбор. В средата на сезона обаче се разбра, че специалистът страда от сериозно раково заболяване и бе принуден да прекара по-голямата част от неговия остатък в лечебни процедури. Той успя да овладее болестта и изглеждаше, че ще продължи да води отбора. В крайна сметка се оказа, че за здравето му е изключително важно, на него да му бъде осигурено спокойствие и той бе принуден да се оттегли от треньорския пост на тима. Още преди да започнат догадките, за това кой ще е неговият наследник, от ръководството на Барса обявиха, че новият треньор на клуба е аржентинецът Херардо Мартино.
Това решение изненада всички фенове, тъй като дотогава специалистът бе сравнително неизвестен в Европа, а кариерата му се развиваше основно в Южна Америка. Президентът на клуба- Сандро Росел, оправда избора с това, че досегашният клуб на специалиста- аржентинският  „Нюелс Олд Бойс“, е станал шампион на Аржентина, практикувайки стил на игра, изключително близък до този на Барса.  В началото на кариерата си на Камп Ноу, Мартино сякаш успя да спечели феновете на клуба, откъсвайки Барселона пред реал Мадрид в испанското първенство. Бързо обаче зрителите видяха, че това не е великата Барселона на Гуардиола. В отбора играеха същите футболисти, но сякаш огънят вече го нямаше, а играта не бе това, което направи от каталунците абсолютен европейски доминант. Мартино се опита да внесе повече прагматизъм в играта на отбора си, но нейното качество сякаш непрестанно спада. Към този Момент Барселона е лидер в Ла Лига, с еднакъв брой точки с втория Атлетико Мадрид. Голямото изпитание за отборът обаче ще дойде с осмина финалите на Шампионската лига, където той е очакван от изключително силния Манчестър Сити. Слуховете за напускането на Мартино вече са факт, като от изхода на този мач, вероятно ще зависи и бъдещето му в Барса.

4. Карло Анчелоти в Реал Мадрид

Реал Мадрид премина през ужасен последен сезон, през който не успя да спечели абсолютно нищо. Жозе Моуриньо напусна „белия балет“ ,а проектът на Флорентино Перес  за новите „галактикус“ изглеждаше все по-безсмислен. 
Общо взето за нов треньор на отбора бе спрягано само едно име. Това бе италианския специалист Карло Анчелоти. Анчелоти вече се утвърди като едно от най-големите имена в професията, след славните си години на чело на Милан и двата трофея от Шампионската лига, които спечели с италианския гранд. През последния сезон той спечели титлата на Франция със звездната селекция на ПСЖ, което привлече вниманието и на ръководството на Реал. Той пое клуба през юли. Решенията му по време на трансферния прозорец бяха доста оспорвани от феновете. От една страна той хвърли огромни пари, привличайки силни футболисти като Гарет Бейл и Иско, но от друга продаде основни за отбора до тогава играчи като Игуаин и Йозил.
Новият сезон за Реал започна отново неуверено. Анчелоти си позволи да експериментира на няколко  пъти със състава и схемата на игра, което доведе и до сериозна загуба на точки в Ла Лига. На този етап отборът е на трето място, на 5 точки зад водачите Барселона и Атлетико Мадрид. Разликата не е голям, но и не е малка, след като Реал загуби и двата си директни мача срещу лидерите. Отборът обаче започна да подобрява представянето си и е считан за един от фаворитите за спечелването на Шампионската лига. До този момент Анчелоти не е убедил мадридските фенове, че е точния човек за техния клуб, но към този момент по-добра опция сякаш няма.

3. Завръщането на Жозе Моуриньо в Челси

Моуриньо изживя тежък последен сезон в Реал Мадрид, съпътстван от непрестанни пререкания с футболистите, феновете и ръководството на отбора. След празната от към успехи година за отбора, Специалният не се поколеба и напусна мадридския колос. Дълго време се спекулираше с неговото завръщане в Челси, но слуховете за наследяването на Алекс Фъргюсан на чело на  Манчестър Юнайтед сякаш разклатиха тази възможност. В крайна сметка  Моу се върна в отбора, с който въпреки, че не постигна най-върховните си успехи, името му винаги се е отъждествявало.
Челси имаше противоречиви последни два сезона. През 2012 г. отборът се представяше ужасно във Висшата лига, завършвайки на 6-то място, но пък най-сетне спечели Шампонската  лига. Впоследствие пък отпадна още в групите на турнира, но пък успя да вземе Лига Европа. Въпреки множеството треньорски смени, Роман Абрамович така и не можа да намери човекът, който да стабилизира успехите на тима на всички фронтове. Така и връщането на Специалния бе неизбежно. В отбора на своето сърце Моу най-сетне намери фенове, стоящи изцяло зад него и място, на което да развива прагматичния футбол, който толкова много обича.
До момента Челси се движи добре в английския шампионат, като се намира на само 2 точки зад водача Арсенал. Макар и да допусна няколко стряскащи издънки, отборът на Моуриньо се представя стабилно срещу преките си конкуренти за титлата, като специалистите го смятат за фаворит за спечелването й. Лондончани прескочиха груповата фаза на Шампионската лига, като Жозе определено иска да осъществи несбъдната си мечта, да спечели най-престижния клубен турнир, именно с отбора на сините. Той разполага с отбор, имащ един от най-широките и класни състави в Европа, като завръщането му може наистина да е триумфално.

2. Хосеп Гуардиола в Байерн Мюнхен

Байерн Мюнхен бе най-силният  футболен отбор в  Европа през изминалата година. Предвожданият от Юп Хайнкенс тим спечели златен требъл, доказвайки статута си на отбор номер 1. Германецът обаче обяви оттеглянето си от футбола още преди старта на миналия сезон, като въпросът за новия треньор мина на дневен ред. Той бе разрешен, като през януари ръководството на баварците изненадващо обяви назначението на Хосеп Гуардиола.
Още след напускането си на Барселона през 2012 г., испанецът се превърна в най-желания клубен треньор в Европа. За подписа му се бориха колоси като Челси, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и ПСЖ. Всъщност името на Байерн въобще не бе споменавано, като внезапното му назначение бе изненадващо за футболната общественост.
Гуардиола спечели всичко възможно с Барселона, създавайки златната ера в историята на клуба, но през лятото на тази година той застана начело на отбор, за който много хора смятаха, че няма нужда от каквито и да е промени. Много специалисти смятаха, че толкова успешния в Барса стил „тики-така“ е неприложим в Германия и ще обрече Байерн на неуспех. Въпреки трудното си начало при баварците обаче, Гуардиола постепенно успя да намери баланс между своите идеи за футбола и играта практикувана от немския гранд, като в момента Байерн води убедително в Бундес лигата и е фаворит за спечелването на Шампионската лига. Дали Пеп ще успее да продължи серията си от успехи в Испания и в Германия? По всичко личи, че отговорът на този въпрос ще е положителен.

1. Дейвид Мойс в Манчестър Юнайтед

13 титли на Англия, 5 купи на Футболната асоциация, 2 титли от Шампионската лига. Това са само част от трофеите, които сър Алекс Фъргюсан спечели с Манчестър Юнайтед. През 27-те години, в  които бе на чело на клуба, той собственоръчно написа неговите най-златни страници. Слухове за отказването му от професията се носиха през последните няколко години, но той все го отлагаше напред във времето. И така докато през май тази година, като от нищото той хвърли новината за оттеглянето си от мениджърския пост на „червените дяволи“. Започнаха редица слухове за негови заместници. Дълго време се спекулираше, че Хосеп Гуардиола е избраникът, който ще наследи империята на Фъргюсън. Впоследствие вниманието се насочи към Жозе Моуриньо, докато в крайна сметка на чело на клуба не застана шотландецът Дейвид Мойс.  Мойс направи сериозно име в Евертън, като в продължение на 11 години поддържаше отбора в горната част на таблицата на Висшата лига, въпреки ограничения бюджет, с който разполагаше. Всъщност често неговият треньорски стил е бил сравняван с този на Фъргюсан, като няма нищо чудно, че именно той се е застъпил за неговата кандидатура.
На този етап Мойс не се справя по най-добрия начин с Юнайтед. В по-голямата част от настоящия сезон отбора се намираше в средата на таблицата във Висщата лига, като може да се каже, че шансовете за титлата вече са илюзорни. През последния месец изявите на тима се стабилизираха и той вече е съвсем близо до голямата четворка. Критиките към менажерът са непрестанни, но феновете на Манчестър е добре да си спомнят, че двамата най-големи треньори в тяхната история са прекарали дълги години в клуба,  преди да спечелят първата си титла за него. И на Мат Бъзби и на Алекс  Фъргюсан са били нужни по 7 години, преди да го сторят. Договорът на Мойс е за 6, но ако му се гласува доверие, той може и да тръгне по славните стъпки нас своите предшественици.