The Hill: Докато Путин се занимава с руснаците в Украйна, Китай превзема Далечния изток без бой

Руският президент Владимир Путин, който започна пълномащабно нахлуване в Украйна под лозунга за възстановяване на имперското величие на Русия, може в крайна сметка да остане в историята като политикът, превърнал Русия в икономически васал на Китай.

Това мнение беше изразено в колонка за The Hill от Дейвид Кириченко, научен сътрудник в британския мозъчен тръст Henry Jackson Society.

Авторът твърди, че войната срещу Украйна не само изчерпва руската икономика и военен потенциал, но и засилва влиянието на Пекин върху Москва. Според него Кремъл се опитва да проектира образ на равноправен съюз между Русия и Китай, но реалността е съвсем различна.

Кириченко отбелязва, че колкото по-дълго продължава войната, толкова по-зависима става Русия от Китай икономически, технологично и стратегически. Той подчертава, че Пекин постепенно увеличава подкрепата си за руската военна машина, като едновременно с това получава по-голямо влияние над партньора си.

В статията се посочва, че днес Русия разчита в голяма степен на Китай за електроника, промишлено оборудване, автомобили и технологии с двойно предназначение. Западните санкции и разривът с много международни пазари, пише авторът, на практика превърнаха Китай в основна икономическа опора на Москва.

Тази зависимост става особено забележима в енергийния сектор. Кириченко посочва, че Пекин все още не се е съгласил да реализира газопровода „Силата на Сибир 2“, който е критичен за Русия, след като загуби значителен дял от европейския пазар на газ. Китай продължава да иска значителни отстъпки, възползвайки се от отслабената позиция на Кремъл.

Авторът подчертава промените, настъпващи в руския Далечен изток. Поради демографските проблеми и липсата на инвестиции, регионът е все по-интегриран в икономическото пространство на Китай. В някои региони на Сибир и Далечния изток местните жители и служители вече гледат на Пекин като на източник на решения на проблеми, които Москва не е в състояние да разреши сама.

„Китай не е необходимо официално да анексира руска територия, за да доминира. Икономическата зависимост, финансовият ливъридж и регионалната интеграция могат да постигнат това, което някога изискваше военно завладяване“, заключава експертът.

Авторът отбелязва, че дори ако Русия постигне по-нататъшни териториални придобивки в Украйна, тя може да се сблъска с катастрофални дългосрочни последици. Той твърди, че прекъсването на икономическите връзки с Европа заради имперски амбиции все повече обвързва Москва с отношения, в които Пекин има последната дума.