След победата при Сливница българската армия преминава в контранастъпление. На 10 ноември 1885 г. българските части разбиват сръбските сили при Драгоман, а отстъпващите подразделения се насочват към Цариброд.
На 11 ноември авангардът на българския Западен корпус започва настъпление към района на града. В боевете участват сръбски части от Дунавската и Моравската дивизия. Сраженията се разгарят по пътя към Цариброд и при височините около Нешков връх.
Боевете продължават два дни
На 11 и 12 ноември българските войски атакуват сръбските позиции, като боевете са сред най-тежките в кампанията след Сливница. На 12 ноември българските части овладяват Цариброд и изтласкват сръбските подразделения към Пирот. Градът, който днес носи името Димитровград, се намира на територията на Сърбия.
Българската победа при Цариброд отваря пътя за следващото настъпление. На 13 ноември сръбските сили се оттеглят към Пирот, а на 14 и 15 ноември българската армия води решително сражение и овладява града.
Паметта за сражението
Победата при Цариброд остава трайно в паметта на местното население. В началото на XX век 12 ноември е отбелязван като празник на града, с панихида за загиналите и тържествено поклонение пред военните гробове.
В телеграма до вдовицата на капитан Иван Златев, загинал в боевете, кметът Връдловски пише:
„Днес царибродските граждани отдават заслужена почит на геройски падналия Ваш незабравим съпруг капитан Златев.“
Сраженията при Цариброд са част от българското контранастъпление, което променя хода на Сръбско-българската война. След овладяването на Пирот на 16 ноември е сключено примирие.
Източници: bta.bg, btvnovinite.bg
Четете ни и в Google News Showcase
Абонамент за Факти.БГ в Google Alerts
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Сатана Z
00:40 12.11.2026
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Горски
На 12 септември България е уведомена за мобилизацията в Сърбия, извършена, „за да запази равновесието“ на Балканския полуостров. Сръбските искания са за признаване на Съединението срещу отстъпване на Видин, Трън и Радомир, за които в Сърбия се твърди, че са населени със сърби. Главната цел на Сърбия е да постави под свой контрол столицата София, като по този начин отреже окончателно връзката на България с македонските земи.
Австро-Унгария подкрепя сръбските искания, но предпочита конфликтът да бъде решен по мирен път. Германия и Русия предпочитат на този етап да не се месят пряко, но руските вестници публикуват статии, в които се разглеждат „справедливите компенсации“, които се очаква да получи Сърбия. Някои от печатните издания осъждат Русия с думите: „Русия ще изгуби България!“
Много добре са знаели сръбските войници какво правят ! Пет години клал Милан е" обработвал" общественото мнение и още 81 година ни е точил ножа но напук на Великите сили България е победител в тая кампания!
00:42 12.11.2026