От дискетна мечта с 256 KB RAM до футуристичния свят на изкуствения интелект

На 20 ноември 1985 година, технологичният свят се промени завинаги. На този паметен ден, Microsoft пусна Windows 1.0 – софтуер, който постави първия камък в основите на операционната система, доминираща днес пейзажа на персоналните компютри. За да заработи това чудо на ранната компютърна мисъл, беше необходим процесор 8088, скромните 256 KB RAM и две дискови устройства. Windows 1.0 не беше пълноценна операционна система, а по-скоро графична обвивка върху суровия MS-DOS, която въведе първите плочки на прозорците, падащи менюта и, най-важното, контрол чрез мишката. Една дискета побираше началото на ерата, в която живеем.

Платформата демонстрира забележителна скорост на развитие. Само две години по-късно, Windows 2.0 (декември 1987 г.) въведе революционната концепция за припокриващи се и променящи се по размер прозорци, оформяйки визуалната логика на работния плот, която все още познаваме. По това време на бял свят се появиха и първите издания на офис приложенията Word и Excel, поставяйки крайъгълния камък на офисния софтуер. В началото на 90-те, Windows 3.0 и 3.1 донесоха свежа визия на интерфейса, с въвеждането на програмния мениджър, пълноценни икони и шрифтовете TrueType. Windows 3.11 for Workgroups пък направи истински пробив, позволявайки на обикновените потребители да свързват машините си в peer-to-peer мрежи – практична стъпка към свързания свят.

Август 1995 година донесе златния стандарт. Windows 95 въведе емблематичното меню „Старт“, Explorer-а, лентата на задачите и дългоочакваната поддръжка за 32-битови програми. Системата най-сетне добави поддръжка за дълги имена на файлове и технологията Plug and Play, която драстично опрости свързването на хардуера. Следващите версии, Windows 98 и Windows Me, усъвършенстваха поддръжката за USB и управлението на захранването. Windows 2000 бележи важен вододел, въвеждайки стабилното 32-битово NT ядро с пълна многозадачност и автоматични системни актуализации. Тази стабилност беше кулминирана в Windows XP (2001 г.), която съчета най-доброто от потребителския и бизнес сегмента, печелейки си 13 години официална поддръжка. След краткото, но тежко разочарование, предизвикано от Windows Vista (поради високите ѝ изисквания и нестабилност), Windows 7 (2009 г.) доведе всичко до съвършенство, превръщайки се в еталон за идеалната операционна система за милиони.

В по-късните си издания, акцентът рязко се измести към обединяване на преживяванията. Windows 8 се опита да прегърне света на таблетите с новия стартов екран Metro, използвайки плочки на цял екран вместо класическото меню „Старт“. Този рязанен преход беше смекчен от 8.1, което улесни достъпа до познатия работен плот. През 2015 г., Windows 10 възстанови хибридното меню „Старт“ с "живи плочки" и премина към модела на разпространение „Windows като услуга“, превръщайки DirectX 12 в основен API за модерния гейминг.

Днешният флагман, Windows 11 (октомври 2021 г.), запазва мощното NT ядро, но въвежда коренни промени в потребителския интерфейс и значително повишава хардуерните изисквания. Най-важното обаче е дълбокото проникване на изкуствения интелект. Microsoft ясно очертава пътя към операционна система, базирана на агенти, където интелигентният софтуер ще замени хората в изпълнението на повечето рутинни задачи. От една дискета и 256 KB RAM преди четири десетилетия, Windows извървя внушително пътешествие до една футуристична платформа, задвижвана от AI.