Само театър във Венецуела? Какво всъщност искат САЩ.

След като беше отвлечен държавния глава Николас Мадуро, сред населението във Венецуела цари напрежение и несигурност. На места в столицата все още няма ток, а хората се страхуват да излизат навън, казва венецуелският икономист Мануел Съдърланд, който живее в столицата Каракас. За германската обществена медия АРД той съобщава още, че като мярка срещу възможни грабежи супермаркетите временно са ограничили продажбите.

Мадуро е бил предаден от собственото си обкръжение?

Венецуелският политически анализатор Хесус Рензуло от Германския институт за глобални и регионални изследвания GIGA обръща внимание на някои слухове и други сигнали, че е възможно Мадуро да е бил предаден от венецуелското ръководство: „Много вероятно е Николас Мадуро да е бил изтъргуван от собственото си политическо ръководство. Това е някакъв вътрешен театър, който САЩ толерират. А Марко Рубио заяви много ясно, че венецуелското правителство може да прави каквото иска и да казва каквото иска, докато се подчинява на Вашингтон“.

"Театърът", за който говори политическият експерт, си пролича в публичните изявления на вицепрезидентката Делси Родригес, която пое управлението, след като Мадуро беше свален от власт и демонстративно подчерта, че Мадуро е единственият законен президент на страната. 56-годишната юристка от години е най-важният посредник между Каракас и Вашингтон – тя и брат ѝ водеха преговорите със САЩ от името на Мадуро, припомня германската медия.

Според Хесус Рензуло венецуелското правителство следва двойна стратегия. То не желае да променя идеологическата линия, която поддържа от години, затова говори за „антиимпериализъм“ и за „суверенитета на Венецуела“ – но това е само реторика: „Би било много странно политическите фракции в страната изведнъж да заявят, че сега са част от американската сфера на влияние“, казва ученият.

Вашингтон оказва натиск

Но и временната президентка Родригес се намира в много деликатна ситуация. Вашингтон я поставя под натиск, а исканията оттам са съвсем конкретни: Венецуела да скъса отношенията с досегашните си съюзници Русия и Китай, а американските петролни компании да се завърнат във Венецуела - страната, която притежава най-големите петролни залежи в света.

Рубио обаче досега не е поискал Каракас да освободи венецуелските политически затворници. Тъкмо този ясен сигнал за демократични намерения отсъства, коментира Ранзуло. Искано е било само освобождаването на американските затворници.

Ролята на военните е решаваща

В тази напрегната ситуация решаваща е ролята на военните, които са фундаментален фактор на властта във Венецуела. Досега те бяха лоялни към лявото авторитарно правителство на Мадуро, а смяната на режима за тях може да означава загуба на икономически привилегии. Освен това част от военните са отговорни за произволни арести, изтезания и убийства на опозиционери и също би трябвало да носят отговорност пред съда. Министърът на отбраната Владимир Падрино засега застава зад временната ръководителка Родригес, а редиците изглеждат сплотени - поне на пръв поглед, посочва АРД.

Икономистът Съдърланд обаче вижда достатъчно конфликтен потенциал: „Делси Родригес не е популярна сред военните. А те имат и собствени искания. В страната има около 2500 генерали и всички те искат да имат гарантирани облаги“.

Лидерката на опозицията Мачадо остана с празни ръце?

В това време опозиционната лидерка Мария Корина Мачадо се намира в изгнание, където очаква своя шанс. Тя успя бързо да спечели подкрепата на мнозинството от венецуелците и да обедини разединената опозиция. През октомври 58-годишната Мачадо получи Нобеловата награда за мир – това беше спорно решение, тъй като тя не се дистанцира от реториката на САЩ за интервенция и открито търсеше близостта на Доналд Тръмп. Но тъкмо американският президент сложи кръст на плановете ѝ, като заяви, че Мачадо не може да разчита на подкрепа, припомня АРД.

Според Хесус Рензуло Мачадо все пак има известен потенциал. Тя може да мобилизира отново своите поддръжници, да ги реорганизира и да упражни натиск отвътре, така че Вашингтон да принуди Каракас да направи демократичен преход чрез свободни избори. Това ще бъде най-критичният и най-трудният процес и неизбежно ще изисква цялостна координация на демократичните сили в страната. Отвън това ще бъде трудно, тъй като много представители на опозицията, които биха могли да мобилизират хората, са извън страната.

Исканията на Тръмп в тези дни ясно показват, че става въпрос за достъп до петролните резерви на Венецуела и за геополитическо влияние в региона. Досега липсват искания за демократични реформи или свободни избори. Очевидно е, че Венецуела трябва да се върне в сферата на влияние на САЩ под ръководството на правителство, което е готово да си сътрудничи с Вашингтон – независимо дали тона правителство има демократична легитимност или не, посочва още АРД.

Автор: Ане Демер ARD