Свръхоръжията на Русия

Един от най-характерните руски методи за военен бой е използването на тежка артилерия. В Сирия така бе даден тласък на правителствената армия, която беше на ръба след години на тежки сражения. В Украйна пък сепаратистките сили продължават да обменят артилерийски огън с украинските сили.

Това пише в своя анализ за „The National Interest” Робърт Бекхусен.

При сраженията в Ловайск и Дебалцев сепаратистката артилерия нанесе две от най-тежките поражения на Киев по време на войната. На 28-ми януари руската артилерия удари украински военни в най-тежките боеве в региона от месеци. Подкрепяните от Русия сепаратисти все пак твърдят, че те са отвърнали на украинския огън.

„Според наблюдатели украинците се опитват да създадат нови факти по суша, докато техните командири и офицери твърдят, че се опитват да спрат притока на контрабанда към контролираните от сепаратистите региони“, заяви Кристофър Милър от радио „Свободна Европа“.

Според украинския министър на отбраната Степан Полторак Русия е изпратила 1150 артилерийски единици в Източна Украйна. Сред тях има 450 множествено – ракетни установки. В момента, в който украинските войски леко престъпиха в сепаратистката територия, артилерията вече чакаше.

„През последните дни руските окупационни сили извършват масивни удари по цялата контактна линия, използвайки всички налични оръжия“, заяви представителят на Украйна в ООН на 30 януари. Сред тези оръжия има 122 мм. и 125 мм. ракетна система „MLRS ‘Grad“ и танкове. Всички те са забранени от споразумението в Минск.

Използването на тежка артилерия е отражение на факта, че Русия моделира своята армия около артилерията и споделя тази идея с частите в Източна Украйна. Тази доктрина е разработена в имперска Русия и усъвършенствана от СССР по време на Втората световна война.

„Съветската армия беше една артилерийска армия с много танкове. Руснаците структурираха тяхната армия около артилерията“, пишат експертите Лестър Граун и Чарлз Бартълс в „Руския начин на война“.

Това продължава и днес. Русия концентрира повече тежка огнева мощ, насочена към унищожение на вражески единици с математическа точност., когато обстоятелствата налагат това.

Руската артилерия е и донякъде старомодна. Там бавно приеха прецизно насочените ракети, от части заради притеснения, че заглушаването може да повлияе на електронните им взриватели. Подобно оборудване е и скъпо и така Русия все още прилага предпазливо проучване към новите оръжия.

За това може да се мисли и като за един революционен подход към изграждането на една армия. Смята се, че Русия може да запази дадено оборудване за много по-дълъг период, от колкото американската армия. Там предпочитат да ремонтират наличното оборудване с една малка част от цената, необходима за закупуването на ново такова.

Тези оръжия все пак си остават полезни. След това Кремъл може да увеличи своята артилерия с по-малък брой модерни оръжия и евтини разузнавателни самолети. Едно от тези нови оръжия е самоходната артилерийска установка 2С35 „Коалиция – СВ“. Тя използва боеприпаси с висока точност и има автоматизация на ключови системи.

Русия основно се придържа към това, което знае и може най-добре, правейки го евтино. Най-голямото подобрение след Студената война обаче не бяха самите оръдия, а системите за разузнаване и системите за планиране на огъня, насочвайки оръдията към техните цели.

Те работиха с поразителна сила в Украйна. Русия определено може да разчита на своите големи оръдия.