Хърватия се отказва да съди Сърбия за геноцид

Хърватия оттегля делото за геноцид срещу Сърбия пред Трибунала за военни престъпления в Хага, пише днес сръбският вестник „Данас“. Хърватският външен министър Весна Пусич е заявила, че Загреб ще оттегли делото, тъй като с него се инициират емоции, а това е неморално спрямо народа.

„В случая имате две възможности. Едната е да решите някои от проблемите, като изчезналите хора, окраденото имущество и делата за военни престъпления. Другата възможност е дългосрочно да поддържате конфликт от малки размери. Това освен, че е безотговорно към гражданите на двете страни е и неморално”, заявила Пусич.

Още през юли 2010 г., при първото си посещение в Белград след избирането си за президент, хърватският държавен глава Иво Йосипович заяви, че Хърватия би могла да се откаже от делото срещу Сърбия за геноцид, ако отношенията между двете страни се подобрят.

Хърватското правителство все още иска Сърбия да накаже личностите, обвинени за военни престъпления по време на войната от 90-те години. Но сега и двата народа заявяват, че помирението е възможно, години след разпадането на бивша Югославия.

Властите в Загреб внесоха жалба за геноцид срещу Сърбия в Съда в Хага непосредствено след бомбардировките на НАТО в Югославия през 1999 г. В нея се твърди, че Белград е отговорен за „етническо прочистване” на хърватските граждани като „форма на геноцид”, тъй като „директно е контролирал действията на въоръжените си сили, разузнавачите си и различните паравоенни отряди, извършили военни престъпления на територията на Хърватия”.

Според твърденията на Хърватия в този период са убити около 10 000 души, а над 7 000 са затворени в лагери. В жалбата си хърватските власти призовават Белград да накаже всички извършители на военни престъпления, да върне на Хърватия културното й наследство и да плати обезщетение за разрушенията по време на войната в размер, определен от Съда.

През януари 2010 г. Сърбия внесе контражалба за геноцид срещу Хърватия в Международния съд в Хага. Тя е изключително обемна – пет тома, които съдържат детайли от престъпленията извършени срещу сърбите в Хърватия през периода от 1991 до 1995 г., но и обемни исторически данни за периода от 1941 до 1945 г. В този контекст се споменава и масовото избиване на сърби в лагера Ясеновац.

Жалбата ще включва информация за престъпления, извършени срещу етническите сърби в Хърватия в Госпич, Сасик, Пакрачка Поляна, Карловац, Осийек, Павлин Двор, Мадачки Джеп и по време на т. нар. Операция Буря. Съдът ще получи информация за жертвите – не само тези, убити в конфликтите в периода 1991 – 1995, то и за убитите след войната, когато са се опитали да се върнат по домовете си, които са напуснали.

В сръбската контражалба също е се посочва конкретна сума. Според един от авторите й – Саво Щърбац, директор на Документалния център „Веритас” – определянето на размера на обезщетението ще бъде оставено на Съда. „Процесът може да започне след година-две, а дотогава Белград може да изчисли сумите. Това лесно ще се свърши”, казва Щърбац.