Бъдещето на Куба?

Субкоманданте Маркос веднъж определи Куба като последната национална държава в Латинска Америка - визирайки факта, че от всички страни в този регион само тази република повече или по-малко е независима в своите решения. Тук има опасност да отидем в безкрайната дискусия за диалектиката, но ми се струва по-важно да попитаме - какво за нас днес е стойността и значението на кубинския проект?

Това пита за интернет списанието „Лива“ Леонид Грук.

Според него можем да започнем от стандартните клишета като „Ляв Ватикан“ или „Ляв авалон“, за да преминем към непропорционалното съотношение на населението на Острова на Свободата с неговия накърнен от десетилетното икономическо ембарго икономически потенциал, за да завършим със значителната тежест на страната на международното поле. Можем да посочим социалните и хуманитарните постижения на революцията.

Защо ни е нужно? Дали това може да убеди привържениците на свободния пазар в правотата и постиженията на Куба?

Накрая можем да намерим оправдание за кубинския проект в изначалната революционна романтика, позната ни от снимките, които се показват по изложбите.

Всеки път се забавлявам, че как световните медии се радват и огорчават при новината за реформи в Куба.

Всяко поредно съобщение за „либерализация“ кара журналистите радостно да разсъждават за неумолимия ход на пазарните реформи и веднага след това да изпадат в униние, определяйки кубинските реформи като „твърде предпазливи“, „половинчати“ и „непоследователни“.

Това разочарование сред контролираните от неолиберализма медии отново ме убеждават, че кубинската революция е жива и тя все още се опира на масите, които не искат шокови мерки и резки промени в икономическата сфера. Партията и правителството внимателно експериментират с частния сектор в селското стопанство и в сферата на обслужването. Не трябва да забравяме, че Куба зависи много от външна помощ. Падането на световните цени на петрола нанесе сериозен удар на икономиката на Венецуела. Страната е основен политически партньор и главен доставчик на нефт за Куба, а получава обратно висококвалифицирани медицински кадри и услуги.

Цената на експортните продукти на Куба – на първо място, никелът – зависи от световната конюнктура на пазарните цени. Наложеното от САЩ ембарго допълнително затруднява износа. Развитието на пристанищата също зависи от свалянето на търговската блокада.

Първата вълна от кубински емигранти в Маями обаче е твърд поддръжник на запазването на блокадата.

Но Куба е жива. Тя не е тази от първите години на революцията с брадите и автоматите, но и тази късната Куба,която беше машата на СССР в Африка и готвеше въстаници за Латинска Америка. Това не е Куба от съветските филми от епохата: „ТАСС е упълномощен да заяви“, не и от „специалния период на революцията“, който едва не завърши с гладна смърт..

Но идеите за социална справедливост са още живи в общественото съзнание на Острова на свободата. Редките новини за „партийните дебати“ в западната преса са свързани с бунта на интелектуалците срещу големите отстъпки за частния сектор.

Фидел стана на 90 години. Хората плачат,когато го видят. Той е смятан за живата история на Острова. Неговият брат Раул Кастро вече заяви, че ще се оттегли през 2018 г. и основният въпрос е дали Мигел Диас-Канел, който е смятан за приемник, дали ще може да запази властта.

Очевидно е, че след половинвековната епоха на Кастро Комунистическата партия на Куба иска да осъществи приемственост в предаването на властта по образец на Китай. Младото поколение ще бъде натоварено да се грижи за бъдещето на страната.

Аз искрено им желая успех в това начинание.

Със съкращения...