23 млрд. евро обърнаха бюджета на ЕС за 2015 г.

По традиция отново забуксуваха споровете за годишния бюджет на ЕС, които се провеждат в края на всяка година, съобщава АП.

Правителствата на държавите-членки от ЕС и Европейският парламент не успяха да се споразумеят за приходите и харчовете. Препъни камъкът отново се оказаха влачените от години неразплатени сметки за 23 млрд. евро. При изслушването си пред депутатите европейският комисар по бюджет и човешки ресурси Кристалина Георгиева обеща да предложи механизъм за уреждане на проблема.

Георгиева посочи, че ще поиска корекция за бюджета на ЕС за 2013 година, както и да бъде използван резервът за спешни случаи, за да бъдат платени 23-те млрд. евро задължения, заложени в европейския бюджет, но останали неразплатени. За да бъде избегнат проблемът в бъдеще, е важно да бъде направен междинен преглед на Многогодишната финансова рамка (за периода 2014 – 2020 година), който ще помогне за по-ефективното разходване на европейските средства.

Европейският парламент искаше увеличение с 8% до 146 млрд. евро на бюджета за 2015 г.

В същото време правителствата на държавите-членки бяха склонни на ръст от 3,3% до 140 млрд. евро.

Спорът поставя на карта милиарди евро, които трябва да подкрепят както най-бедните региони от ЕС, така и върхови технологии като зелена икономика.

Преговорите ни позволиха да скъсим дистанцията между позициите си, което трябва да ни позволи да продължим да преговаряме на основата на ново предложение на Комисията, каза италианският държавен секретар по икономическите въпроси Енрико Дзанети, чиято страна е ротационен председател на ЕС.

Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги застана в понеделник пред депутатите от икономическата комисия на ЕП, за да коментира развитието на финансовите пазари в ЕС през последните месеци. Беше повдигнат въпросът за различията във финансовите пазари в страните от Еврозоната и как това затруднява работата на централната банка.

Кризата в последните години доведе до пазарна фрагментация – увеличените рискове за фалит както на държави, така и на компании, ограничи достъпа им до чуждестранни инвеститори и ги принуди да разчитат за финансиране на техния местен пазар.

Така условията на кредитиране в определена страна могат съществено да се различават от тези в друга,

което прави по-сложно провеждането на единна парична политика от ЕЦБ за цялата Еврозона.

Представителите на Парламента и на Съвета се опитаха за последен път да намерят компромис относно бюджетите на ЕС за тази и следващата година. Депутатите искат да бъдат уредени неплатените сметки за 2014 г. и да се осигурят достатъчно средства за инвестиции и приоритетни политики като изследванията.

След провала на преговорите Европейската комисия ще трябва да представи ново предложение.