Падението на Испания

Ерата на Испания като световен доминант завърши. Завърши по един доста безславен начин, след отпадане още в групите на Световното първенство в Бразилия.

Погромът на испанците е изненадващ, но и разбираем. Този отбор достигна своя пик на последния Мондиал в ЮАР, но от тогава насам той просто не еволюира. Висенте дел Боске е най-успешният треньор, вероятно в цялата история на футбола, но той така и не успя да намери смелост, да промени този отбор. През последните 6 години „ла фурия“ доминираше със своето тики-така, което бе превзело света. Стилът на множество къси подавания и постепенно нападение, направи от Испания доминант, но и я свали от нейния трон. За толкова много години този отбор така и не си изработи план Б. Дел Боске така и не разработи резервна схема за разигравания, така и не се опита да разработи стил, който да направи отбора по-разнообразен.

Във вчерашния мач срещу Чили се видя именно липсата на резервен план. Испанците  губеха с 2:0, но не съумяваха да измислят нищо интересно в нападение. Те просто си разиграваха топката в центъра, не създавайки празни пространства в противниковото наказателно поле по никакъв начин. В случаите, в които им се откриваха шансове за бързи контра-атаки, те пък забавяха своите действия, за да могат да се прегрупират и отново да разиграват. И така затъваха в един омагьосан кръговрат, който просто нямаше как да им донесе успех. Те просто бяха твърде предвидими. Холандия и Чили пък ги разбиха по един и същ  начин. С много бързи атаки,  стабилна защита и физическа доминация в халфовата линия. Контролът на топката, който е отличителен белег за испанския тим, този път беше абсолютно обезсмислен. Испанците просто си подаваха топката, без да имат каквато и да е идея, какво да правят с нея.

Голямата грешка на Дел Боске бе, че така и не се довери на по-младите си играчи. Санти Касорла влезе в края на мача и веднага вдигна темпото на играта. Атаките на испанците започнаха да стават по-бързи и остри, но вече бе твърде късно. Коке успя да придаде стабилност в центъра, но той влезе едва след като резултата вече бе 2:0. Остава въпросът защо така и не бе даден шанс на Мата, който доказано може да пробива наситени защитни валове и е изключителен организатор на офанзивните действия на всеки един отбор. Дел Боске не повика в групата младия Иско, който със своето много високо темпо на игра, безспорно можеше да придаде нестандартност в испанския тим. Да не говорим за Габи, който в Атлетико Мадрид се показа като изключителен разиграващ халф, но директният му стил на игра бе оценен като неадекватен за Испания на тики-така. Селекционерът просто се уплаши от промените. Той така и не поиска да промени своята Испания. Дори след погрома от Холандия, Дел Боске направи едни, по-скоро козметични промени. Остави на пейката видимо изчерпания Шави Ернандес, за да може по крилото да играе Педро, а вместо Пике се появи Хави Мартинес.  Това обаче не бяха промените, които повечето фенове очакваха.

Повечето специалисти очакваха да видят от първата минута Коке, Мата и Фабрегас. Последните двама обаче така и не се появиха. Дел Боске просто остана верен на своите стари шампиони, каквито са Иниества, Чаби Алонсо, Бускетс и Рамос. Те обаче са пренаситени  от успехи, а играта им е твърде предвидима. Касияс пък продължи да пази, просто защото е Касияс.  Очевидният спад в неговата форма за пореден път бе пренебрегнат, а Де Хея продължи да си седи кротко на пейката. Диего Коща пък до края изглеждаше като чуждо тяло в испанския отбор. Несъмнено той направи доста слабо Световно първенство, но вината за това не е само негова. Коща просто е консуматор. За да отбележи, той има нужда от максимален брой топки, насочени към него в наказателното поле. Испания обаче не играе така. Тя играе много бавно и постепенно, чакайки търпеливо своя миг. Това не е стила на Коща, който така и не можа да си партнира с футболисти като Мата, Иско, Габи и Фабрегас, които можеха да му доставят така нужните подавания. Той е физически здрав играч, който трудно може да комбинира заедно с халфовете, което го правеше неподходящ за тази Испания.

Дел Боске просто се надяваше, че доказаните бойци ще защитят неговото доверие. Той не се осмели да тръгне по пътя на Луис Ван Гаал, който за две години подмени почти целия отбор на Холандия, който стигна финал на последното Световно първенство и сега бере плодовете от своята работа с младите таланти. Лйоахим Льов също интегрира множество млади футболисти в отбора на Германия, който сега разполага с Гьотце, Шурле, Кроос и Хумелс. Да не говорим, че му изгради един изключително комплексен стил, като има план Б за всяка ситуация.

Испания падна жертва на собствените си успехи и отказа да еволюира. Повечето хора от щаба на отбора отказваха да признаят това, но сега всички го правят със сведени глави. Касияс, Алонсо, Рамос, Ернандес и Иниеста  сякаш разбраха, че тяхното време е приключило. Дойде времето за нови футболисти, нов стил и нова философия. Стилът тики-така вече е разгадан. Испания може и да не се отказва от него, но задължително трябва да го еволюира или да си създаде план Б. Това със старите кучета изглежда невъзможно и е нужно да се даде път на новата генерация, която сама да изгради своята философия на игра. Това трябваше да бъде направено още през последните две години, но моментът бе пропуснат. Испания разполага с истинско изобилие от завършени таланти, които тепърва ще трябва да бъдат налагани в отбора. Дел Боске тепърва ще трябва да ги откроява и да им изгражда нов стил, а това отнема доста време.

Ерата на Испания приключи, а ние ще си спомняме за нея, като незаличима страница от футболната  история. Време е този отбор да започне нов път на развитие. Път с нови футболисти, нова философия за играта и нова енергия. Тогава успехите могат и да се завърнат. Дойде времето за нова световна сила.