Си Дзинпин повдига въпроса за Тайван в телефонен разговор с Доналд Тръмп

Китайският президент Си Дзинпин използва последния си телефонен разговор с президента на Съединените щати Доналд Тръмп, за да повдигне въпроса за Тайван и да изложи ясно позицията на Пекин по темата, казаха по-рано тази седмица двама американски експерти по въпросите на Тайванския проток.

Тръмп и Си разговаряха по телефона в понеделник, като според отделни изявления на двете правителства не беше оповестено коя страна е инициирала разговора.

В описанието на разговора си в Truth Social Тръмп не спомена, че въпросът за Тайван е бил засегнат, а прессекретарят на Белия дом Каролайн Левит каза пред репортери, че разговорът със Си е бил фокусиран върху търговията.

Си обаче беше цитиран в публикувана статия на държавната агенция Синхуа, като казва, че е подчертал „принципната позиция на Китай по тайванския въпрос, подчертавайки, че връщането на Тайван към Китай е неразделна част от следвоенния международен ред“ по време на разговора.

„Отбелязвайки, че Китай и САЩ са се били рамо до рамо срещу фашизма и милитаризма, Си каза, че предвид настоящите обстоятелства е още по-важно двете страни да защитават съвместно победата във Втората световна война“, се казва в информацията на Синхуа.

В същата статия Синхуа цитира и Тръмп, който хвали Си като „велик лидер“ и заявява, че Китай е „голяма част от победата във Втората световна война“.

Според Синхуа Тръмп също е подчертал, че САЩ „разбират колко важен е тайванският въпрос за Китай“.

Попитан за ролята на Тайван в последния разговор между Тръмп и Си, Ричард Буш, бивш председател на Американския институт в Тайван и настоящ старши сътрудник (нерезидент) в института „Брукингс“, заяви, че това вероятно е последващо обаждане, след като двамата не са обсъдили Тайван при срещата си на върха в Пусан на 30 октомври в Южна Корея.

„Възможно е по време на срещата в Пусан, когато Тайван очевидно не е бил обсъждан, да е било разбрано, че ще има последващо телефонно обаждане, което ще включва внимание към Тайван“, каза Буш.

Буш заяви, че фокусът на Си върху сътрудничеството през Втората световна война е ключов елемент от китайския наратив за Тайван, макар и исторически погрешен.

„Свързването на сътрудничеството между САЩ и Китай през Втората световна война с въпроса за Тайван беше ключова тема в честванията на КНР за възстановяването на китайската юрисдикция над Тайван“, каза Буш.

„Разбира се, именно Република Китай (Тайван) беше този съюзник на САЩ, който пое юрисдикцията на 25 октомври 1945 г.“

Правителството на Република Китай, ръководено от лидера на Гоминдан Чан Кайшъ, пое контрола над Тайван през октомври 1945 г., но не се отказа от управлението на континентален Китай до 1949 г., след като загуби гражданската война срещу комунистите на Мао Дзъдун.

Китайската народна република (КНР) беше създадена едва през октомври 1949 г.

Междувременно Бони Глейзър, управляващ директор на Индо-тихоокеанската програма във Фондация „Германски маршалски фонд“ в САЩ, на свой ред заяви, че телефонният разговор в понеделник може да е бил иницииран от Тръмп, защото американският лидер може би е искал „да потърси помощ от Си“, предвид последното внимание, привлечено от предложението за план за мир между Русия и Украйна.

„Вероятно Си е решил да използва случая, за да направи изявление относно Тайван“.

Според Глейзър, Тръмп разбира, че Тайван „е тема с много силен заряд в отношенията между САЩ и Китай“ и е бил „много предпазлив, когато говори за Тайван, включително когато е бил питан дали САЩ биха защитили Тайван, ако бъде атакуван“.

Откакто пое поста през януари 2025 г., Тръмп не е направил ясни изявления за това какво би направил в случай на китайско нахлуване.

Дългогодишната позиция на САЩ по въпроса е т.нар. „стратегическа неяснота“, която има за цел да възпира Пекин от опит за нападение, без да ангажира Вашингтон с обещание за военна намеса.

Предшественикът на Тръмп, Джо Байдън, обаче публично заяви няколко пъти, че САЩ биха защитили Тайван, ако Китай го нападне.

Всеки път представители на администрацията на Байдън по-късно омаловажаваха изявленията му, подчертавайки, че политиката на САЩ относно Тайван не се е променила.

Предвид различните интерпретации на разговора, дадени от САЩ и Китай, тайванското Министерство на външните работи все още се опитваше да установи какво точно се е случило.