Разкриха как американските служби са подслушвали френските президенти

Американските служби вероятно са шпионирали френските президенти и други висши правителствени служители, използвайки съвременна техника, инсталирана на покрива на американското посолство в Париж, съобщиха френските медии, цитирани от Интерфакс.

Информацията е съгласувана с журналиста Жан – Марк Манаша, който е специализиран във въпросите с разузнаването. Още през 2013 г. той публикува своите наблюдения върху американското посолство.

Според него в периода 2004-2005 г. на покрива на американското посолство е бил извършен ремонт, след който се е появила нова пристройка, приличаща на допълнителен етаж.

В действителност строителите са инсталирали прегради от лек материал, докато просто са пребоядисвали прозорците и стените. В тези прегради са били инсталирани устройства, които могат да прихващат телефонни разговори. Смята се, че точно на покрива са дежурили служители на службите, които са събирали информация от разговорите на френските президенти. На този обект са работили сътрудници на АНС и ЦРУ.

Самото американско посолство се намира на изключително удобно място за тази цел. В близост до него са Елисейския дворец, френското министерство на външните работи и местния парламент.

Радио Европа 1 подчертава, че последния етаж на американското посолство наистина изглежда съмнителен, тъй като въобще не съвпада с цялостния вид на сградата.

Във вторник френския вестник „Либерасион“ публикува информация от „Уикилийкс“, според която трима френски президенти – Жак Ширак, Никола Саркузи и Франсоа Оланд са били подслушвани от американските служби в периода между 2006 и 2012 г.

Френският парламент одобри спорен проектозакон за разузнаването, който разширява правата на разузнавателните служби. Националното събрание на Франция даде окончателно зелена светлина на проектозакона за разузнаването. Текстът беше подкрепен от мнозинството от социалистите и дясната опозиция, докато радикалният Ляв фронт и повечето еколози гласуваха против.

Законът беше спешно разработен след атентатите в Париж през януари с главната цел да се дадат повече средства на разузнаването за борба срещу тероризма, но срещна сериозен отпор заради ограничаването на много лични свободи. Текстът предвижда правото без съдебно разрешение да бъдат подслушвани заподозрени лица със средствата на новите технологии, създаване на т.н. "черни кутии" за филтриране на комуникацията в интернет и следене на обкръжението на потенциални терористи.

По време на дебатите френският вътрешен министър Бернар Казньов увери, че няма връзка между шпионските практики на САЩ и новия закон. Въпреки това стотина депутати се готвят да сезират Конституционния съд.