Украйна отхвърли исканията на Путин, които според Киев се равняват на капитулация

Приключилите вчера двудневни преговори между Русия и Украйна, които се състояха в Абу Даби (ОАЕ) с посредничеството на САЩ, са водеща тема в световния печат днес, предаде БТА.

Великобритания

Още новини от Украйна

Мирните преговори за войната Украйна приключиха с договорена размяна на военнопленници между украинската и руската страна, но без пробив, отчита британският в. "Файненшъл таймс". Дискусиите, в които участваха Русия, Украйна и САЩ, се фокусираха върху гаранциите за сигурността след войната, пише изданието, посочвайки, че според украинския президент Володимир Зеленски е възможно да бъдат разменени по 1500 души от двете страни.

"Руснаците дойдоха с много, много строги инструкции и беше трудно да се смекчи тонът на дискусията", заяви след преговорите Давид Арахамия, един от украинските преговарящи, цитиран от "Файненшъл таймс". "Но начинът, по който представителите на САЩ структурираха разговора, като се фокусираха върху следвоенната картина и за двете страни, според мен отвори диалога и започнахме да работим по-продуктивно", допълва той. Арахамия добави, че е налице "добър импулс за намиране на решение преди Нова година".

Специалният пратеник на Вашингтон Джаред Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп, заяви, че през двата дни на преговорите е постигнат напредък по отношение на следвоенните гаранции за сигурност за Украйна, но добави, че докато двете страни не уредят териториалния си спор, споразумение не може да бъде постигнато, посочва "Файненшъл таймс".

Британският вестник акцентира, че въпреки оптимизма на САЩ относно евентуално мирно споразумение Русия не е показала в Абу Даби, че е готова да направи компромис с някое от исканията на президента си Владимир Путин, за да прекрати мащабната си война в Украйна. Владимир Медински, главният преговарящ от страна на Москва, заяви, че Русия ще си запази всяка педя земя "по един или друг начин“.

Изискванията на Путин включват Украйна да се оттегли от участъка от фронтовата зона в Донбас, който е под нейния контрол, както и от други две области, частично окупирани от Русия. Настояването на руския президент да завладее още украинска територия, дори когато напредъкът на армията му на бойното поле е забавен, остава една от основните пречки, подчертава британското издание. Украйна отхвърли исканията на Путин, които според Киев се равняват на капитулация.

Европа е притеснена от опитите на Москва да преобразува архитектурата на сигурността на континента, включително чрез налагането на практика н забрана за приемането на нови членове в НАТО и принуждаване на алианса да изтегли войските и военната си техника, разположени на източния му фланг, подчертава "Файненшъл таймс". Русия отказа да се срещне с пратениците на ЕС и НАТО в Абу Даби, които проведоха преговори единствено с делегациите на САЩ и Украйна, допълва вестникът.

Изданието отбелязва, че вчера Зеленски е приветствал сигналите от САЩ, че Вашингтон би бил готов да приеме европейско участие в бъдещи мирни преговори. Той добави, че се нуждае от "конкретни отговори" относно гаранциите за сигурността на Украйна от Къшнър и другия специален пратеник на Тръмп - Стив Уиткоф.

От друга страна, украинският президент заяви, че може да има шанс за пробив в преговорите за прекратяване на войната още тази година, след като пристигна в Ирландия след преговорите в Абу Даби, пише британският в "Гардиън".

"Сега наистина съществува такава възможност, когато всички участници, ангажирани в момента в преговорния процес, искрено искат да постигнат резултат преди 2027 г.", заяви Зеленски, цитиран от "Гардиън". Очаква се той да се срещне със специалните пратеници на президента на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, след като те се завърнат от среща с руския президент Владимир Путин в Москва.

"Важно е, че американците отлетяха при Путин с конкретни предложения", подчерта Зеленски. "Много бих искал да се върнат в Дъблин с конкретни резултати", заяви той, цитиран от "Гардиън". Зеленски добави, че Украйна се надява на конкретни резултати по отношение на края на войната още тази година, но че много ще зависи от подхода на САЩ към Москва.

Според генералния секретар на НАТО Марк Рюте разговорите в Абу Даби са показали, че позициите на САЩ, Украйна и Европа са "напълно съгласувани и единни", отбелязва британското издание. Рюте отбеляза, че сега от Русия зависи да покаже, че "е готова да играе по правилата".

САЩ

САЩ призовават Русия да включи Европа в преговорите за Украйна, е водещият акцент по темата за преговорите в Абу Даби на американския в. "Ню Йорк таймс". След края на поредния кръг преговори пратениците на президента Доналд Тръмп заявиха, че ще отпътуват за Москва, докато Кремъл настоява за обсъждане на европейската архитектура за сигурност, посочва изданието.

На първите преки преговори между Русия и Украйна след деветмесечно прекъсване преговарящите се споразумяха за мащабна размяна на военнопленници, както се е случвало след почти всеки кръг от разговори досега, но постигнаха малък напредък по основните въпроси, които ги разделят, включително плана за следвоенната сигурност в региона, отбелязва друго американско издание - "Вашингтон пост".

Според гледната точка на този вестник двудневните разговори в Абу Даби са разкрили задълбочаващо се разминаване между американската и европейската визия за подхода към Русия в преговорите. На свой ред Москва приветства предложението на пратениците на президента Доналд Тръмп да започне обсъждане на това как би изглеждала архитектурата на сигурността след войната - едно от отдавнашните искания на Кремъл, акцентира "Вашингтон пост". Киев и европейските му съюзници обаче са обезпокоени от перспективата за европейски ред за сигурност, изготвен по руски проект.

И Русия, и Украйна искат да знаят "как ще изглежда тяхната система за сигурност", ако войната приключи, отбеляза вчера американският пратеник Джаред Къшнър, цитиран от "Вашингтон пост". "Казахме на руснаците, че очевидно имат своите желания и своите опасения и успяхме да ги обсъдим по време на тази среща", каза той. "Но също така им казахме, че трябва да предложат допълнителни мерки за деескалация и други предложения, ако искат Европа да ги приеме по благоприятен начин. Реалността е, че в момента между страните няма доверие", се допълва в изявлението на зетя на Тръмп, на което се позовава американският вестник.

Предложението на Къшнър използва като модел вече несъществуващия Съвет НАТО - Русия, за да даде на Москва глас в консултациите по въпросите на сигурността на континента, което е дългогодишна цел на руския президент Владимир Путин, отбелязва "Вашингтон пост", припомняйки предупрежденията на някои европейски представители, че този подход носи риска да се легитимира тезата, която Путин отдавна защитава, че пълномащабното нахлуване е било необходимо, защото сигурността на Русия е била застрашена от нарастващата роля на НАТО в Украйна.

Европейските представители, обезпокоени, че САЩ могат да обсъждат континенталната сигурност без тяхно участие, изпратиха екип от високопоставени служители в Абу Даби, но те не бяха включени в тристранните разговори, посочи американският вестник.

Къшнър от своя страна заяви, че една от целите на днешното му посещение с Уиткоф в Москва е "да видим дали можем да включим европейците“ в бъдещите преговори". По думите му НАТО и Европейският съюз биха били "неразделна част" от следвоенната структура за сигурност, но "очевидно нещо не работи, поради което вече сме в петата година на най-дългата война, която Европа е виждала от много време насам", обръща внимание "Вашингтон пост".

Къшнър определи разговорите в Абу Даби като трудни и изтощителни, но все пак продуктивни. Русия отдавна се стреми да има по-голяма роля при определянето на европейската архитектура на сигурност. През 2021 г., само няколко месеца преди пълномащабното нахлуване в Украйна, тя представи списък с искания към Запада, целящи коренно пренаписване на съвременната европейска система за сигурност, припомня "Вашингтон пост"..

Двата документа, единият адресиран до Вашингтон, а другият до НАТО, бяха представени на заседание на вече несъществуващия Съвет НАТО-Русия и включваха забрана за по-нататъшно разширяване на НАТО на изток и връщане към положението отпреди 1997 г., преди Алиансът да приеме нови държави от бившия Източен блок, включително Полша. Тези искания бяха отхвърлени от Запада като неприемливи, а седмици по-късно Русия изпрати войски в Украйна, въпреки уверенията на високопоставени руски представители, че няма намерение да напада съседната държава, посочва изданието.

Няма признаци Русия да се е отказала от тези искания, които обобщават натрупани през годините претенции след разпадането на СССР и загубата на влиянието, с което Москва определяше посоката на развитие на съседните държави, е оценката на вестника.

Членове на руската делегация публично продължават да повтарят, че никакво споразумение няма да бъде приемливо за Русия, ако не бъдат разгледани тези "първопричини" - отдавнашен евфемизъм за исканията чуждестранни войски и мироопазващи сили на НАТО никога да не стъпват в Украйна, Киев да се откаже от стремежа си за членство в алианса, да ограничи военните си сили и да изтегли войските си от източните украински области, които Путин обяви със закон за "нови територии", въпреки че руските сили не успяха да ги завземат изцяло по военен път, обобщава "Вашингон пост".

Киев многократно е заявявал, че тези искания са неприемливи и биха дали на Русия възможност да продължи агресията си, оставяйки Украйна неспособна да се противопостави на бъдещо нападение, припомня американският вестник.

Франция

Преговорите в Абу Даби бяха осуетени от непреклонната руска позиция, е мнението на френския в. "Фигаро". Не е изненадващо, че с изключение на приветстваното споразумение за размяна на военнопленници, преговорите в Абу Даби приключиха без съществен резултат, отбелязва вестникът.

Разбира се, имаше видими основания да се вярва в успех, тъй като моментът изглеждаше благоприятен, посочва "Фигаро". Тръмп винаги е бил човек, който бърза, но след загубата си на изборите, с наближаващото встъпване на демократически Конгрес през януари, той повече от всякога се нуждае от бърз дипломатически успех, смята изданието.

Същото важи и за неговите пратеници Джаред Къшнър и Стив Уиткоф, инвеститори в недвижими имоти, превърнали се в своеобразните Чип и Дейл на американската дипломация, които догодина може и сами да се окажат под натиск заради потенциални конфликти на интереси, отбелязва вестникът.

Друго френско издание - "Монд", посочва, че Кирило Буданов, началник на канцеларията на украинския президент Зеленски, е изглеждал почти развеселен, когато се е изправил лице в лице с руски пратеници. "Изглеждаше, сякаш Буданов разпознава поредната провокация на Владимир Путин", пише "Монд".

На двудневните преговори с цел постигане на напредък към мир между Русия и Украйна Буданов се срещна с Дмитрий Минаев, ръководител на контраразузнаването на руската Федерална служба за сигурност (ФСС) и с още един член на руската делегация, отбелязва френският вестник. Според украинското разузнаване именно Минаев е организирал опит за убийството на Буданов през 2019 г., припомня "Монд".