Страните от бивша Югославия са се стопили с 2.5 млн. души

В страните от бивша Югославия живеят почти 2.5 милиона души по-малко отколкото през 1991 година, пише "Фокус", позовавайки се на белградския вестник „Политика“.

Най-голяма загуба на населението е претърпяла Босна и Херцеговина, страна, в която всеки трети брак е бил смесен, а в Македония, поради прекъсване на процеса на преброяване през 2011 г., не е ясно какъв е естественият прираст и етническия характер на населението.

Това споделят от "Политика" в свой анализ, посветен на миграционните движения през последните години на територията на бивша Югославия, използвайки данни на Катедрата по демография на Факултета по география на Университета в Белград.

В Сърбия днес живеят по-малко от 7 милиона жители. Никога в страната не е имало толкова малко сръбско население като днес.

Почти всички бивши републики на Югославия днес имат негативен естествен прираст. Именно Сърбия е с най-нисък естествен прираст спрямо всички други бивши югославски републики.

В сравнение със Сърбия във втората най-голяма държава от пространството на бивша Югославия, Хърватия, която получи своя независимост, но загуби голям брой хора във войните през 1990-те години, днес живеят 658.565 жители по-малко от 1991 година. Тамошните политици предупреждават, че броят на жителите е спаднал и той възлиза на по-малко от 4 милиона, а демографи изтъкват, че Хърватия ежедневно напускат около 180 души.

В Словения днес живеят около 100 000 словенци по-малко в сравнение с деветдесетте години.

Въпреки че Косово в момента е с най-големият естествен прираст в Европа, броят на родени бебета в този регион пада от година на година, а расте броят на младите хора, които отиват в Западна Европа. Ако към това се добави и големия брой бежанци от Косово, в бившата сръбска провинция днес живеят дори 157.690 жители по-малко, отколкото през 1991 година.

Междувременно Босна и Херцеговина, както посочва "Политика", претърпя най-големите военни загуби - около 100 000 души са загубили живота си във войната. Днес Босна и Херцеговина се тревожи за броя на изселванията на младите хора поради лошите икономически политики в страната.

По отношение на Македония, белградският вестник пише, че с оглед на бойкота на албанското население по време на преброяването през 2011 г. в страната, все още не съществуват точни цифри за общото население в страната. Демографите в същото време напомнят, че албанците, представляващи 20-25% от населението на Македония, повишават естествения прираст на страната. Македония не е провеждала преброяване близо 16 години, а последният опит да се преброи населението е прекратен преди 7 години.

И накрая, при наблюдение на раждаемостта в региона се разбира, че най-високите стойности на естествен прираст се отчитат в районите, в с преобладаващо албанското и бошняшко население.

Превод: Юлиан Марков, "Фокус"