В земното ядро ​​е открит водород, който се равнява на 45 океана

Океаните, които виждаме на повърхността, са само „капка в морето“ в сравнение с онова, което се крие под краката ни. Революционно научно изследване буквално преобърна представите ни за произхода на живота и еволюцията на планетата, разкривайки, че земното ядро е същински космически склад за водород. И ако изчисленията са верни, там долу е „заключена“ вода, чиято маса се равнява на невероятните 45 световни океана.

Учените отдавна си блъскат главите над мистерията защо ядрото на Земята е по-леко, отколкото би трябвало да бъде, ако беше изградено само от чисто желязо. Водородът винаги е бил главният заподозрян, но едва сега експериментално доказателство потвърждава тази хипотеза. Чрез използването на лазерно нагрявани диамантени наковални, изследователите успяха да пресъздадат адските условия в центъра на планетата – налягане от 111 гигапаскала и температури, достигащи главозамайващите 4800 градуса по Целзий.

Резултатите са меко казано стряскащи. Изследвайки пробите с нанотехнологии, екипът открива, че ядрото може да съдържа между 0,07% и 0,36% водород от общата си маса. На пръв поглед това звучи малко, но в мащабите на планетата това означава резервоар, който е между 9 и 45 пъти по-голям от цялата водна маса на повърхността.

Това откритие нанася тежък удар върху популярната теория, че водата на Земята е дошла „отвън“, донесена от ледени комети и астероиди милиони години след раждането на планетата. Напротив – изглежда, че Земята си е „родила“ водата сама, улавяйки водорода още в ранния етап на своето формиране. Този първичен запас е бил погълнат от магмения океан и се е утаил дълбоко в недрата, докато планетата все още е била в течно състояние.

Освен че пренаписва историята на нашия произход, водородът в ядрото е ключът към разбирането на магнитното поле, което ни пази от космическата радиация. Той влияе на циркулацията на материалите дълбоко под мантлията и помага за обяснението на редица геофизични аномалии. Макар учените вероятно никога да не достигнат до тези дълбини физически, тези нови данни ни дават най-ясния поглед към „двигателя“ на Земята.