ЕС в историческо разделение

Европейският съюз преживя най-голямото си разделение в 54-годишната си история. Ябълката на раздора се оказа създаването на фискален съюз за спасение на еврото, в който ще има по-строги правила. Идеята подкрепиха повечето страни от ЕС, водени от Франция и Германия. 23 държави ще подпишат отделно споразумение, а Великобритания се дистанцира, оставайки в изолация, пише в анализ „Ройтерс“.

Докато британският премиер Дейвид Камерън напусна срещата, немският канцлер Ангела Меркел бе видимо доволна.

Новият съюз ще разчита на по-строга интеграция, по-задълбочени икономически политики и по-стриктни бюджети, което се оказа неприемливо за Лондон. Европейската централна банка веднага реагира с коментар, че това е „стъпка напред“. Шефката на МВФ Кристин Лагард също изрази задоволство.

До решението се стигна след 10-часови разговори. Така в новия валутен съюз ще влязат 17-те страни от Еврозоната, както и 6 страни, които не използват единната разменна варута - България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния.

„Тази среща ще остане дълго в историята. Предпочитахме реформа за всички 27 страни. Но това не бе възможно заради позицията на нашите британски приятели. Така ще подпишем договор между 17-те с опция и други да се включат“, заяви френският президент Никола Саркози.

Решението на Камерън може би ще успокои нарастващия евроскептицизъм в родината му, но същевременно може да има негативно отражение върху британската икономика, ако наистина икономическата интеграция сред мнозинството  страни-членки се задълбочи. Това само би ускорило създаването на „Европа на две скорости“, коментират евродипломати.

„Дейли телеграф“ определя това като най-голямото разделение в 54-годишната история на съюза. До Лондон застанаха Швеция, Унгария и Чехия. Вестникът подозира  Меркел и Саркози в прилагане на тактика за изолация на Лондон и разделение сред 10-те страни, които не използват еврото.

Президентът на Литва Далия Грибаускайте отбеляза остро, че британците сами са се постави извън процеса на вземането на решения.

Меркел изложи очакването си Лондон да се присъедини към бъдещия пакт на по-късен етап.

Премиерът на Полша Доналд Туск остана умерено скептичен след срещата, тъй като не е сигурен, че еврото е  спасено, дори след взетото решение.

Букурещ също подчерта изолацията на Великобритания, подчертавайки нуждата си от повече време да размисли за включване в новия пакт. Швеция и Чехия също посочиха подобен аргумент за въздържанието си.