26 години от атомната авария в Чернобил

Днес се навършват 26 години от ядрената авария в Чернобил.  По този случай в Киев ще има възпоменателни богослужения, митинги, ще бъдат положени цветя пред мемориални комплекси и паметни плочи.

Президентът Виктор Янукович ще посети атомната централа, за да участва в церемония по повод започващото изграждане на нов похлупак над саркофага над авариралия реактор. Очаква се съоръжението да бъде построено до 2016 г., а стойността му ще е 935 млн. евро. Средствата бяха събрани на донорска конференция миналата година.

Аварията станала на 26 април 1986 г. в Четвърти реактор на Чернобилския АЕЦ „Ленин”  в тогавашната съветска република Украйна, е най-тежката авария в историята на ядрената енергетика.

Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.

Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През м.г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г..

Инцидентът в северна Украйна бе съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създадоха смъртоносен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. Четвърти реактор бе заграден с нестабилен бетонен пашкул.

Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив с мощност от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е коствала на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда днешни) изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на петрола на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото на една тежка икономическа криза в СССР.