Владимир Николов за успехите и неуспехите на Олимпийските игри

Бившият волейболен национал Владимир Николов познава много добре емоциите на Олимпийските игри. Като един от лидерите на „трикольорите“, той води отбора в Лондон, който завършва четвърти.

Преди това е част от състава и в Пекин. Днес, в разгара на Игрите в Париж, макар и без български волейболен тим във френската столица, се връщаме към онези дни.

Владимир Николов разказа още за първите си стъпки в спорта, както и за големите надежди за бъдещото поколение във волейбола.

„Доста отдавна Янка Прохорова дойде в училището, 15-о, в което учех, избра най-високите деца и посочи ти, ти, ти и ти, утре на тренировка. Ама… Няма ама. И в общи линии така започнахме. Първият ми треньор запали в мен любовта към волейбола. Аз тренирах плуване едновременно с волейбола няколко месеца. Но плуването е доста „скучен“ спорт, в смисъл, че си два-три часа сам в басейна с мислите си. Докато при волейбола с други деца, викане, крякане, доста по-забавно беше“, спомни си Владо Николов.

„Първата повиквателна за националния отбор вероятно ме е развълнувала, беше много отдавна. Все пак за мен участието в националния отбор е било въпрос на чест и сбъдната мечта.“

Владимир Николов си спомня с удоволствие за пътя към Олимпийските игри в Пекин. Как се стигна до този момент?

„Класирането за Олимпийските игри в Пекин беше един от най-големите ни резултати, който постигнахме с националния отбор, защото станахме трети на Световна купа, което носеше и олимпийска квота. И това е един от турнирите, които са останали в съзнанието ми като най-големите успехи с националния отбор.“

„Ние свободно време на Олимпиадата почти не сме имали, спортният режим там е много стриктен. Имаш час за закуска, след това гледаме видео, обядваме, тренираме, на другия ден играем мач. Не е имало време, което да се чудим как да уплътняваме“, сподели още той.

На Олимпиадата в Пекин волейболистите ни отпаднаха на четвъртфиналите от Русия.

„В Пекин беше изключително трудно, имахме много проблеми вътре в отбора. И въпреки това, в четвъртфинала срещу Русия поведохме с 1:0 гейма, водихме и във втория гейм, станаха според мен някои съдийски неточности, които ни разколебаха, дадоха самочувствие на руснаците. После логичното стана, те бяха по-добър отбор от нас, победиха ни. Но да кажем, че може би до средата на втория гейм, си мислехме, че имаме шанс. Оказа се, че не е така.“

В Лондон през 2012 година тимът ни завърши на четвърто място на олимпийския турнир, като в състава тогава липсваха фигури като Матей Казийски и Андрей Жеков.

„В Лондон липсата на достатъчно умения или липсата на тези двама състезатели, които вие споменахте. Сега, ние отидохме с млад отбор, с няколко абсолютни дебютанти. За Георги Братоев това беше първо лято като титулярен разпределител на България, същото може да се каже и за Тодор Скримов, за Цецо Соколов, който беше играл епизодично. Тези три момчета на Игрите направиха нещо фантастично. Но, може би с малко повече опит в решителните мачове за медали, щяхме да имаме повече шансове“, разказа още Владимир Николов.

„Бенефисът ми беше много емоционален момент за мен. Беше ясно, че приключва важна част от живота ми, и по реакцията на публиката получих потвърждение, че не е било напразно“, добави Николов.

По неговите стъпки вървят и синовете му, които вече правят впечатление на волейболните специалисти с умения и качества.

„Много радостни сме били, когато синовете ми печелят медали с националния отбор на България. Но така или иначе, в юношеските формации има конкуренция, но не е толкова голяма. Горещо се надявам да ги видим да печелят и с националния тим на България при мъжете“, каза още Владо Николов.