Ердоган започна политическата си кариера като реформатор. Но после дойде оскърблението. Тук цитираме изказвания на Ердоган, които скицират метаморфозите му през годините:
Критиците му го наричат хладнокръвен автократ. И виждат в него един президент, който дръзко разширява властта си. Който безкомпромисно хвърля противниците си в затвора, обявявайки ги за "терористи". Съвсем друг беше имиджът на Ердоган след избирането му за министър-председател на Турция през 2003 година - тогава той бе смятан за реформатор и носител на надежда. Веднага след изборната си победа Ердоган се зае със задачата да приближи страната си към ЕС: бореше се срещу корупцията, отмени смъртното наказание, подсили гражданските права и правата на кюрдите и започна да модернизира турската икономика. Това негово изявление от 2004 година показва колко целеустремено върви тогавашният Ердоган по пътя към ЕС:
"Единствената приемлива за нас цел е пълноправното членство. Турция е на път да стане член на ЕС. И този път е необратим." (октомври 2004 година, цитат от интервю за сп. "Шпигел")
Но Ердоган не успя да убеди всички в искреността на своя ентусиазъм. Още тогава в Западна Европа имаше немалко скептици, които го смятаха за вълк в овча кожа. И след като Ердоган използва реформите, за да ореже властта на старите светски елити, мнозина се запитаха дали проевропейското му поведение не е било просто хитра маневра за постигане на истинската му цел - ислямизирането на Турция. За това говори едно негово изявление от времето, когато беше кмет на Истанбул:
"Демокрацията е само влакът, на който ще се качим, за да стигнем до крайната цел. Джамиите са нашите казарми, минаретата - нашите байонети, куполите - нашите шлемове, а вярващите - нашите войници." (1997 година, цитат, отпечатан във вестник "Хюрриет")
За това си изявление Ердоган бе осъден на 10 месеца затвор, а след излежаването на присъдата изглеждаше напълно пречистен - като истински проевропейски реформатор. Ердоган и неговият политически курс срещаха силна подкрепа най-вече в Германия, където по това време на власт беше правителството на социалдемократа Герхард Шрьодер. Следващият германски канцлер - Ангела Меркел - заложи обаче на т.нар. привилегировано партньорство, а преговорите с Турция за еврочленство забавиха ход - най-вече заради съпротивата на Германия и Франция. Което пък доведе до забавяне на реформите в самата Турция. В резултат Ердоган се обърна към страните от региона, залагайки на т.нар. нео-османска външна политика. На преден план отново излязоха културните корени на Османската империя, а бившите територии на страната се разглеждаха като турска зона на влияние. В същото време обаче имаше и съвсем отчетлив стремеж да бъдат запазени добрите връзки със Запада и с Европа. Както проличава от това изявление от 2011 година, към този момент Ердоган се възприема като един вид посредник между двата свята:
"Става зума за нашата стратегическа цел "Нула проблеми със съседите", в името на която вече поехме лидерската роля по отношение на регионалната интеграция." (2011 година, цитат от интервю за "Хановерше Алгемайне Цайтунг")
По време на Арабската пролет Турция се сдоби с идеална възможност да приложи на практика своята политика на "нула проблеми със съседите". Турското правителство застана на страната на протестиращите в арабския свят и се захвана усилено да рекламира турския модел на развитие, който, по думите на Ердоган, успява да слее в едно исляма и демокрацията. Тази политика обаче не донесе резултати, а Турция така и не успя да изкове нови съюзи. Поради което на Ердоган не му остана нищо друго, освен да втвърди реториката си и да се концентрира върху новата си цел - изграждането на силна национална държава:
"Онези, които идват в ислямския свят, пристигат заради петрола, златото, диамантите и евтината работна ръка. Те идват, за да разпалват разпри и разкол, а не защото ни харесват. Повярвайте ми - те не ни обичат. Правят се на приятели, но всъщност искат да ни видят мъртви." (Ноември 2014 година, цитат, отпечатан във вестник "Хюрриет")
Ердоган отправя ефектните си послания и към живеещите в Германия турци:
"Наричат ви гастарбайтери, чужденци, германски турци. Но каквото и да говорят за вас - вие сте мои сънародници, вие сте мои хора." (февруари 2011 година, цитат, отпечатан в сп. "Шпигел")
Оттук нататък Ердоган не пропуска нито една възможност да напада мнимите врагове на Турция, като на прицел е най-вече германското правителство. С фалшиви обвинения в турски затвори бяха вкарани няколко германски граждани. Зачестиха и вербалните атаки по адрес на Берлин. След като няколко германски града отказаха предизборни изяви на турски министри преди референдума за конституционната реформа, Ердоган беше направо бесен:
"Не искаме отново този нацистки свят. Не искаме фашистките му дела. Вярвахме, че тази ера е отминала, но очевидно сме се лъгали." (март 2017, пред Дойче Веле)
Ако сега Ердоган спечели тези избори, с помощта на новите президентски правомощия той ще може окончателно да подкопае демокрацията и правовата държава. И съвсем да отдалечи страната си от Европа. Турският президент неведнъж е ругал ЕС, наричайки го "християнски клуб". В това интервю за БиБиСи ясно проличава колко силно е обиден:
"Когато станах министър-председател, на европейските срещи на върха казваха: В Турция извършват тиха революция. А днес дори вече не ни канят на срещите си." (юли 2017 година, пред Би Би Си)
Но Ердоган е прочут и със своя прагматизъм. При него приятели и врагове често се сменят - в зависимост от актуалната ситуация. И от настроенията му. Затова мнозина наблюдатели смятат, че съвсем скоро Ердоган може да обърне палачинката и да предприеме курс към помирение с ЕС. Защото ако спечели изборите тази неделя, властта му ще бъде дотолкова циментирана, че вече няма да има нужда да залага така силно на национализма и поляризацията. Ако този сценарий се сбъдне, това ще бъде поредният трик, поредната метаморфоза на Реджеп Ердоган.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Без име
Коментиран от #6, #7, #8
21:14 22.06.2018
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Иван
21:24 22.06.2018
5 азазаз
21:32 22.06.2018
6 #кой
До коментар #2 от "Без име":
А ти какво гледаш тука?21:34 22.06.2018
7 ganio
До коментар #2 от "Без име":
Като български гражданин те са и твой политици.И недей да забравяш и крадливите политици с турски произход в българския парламент!
Години наред имате турски депутати, министри, кметове, областни управители, но въпреки това Разградско и Кърджалийско са сред най-бедните региони в страната.
Това значи че или вашите хора ви прецакват, или че вие самите сте КОФТИ матРиал.
Коментиран от #24
21:39 22.06.2018
8 гост
До коментар #2 от "Без име":
Умнико, статията е писана от Дойче веле, те са германци, а не българи. Но не пропусна да се заядеш.21:46 22.06.2018
9 Баба Ванга
21:59 22.06.2018
10 Шулц
Коментиран от #14
22:05 22.06.2018
11 Голям прос
22:17 22.06.2018
12 ОБЕКТИВЕН РЕАЛИСТ
А какво ще се получи в понеделник сутринта ще се разбере.
Всичките партийи се борят срещу Ердо, но са подкрепяни от външни държави.
На всякъде е така , както и при нас така е по света.
Едно иска народът , но друго решават великите сили от вън.
Ако някой мисли че са дошли по честен начин на власт, дъбоко греши.
22:23 22.06.2018
13 Башбакан
22:31 22.06.2018
14 гост
До коментар #10 от "Шулц":
Ако това е истина значи тези хора НИКОГА не са били мусюлмани,НИКОГА,НИКОГА...те са били родени като такива,но не са познавали своята религия!Коментиран от #18
22:32 22.06.2018
15 Петкова
22:32 22.06.2018
16 Хасан
Коментиран от #17, #26
22:32 22.06.2018
17 vankata
До коментар #16 от "Хасан":
Здравей Асене, къде се изгуби бе човек?Коментиран от #27
22:39 22.06.2018
18 Шулц
До коментар #14 от "гост":
Няма нужда да обясняваш,всички споменати до един признават и осъзнават как от деца им втълпяват страх в името на Аллах и психиката им рухва,ако този психически натиск го няма,няма да съществува ислямКоментиран от #20
22:53 22.06.2018
19 Този коментар е премахнат от модератор.
20 гост
До коментар #18 от "Шулц":
Пълни глупости!Ако те са били мусюлмани,аз съм следващия българин,който ще полети в космоса.В Исляма има обич към Създателят,а страха е втълпена от хора,които не познават Исляма.
23:11 22.06.2018
21 азазаз
23:23 22.06.2018
22 тъп овчар
23:33 22.06.2018
23 гост
Това беше западна -американска- политика за арабския свят, вярно обслужвана от турция на ердоган. Целта, америка да се отегли без Русия да настъпи. За това дадоха на Турция възможноста да се развие, и да стане пример.
00:47 23.06.2018
24 Синан
До коментар #7 от "ganio":
Бойко, Костов, Станишев, Нинова, Волен, Валери, Каракачанов, и още много, и те ли са с турски произход, който ви ( ни ) крадат?07:24 23.06.2018
25 Шефкет Р
08:35 23.06.2018
26 янко
До коментар #16 от "Хасан":
турски капитал в турция няма-10:13 23.06.2018
27 Хасан
До коментар #17 от "vankata":
Бях в Тайланд на секс туризъм10:44 23.06.2018
28 ПЕНКО
15:58 23.06.2018
29 Дой-че ти веле
16:10 23.06.2018
30 lava
Добре че има и други.
13:27 24.06.2018