Да се сетим, че сме българи

В България всички разбираме от футбол и затова аз не се наемам, да коментирам играта на Националния отбор.Вижда се, че тя е ясна на всички. Замислям се обаче върху повсеместния негативизъм, който се демонстрира преди всяка среща!? Хулят се треньори и футболисти, а преди мача с Румъния видях и пожелания, северните ни съседи да ни разгромят с 5:0 и нагоре!? Защо бе българино? Нали все се праскаме за големи българи!? Нали все патриотизмът ни е на устата!? Ако е безплатно, разбира се!?

Трябва ли нещо да се даде, се свиваме в дупките си и викаме: "-Дайте да дадем". Как веднъж не се замислихме, че след като все чакаме на другите, трябва поне да ги уважаваме!? Дългият футболен сезон приключи и на вратата чука следващия. Умората е физическа и психическа, а за почивка на футболистите не се събират и 15 дена. Точно в тези две седмици, националните треньори и състезатели се влагат и се изразходват допълнително. Те това го правят за България, а ние желаем победа на противника!? Защо бе българино? Някои са озлобени, защото от техния клубен отбор, няма повикани достатъчно национали, без да помислят, че там българите са само двама!?

Други не харесват президента на БФС, а трети не харесват дори и себе си. Какво да харесваш и какво не, си е въпрос на личен избор. Родината обаче, не се избира. Роден си там, където те е хвърлил щъркела. Само дето май, някои са паднали на главата си!? Много е българско да се оплакваме от българския футбол и от българския начин на живот.''

Нито за момент обаче, не се замисляме, че сме съпричастни с всичко българско.Не допускаме, че успехите и неуспехите са в пряка зависимост и от нашето поведение.Всичко сами си правим, но е много удобно да се скрием в тълпата и да плюем!? По правило, тези дето не подкрепят треньорите и футболистите в трудни моменти, при успех са най-усърдни в хвалбите.Хубаво е да помним, че подкрепата трябва да се дава, когато е нужна.Да се бие в гърдите при успех, всеки може.

Вижда се, че в Националния отбор се работи правилно и най-после се върви във вярната посока. Какво ни пречи да станем, част от общите усилия? Защо постоянно изпитваме низкото желание, все да си пречим? Не е само във футбола, а и живота ни е такъв.Логично е да се сетим, че ако в общия казан хората се дърпат взаимно надолу, никой няма да успее да излезе!?Ако си помагат обаче, всички ще излязат.

Защо все забравяме българския национален девиз, че:"Съединението прави силата"? Защо търсим негативизма, дори когато вървим напред? Несъмнено всички искаме и търсим положителното, но още при първия позитивен зародиш, търсим начин да го задушим. Пореден добър мач на българския отбор, срещу силен съперник.

Отборите на Унгария, Сърбия и Румъния са на това ниво, на което и ние искаме да бъдем. Не им се дадохме в срещите с тях и това е голяма крачка напред. Доскоро деляхме мегдан с Гибралтар и то не много удачно!? Не бива да се самозабравяме и не бива да изпадаме в заблуждение, но не бива и да се подценяваме. Промяната в манталитета на футболистите се гради и това е повече от очевидно.

Крайно време е да се сетим, че е нужна промяна на манталитета и сред публиката!? Защото засега сме публика. Добре е да се сетим, че сме българи!