Третият кръг на преговорите между Куба и САЩ приключи внезапно

САЩ и Куба завършиха третия кръг от преговорите за повторно установяване на дипломатически отношения внезапно. Още с обявяването на срещата, без пробив по проблемните точки и в атмосфера на нарастващо напрежение около Венецуела, бе сложен край на разговорите пише в. "Ню Йорк Таймс".

Една малка група американски представители, водена от Роберта Джейкъбсън, помощник държавен секретар за Западното полукълбо и висш дипломат за Латинска Америка, пристигна в Хавана в неделя и се срещна с кубинските си колеги в понеделник.

Преговорите завършиха без никакво обществено обсъждане въпреки по-ранните изказвания на висши служители в Държавния департамент, планиращи отворен тип среща, която можеше да продължи до средата на седмицата.

Кубинското външно министерство публикува кратко изявление във вторник, с което потвърди за срещата и обяви, че тя е била проведена в "професионална атмосфера." „Преговорите ще продължат и в бъдеще“, се казва още в изявлението.

Джен Псаки, говорителката на Държавния департамент, направи подобни коментари във Вашингтон, като заяви, че дискусиите са били "позитивни и конструктивни" и че е постигнат напредък, но отказа да каже по кои точки.

И двете страни работеха по споразумение, с което да определят дата за отваряне на посолствата им съответно в другата страна преди държавните глави да комуникират на високо равнище на срещата на двете Америки в Панама на 10-11 април, на която президентите Барак Обама и Раул Кастро планират да присъстват.

Макар Обама да заяви, че се надява посолствата да бъдат отворени преди заседанието на върха, Джен Псаки сякаш се отдръпна от това очакване, заявявайки: "Не мисля, че сме направили график или сме задали краен срок това да се случи."

Тя добави: "Очевидно трябва да се постигнете напредък по тези конкретни въпроси и да се получи съгласие за това, което трябва да се направи. Очевидно е, че ние ще продължим да работим за това."

Кубинското изявление във вторник пък дойде, след като Кастро пристигна в столицата на Венецуела - Каракас, за среща на страните с ляво управление в израз на солидарност с венецуелския президент Николас Мадуро.

Мадуро предизвика патриотичните настроения във Венецуела, след като Вашингтон нарече страната "извънредна заплаха" за националната сигурност на САЩ и наложи нови санкции на няколко военни и правителствени служители, обвинявайки ги в нарушаване на човешките права и демократичния процес.

Предишните кръгове на преговорите между САЩ и Куба привлякоха голямо медийно внимание, но този път не им бе отдадено голямо значение и медиите се фокусираха върху посещението на Раул Кастро във Венецуела - основния икономически партньор и благодетел на Куба.

Те акцентираха и на писмото, отправено от бившия президент на страната Фидел Кастро, което осъжда американските "заплахи и санкции" срещу най-близкия социалистически съюзник на островната страна.

В речта си Раул Кастро използва много силни антиамерикански думи срещу президента Обама заради санкциите и всяко предположение, че подобряването на отношенията между Куба и САЩ ще доведе до политическа промяна на острова.

"Съединените щати трябва да разберат веднъж завинаги, че е невъзможно да съблазнят или купят Куба, нито пък да сплашат Венецуела - каза той. - Нашето единство е неразрушимо".

Още преди срещата в Хавана Държавният департамент, който обяви за нея в петък, опита да омаловажи очакванията, като заяви, че тя няма да е натоварена с много задачи и най-вероятно няма да включва медийни изяви.

Основното препятствие за Куба е, че все още присъства в "черния списък" на САЩ със страните, подкрепящи тероризма. Когато Обама обяви през декември, че Съединените щати и Куба ще се стремят да възстановят дипломатическите си отношения, той заяви, че островната страна не трябва да е в списъка и нареди преразглеждане. Куба се оплака и от невъзможността да намери банка за своите дипломатически мисии в САЩ, отчасти и поради заклеймяването й чрез този списък, където присъства от 1982 г.

Повечето анализатори смятат изваждането на Куба от списъка за лесен ход, тъй като страната отдавна се е отказала да подкрепя бунтовници, но забавянето на решението се превръща в причина за спекулации. Според някои от тях, администрацията на САЩ не е намерила начин да премахне Куба от списъка заради силното републиканско влияние в Конгреса.

Дори и Обама да разреши отстраняването на Куба от списъка, това може да стане едва след 45 дни гратисен период, по време на които Камарата на представителите и Сенатът трябва да решат дали да подкрепят искането или не. Имайки това предвид, Куба няма да бъде изключена от списъка преди срещата на върха.

Този месец Испания поиска помощ от САЩ, за да получи от Куба двама укриващи се членове на баската сепаратистка организация. Въпреки че доклад на Държавния департамент от 2013 г. отбелязва репатрирането на няколко членове на групата на баските в Испания, решението на Куба да позволи на някои от тях да останат на острова бе използвано отчасти да оправдае присъствието на Куба в терористичния списък.

Някои политически наблюдатели смятат, че би било прибързано да се обсъжда напредъкът, постигнат по време на разговорите, имайки предвид, че страните не са имали нормални отношения от десетилетия. Освен това те ще продължават да се срещат и да преговарят въпреки различията по отношение на Венецуела и други въпроси.