Англия се превръща във второстепенна футболна сила

Англия за пореден път  трябваше да изпие горчивата чаша на международния провал. Англичаните отидоха на Световното първенство, изиграха два прилични мача и вече са на път да отпаднат.  Англичаните доминираха в мачовете си срещу Уругвай и Италия, но в крайна сметка загубиха. 

Далеч не можем да кажем, че уругвайците и италианците са показали някакъв бляскав футбол, но в крайна сметка чрез добра организация и тактическа постройка успяха да надиграят англичаните. Не може да се каже, че са разполагали и с по-добри футболисти. Да, Луис Суарес и Единсон Кавани са феноменални нападатели. Да, Пирло е футболен феномен, а Балотели качествен нападател. Но не може да се каже, че Стъридж, Руни, Джерард, Кейхил и Стърлинг им отстъпват като колектив. Истината е, че Англия много отдавна изгуби умението си да побеждава големи съперници. На всеки Мондиал отборът стига до там, където срещне сериозен опонент. Единственият наистина солиден отбор, който англичаните са побеждавали през последните 20 години на Мондиал, е този на Аржентина през 2002 г. Тогава обаче аржентинците  бяха изпаднали в криза и отпаднаха още в групите.

Днес Англия не може да победи голям опонент. В повечето случаи отбора излиза, играе добре и губи геройски, било след много пропуски или дузпи. В Англия сякаш има нещо сбъркано, което така и не може да бъде поправено. Споменът за последното  силно представяне на Албиона на Световно първенство все повече избледнява. През 1990 г. англичаните достигнаха до полуфинал, а последната и единствената им титла датира чак от 1966 г. Така те се превръщат в залиняваща сила, която така и не може да надмине своя ръст. През последните години англичаните винаги бяха поставяни сред фаворитите за световен шампион, разполагайки с прекрасни генерации и винаги разочароваха. Най-покъртителен е случаят от 2006 г. Тогава те имаха невероятен звезден отбор, в който играеха Джерард, Лампард, Тери, Руни, Фърдинанд , Кол и Бекъм. Тогава те бяха в абсолютния пик на силите си. Целият свят им се прекланяше и изглеждаха като непобедим отбор. Тогава дойде онзи четвърт финал срещу Португалия, в който Руни си изкара глупав червен картон, англичаните трепериха над равенството до края и в крайна сметка загубиха след дузпи.

В Бразилия ние видяхме останките на онзи отбор,  плюс представителите на следващата генерация. Тази Англия бе подценявана от специалистите,  но на хартия изглеждаше доста добре. Напред действаха силни нападатели като Стъридж и Руни, въпреки възрастта си Джерард бе направил силен сезон в Ливърпул, Кейхил и Джагиелка пък са доказани защитници, а Харт е един от най-добрите вратари в света. И в крайна сметка нищо. Два добри мача срещу Италия и Уругвай, загубени заради глупави грешки и неточности в центъра и отбраната. Англичаните се опитаха да играят класическия за тях бърз и физически футбол. И ако напред Руни и Стъридж бяха способни да сътворят нещо, то в средата си пролича, че Джерард е твърд възрастен. Той  често бъркаше при разиграванията и физически бе неспособен да печели единоборствата. Хендерсън пък няма опита и самочувствието да покрива неговите грешки. В защита  пък положението бе отчайващо. Кейхил и Джагиелка нямаха абсолютно никакъв синхрон по между си. Първият направи прекрасен сезон за Челси, но в Бразилия бъркаше доста леко в някои ситуации, а бранителят на Евертън сякаш просто няма класата да бъде титулярен защитник на Англия. Младите Стърлинг и Баркли имаха своите проблясъци, но не успяха да покажат някакво постоянно ниво. Общо взето англичаните имаха силно нападение и некоординирани защита и халфова линия. Всичко това позволи на Уругвай да ги победи с няколко избухвания на Суарес, а на Италия чрез две добре замислени комбинации.

За да победиш англичаните в днешно време е нужно точно това. Добра тактика, няколко по-качествени футболисти и добре подготвен физически отбор. Да, англичаните дойдоха на Мондиала с  много млади и обещаващи футболисти. Повечето от тях обаче изгряха едвам през тази година, благодарение основно на Саутхемптън и Ливърпул, налагайки се като национали в крачка. Самият Рой Ходжсън заяви, че няма голям избор, тъй като английските клубове просто не използват достатъчно англичани. Това е и големият проблем. Към момента Висшата лига на Англия е най-класният шампионат в Европа, но тя е такава, заради чуждестранните футболисти и чужденци. В Англия доста отдавна не се е раждал голям треньор и сегашните величия са Моуриньо, Венгер и Пелегрини. Дори Алекс Фъргюсан беше шотландец. Нормално е те да искат да вземат играчи от своите страни. Ако се замислим колко голям брой качествени играчи изгради Венгер за френския национален отбор през Арсенал, ще разберем защо куца Англия. Никой от големите клубове не е готов да дава шанс на английските юноши, като всички гледат да откраднат някой талант от Испания, Франция или Германия.

Висшата лига е изключително печеливша корпорация, но тя не дава плодове за английския национален футбол. Самият факт, че един не особено доказан специалист като Рой Ходжсън, чието най-голямо постижение е един финал на Лига Европа с Фулъм, е селекционер на Англия е красноречив. Той даде път на младите момчета, но загуби тактически и двата мача от този Мондиал. Все още не е и ясно до колко Стърлинг, Лалана, Баркли, Уелбек и Хендерсън са светлото бъдеще, на което Англия се надява.  Те тепърва ще трябва да се доказват в големите клубове, а от новото поколение единствената доказана звезда е Стъридж.  Така, че английският шампионат не произвежда достатъчен брой местни футболисти и специалисти, че някой да може да се надява на някакъв възход на националите. Местната федерация отдавна обсъжда ограничения около броя на чужденците, които могат да играят в даден отбор, но това би могло да намали интереса към местния шампионат, а с това и притока на големи пари. За английските треньори пък е почти непосилно да се доберат до големите клубове, като не блестят с особен тактически гений. Към този момент единственото по-изпъкващо име е това на Хари Реднап, който обаче никога не е водил някой то големите грандове.

Към този момент Англия има нужда от реформа. Тя има нужда от повече англичани в местния шампионат и много по-добра подготовка на местните специалисти.  Националният тим на страната има нужда и от нова увереност, защото има огромен проблем при сблъсъците с големи противници на международните шампионати. Висшата лига е марката, която представя английския футбол на всякъде по света, но и факторът, който пречи на националния отбор. Докато английският футбол не бъде реформиран изцяло в полза на местните таланти, трудно някога ще видим истински триумф на Англия.