Войната в Газа: докъде ще доведе офанзивата на Израел

От нощта срещу вторник Израел навлиза с войските си в град Газа - рискована маневра с вероятно ужасни последствия за населението и заложниците.

След продължителни бомбардировки Израел започна наземна офанзива в град Газа - въпреки всички отправени предупреждения, включително от израелски военни. Очакват се тежки сражения с Хамас - организацията, която много западни държави класифицират като терористична. По палестински данни само до вторник сутринта са убити най-малко 35 души. Но офанзивата ще има и далеч по-големи политически и хуманитарни последствия. Ето най-важните въпроси и отговори около нея.

Доколко е засегнат град Газа?

Град Газа и в миналото е бил многократно атакуван от израелската армия, при което са били засегнати и училища, бежански лагери и временни убежища. В края на май т.г. Израел бомбардира училище, превърнато в бежански лагер. По палестински данни при обстрела са загинали 33 души, а десетки са били ранени - предимно деца. Израел твърди, че ударите са били насочени срещу палестински терористи.

Както и в ивицата Газа, инфраструктурата в град Газа също е сериозно повредена. Само в община Газа щетите възлизат на 7,29 милиарда долара, съобщи "Ал Джазира" през април 2024 година, позовавайки се на доклад на ООН и Световната банка. Друг доклад, публикуван през септември от ООН, изброява 36 611 повредени сгради, от които 8578 са напълно разрушени.

Пак по данни на ООН от средата на март 796 000 души са напуснали домовете си, като 95 процента от тях са жители на град Газа.

Колко силна е все още Хамас?

Израел предполага, че в момента в града се намират до 3000 бойци на ислямистката терористична организация. В интервю за ДВ в началото на септември военната експертка Марина Мирон от лондонския "Кингс Колидж" заяви, че е трудно да се прецени колко боеспособна е още Хамас, но е очевидно, че организацията продължава да контролира града и сраженията вероятно ще бъдат тежки и кървави. "Това ще бъде изключително трудна операция, защото Хамас вече няма какво да губи", казва Мирон.

В документ от втори септември еврейско-американската лобистка организация "J-Street" говори за значително отслабване на Хамас. Преди началото на войната военното крило на организацията е разполагало с около 30 000 бойци, организирани в пет бригади и 24 батальона. По данни на израелските въоръжени сили до 23 000 от тези бойци са били убити, а 20 батальона - разбити.

Хамас се е превърнала от паравоенна организация в децентрализирана партизанска група. Въпреки големите загуби, според докладите тя е успяла да набере до 30 000 нови бойци, но повечето от тях са без всякакъв боен опит, казват още от "J-Street".

Какво означава офанзивата за населението?

Според ООН почти всички около два милиона жители на Газа вече са бягали от продължаващата почти две години война, много от тях нееднократно. Сега стотици хиляди хора отново трябва да бягат, а оценките на ООН сочат, че вече разрушеният град може да стане "фактически необитаем" в резултат от тежките бомбардировки.

По данни на израелските военни, към вторник сутринта около 40 процента от цивилните вече са напуснали града. Агенциите информират, че армията е призовала хората в Газа да се преместят в т.нар. хуманитарна зона в южната част на крайбрежната ивица. Но и там неведнъж е имало многократни смъртоносни атаки.

Едуар Бегбеде, регионален директор на УНИЦЕФ за Близкия Изток и Северна Африка, предупреди във вторник за "опустошителните последствия за над 450 000 деца", които и без това са травматизирани и изтощени. Още в края на август ООН и други хуманитарни организации обявиха състояние на глад в административния район Газа, в който се намира и град Газа.

Какво означава офанзивата за израелските заложници?

Наземната офанзива застрашава допълнително и живота на заложниците. В края на август вестник "Джерузалем пост" цитира думите на Абу Обейда, говорител на военното крило на Хамас, междувременно убит от израелската армия, че израелските заложници пребивават при същите опасни условия в бойните зони като бойците на Хамас. Под "бойни зони“ се има предвид град Газа.

Специалният докладчик на ООН за окупираните палестински територии Франческа Албанезе също смята, че животът на заложниците е застрашен от наземната офанзива. "Продължаващата атака за превземане на последните останки от Газа ще застраши не само палестинците, но и останалите израелски заложници", заяви тя на пресконференция в Женева.

Как се приема офанзивата в Израел?

Форумът на роднините на заложниците, държани от Хамас, изрази голяма загриженост заради започналото през нощта завземане на град Газа. След 710 нощи в плен на терористите "тази нощ може да бъде последната за заложниците", се казва в изявление на форума, цитирано от ДПА.

Критиките към войната в Газа и плановете на премиера Бенямин Нетаняху нарастват и сред останалата част от населението на Израел. Постоянно се организират масови протести, като последният беше преди около седмица пред резиденцията на Нетаняху в Йерусалим. Хиляди хора го призоваха да сключи споразумение с Хамас, защото се страхуват за живота на своите близки в случай на превземане на град Газа.

Според актуални проучвания на надпартийния Израелски демократичен институт, около две трети от израелското население подкрепят сключването на споразумение, предвиждащо освобождаването на всички заложници в замяна на прекратяване на боевете и пълно изтегляне на израелската армия от ивицата Газа. IDI отбелязва, че за повечето хора от най-голяма важност е съдбата на заложниците и на собствените им войници, не толкова положението на палестинците.

Как реагира арабският свят?

Реакциите в арабския свят са по-скоро сдържани. В понеделник в Доха се състоя среща на върха на арабските и ислямските държавни и правителствени ръководители, на която някои от тях разкритикуваха действията на Израел в Газа. Домакинът на срещата - катарският емир шейх Тамим бин Хамад ал-Тани, дори обвини Израел в геноцид - обвинение, което бе категорично отхвърлено. А египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси определи Израел като "враг" - въпреки мирния договор, сключен между Израел и Египет през 1979 година.

Но не всички политици, присъстващи в Доха, се съгласиха с остротата на формулировките и в крайна сметка заключителната декларация съдържа искането "да се предприемат всички възможни правни и ефективни мерки, за да се попречи на Израел да продължи действията си срещу палестинския народ". Освен това се заявява, че "всички държави" трябва да "преразгледат дипломатическите и икономическите си отношения с Израел" и да предприемат правни действия срещу страната.

Не е изключено някои държави като Обединените арабски емирства или Бахрейн да предприемат и следващи стъпки, заяви в интервю за ДВ Филип Динстбир, ръководител на регионалната програма за страните от Персийския залив на фондация "Конрад Аденауер". Преди няколко години двете държави подписаха споразумения с Израел за нормализиране на отношенията, но те вероятно не са готови да поддържат тези споразумения на всяка цена, казва Динстбир.